Светкавица

Седеше на царско въртящо се кресло зад бюрото с подходящи размери и не се изправи, когато те влязоха.

— Чуйте тези зверчета — той говореше на Лора, без да обръща никакво внимание на Крис. — Сложих кабинета си в дъното на сградата, поръчах специална звуко изолация и пак ги чувам как пищят и квичат, сякаш съм точно над ада.

— Това са само деца, които се забавляват — каза Лора, застанала с Крис пред бюрото.

— И госпожа О’ Лиъри е била само една старица с вироглава крава, но е изгорила Чикаго — кисело отговори Дебелия Джак. Той ядеше шоколад. Някъде отдалече, зад звукоизолацията детските гласове долитаха като глухо бучене, дебелият мъж избухна пред невидимата тълпа: „Да се затъкнете дано, дяволи такива!“

— Там е лудница — каза Крис.

— Тебе кой те пита?

— Никой, господине.

Джак имаше жълтеникав цвят на кожата и сиви очи, почти закрити от гънките на злобното лице. Той се втренчи в Лора и попита:

— Видяхте ли новия неон?

— Клоунът е нов, нали?

— Да. Не е ли прекрасен? Сам го нарисувах, поръчах го, монтираха го посреднощ и на следващата сутрин вече беше прекалено късно някой да ме спре със забрана. В проклетия градски съвет едва не пукнаха от яд.

Дебелият Джак вече десет години водеше съдебни битки с Анахаймската градоустройствена комисия и градския съвет. Властите не одобряваха неговите безвкусни неонови светлини, особено след решението за обновяване на района около Дисниленд. Дебелият Джак бе пръснал десетки, ако не и стотици хиляди долари по съдилищата, плащаше глоби, осъждаха го, той завеждаше нови дела и даже веднъж го бяха пратили в затвора за неуважение към съда. Беше бивш последовател на учението за свободната воля, който сега твърдеше, че е анархист и не можеше да понася никакво посегателство върху истинските си и въображаеми права на свободомислеща личност.

С незаконна търговия с оръжие се занимаваше по същите причини, поради които слагаше неонови светлини в нарушение на разпоредбите — като предизвикателство срещу властта, като отстояване на личните права. Часове наред можеше да говори за злините на правителството което и да е правителство, във всяко едно отношение и при предишното си посещение с Крис, за да получи модифицираните автомати „Узи“, които търсеше, Лора трябваше да изслуша безкрайно обяснение защо правителството няма право дори да прокара закон за забрана на убийството.

Лора не се възторгваше от правителствата, било то леви или десни, но също така не изпитваше никаква симпатия към Дебелия Джак. Той не признаваше законността на никаква власт, на утвърдените институции, даже на семейството.

Сега Лора даде на Дебелия Джак новия списък за покупки, той посочи цената и преброи парите, после Лора и Крис го последваха през тайната врата зад шкафа в кабинета надолу по тясна, извита стълба, където Дебелия Джак едва не се заклещи, до мазето — скривалището за незаконната стока. Ресторантът беше пълна бъркотия, но арсеналът се поддържаше с изрядността на фетишист: кашоните с пистолети и автоматично оръжие бяха подредени на метални лавици според калибъра и цената. В мазето на „Пица парти палас“ имаше най-малко хиляда бройки оръжие.

Търговецът я снабди с два модифицирани автомата „Узи“ („Извънредно популярна марка след покушението срещу Рейгън“) и още един „Чийфс Спешъл’38“.

Стефан се надяваше да получи деветмилиметров „Колт Командър парабелум“ с девет патрона в пълнителя и пригоден за заглушител.

— Нямам такъв — каза Дебелият Джак, — но мога да ви предложа „Колт Командър Марк 1У-38 Супер“, също с девет патрона и пригоден за заглушител. Имам и заглушители, колкото щете.

Лора вече знаеше, че той не може да и даде муниции, но той не пропусна обяснението след като изяде шоколада:

— Не държа боеприпаси или взривни материали. Вижте, не вярвам във властта, но не съм напълно безотговорен. Ресторантът ми отгоре е пълен с пискливи, сополиви деца и не мога да рискувам да бъдат разкъсани на парченца, дори това да поумири света. Освен това ще пострада хубавият ми неон.

— Добре — каза Лора и прегърна с една ръка Крис, — ами газът в списъка?

— Сигурна ли сте, че не искате сълзотворен газ?

— Не. „Вексън“. Точно това искам.

Името на газа и беше казал Стефан. Според него той бил едно от химическите оръжия в списъка на средствата, които институтът се надявал да донесе в Германия през 1944 година и да ги включи в немския военен арсенал. Сега можеха да го използват против нацистите.

— Трябва ни средство, което убива моментално.

Дебелият Джак се облегна на металната маса в средата на помещението, където вече беше сложил автоматите, револвера, пистолета и заглушителите. Масата скръцна зловещо.

— Ами това е специално имущество под строг военен контрол.

— Не можете ли да ми го доставите?

— О, разбира се, че мога да ви намеря „Вексън“ — каза Дебелият Джак.

Той се отдръпна от масата, която изскърца облекчено като се освободи от товара, отиде до металните лавици, измъкна два шоколада измежду кашоните с оръжие, таен запас. Не предложи на Крис, пъхна единия шоколад в страничния джоб на анцуга и захапа другия.