Светкавица

Лора почувства облекчение, когато пикапът изчезна в потока коли: Телма беше в безопасност, далече. Хвърли ключовете от стаята на рецепцията, после отпътува с „Бюика“. Крис седеше отпред, а Стефан — на задната седалка до багажа. Лора съжаляваше, че напускат „Синята птица на щастието“, защото там преживяха в безопасност четири дни, а нямаше никакви гаранции за сигурността им където и да е другаде по света.

Първо се отбиха в оръжеен магазин. Най-добре беше Лора да се показва колкото е възможно по-малко, затова Стефан отиде да купи кутия патрони за пистолета. Не ги бяха включили в списъка, който бяха дали на Телма, защото не знаеха дали ще намери предпочитания от Стефан деветмилиметров „Парабелум“, а всъщност бяха взели „Колт Командър Марк 1У-38“.

След оръжейния магазин отидоха до заведението на Дебелия Джак „Пица парти палас“, за да вземат двете бутилки смъртоносен нервнопаралитичен газ. Стефан и Крис изчакаха в колата под неоновите надписи, които вече светеха в здрача, въпреки че пълният им блясък щеше да проличи чак след падането на мрака.

Бутилките бяха върху бюрото на Джак. По размер приличаха на малки домашни пожарогасители, но имаха неръждаема стоманена обвивка, а не огненочервена и етикет с череп и кръстосани кости с надпис: „ВЕКСЪН/АЕРОЗОЛ/ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: СМЪРТОНОСЕН НЕРВНОПАРАЛИТИЧЕН ТОКСИН/ПРИТЕЖАНИЕТО БЕЗ РАЗРЕШИТЕЛНО СЕ СЧИТА ЗА УГЛАВНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ СПОРЕД АМЕРИКАНСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО“ и множество ситни букви.

С пръст като дебела, добре натъпкана наденица, Джак посочи циферблатите с размер на половиндоларова монета върху цилиндричните бутилки:

— Това е часовников механизъм, размерен по минути, от една до шейсет. Ако го нагласите и натиснете копчето в средата, газът ще бъде изхвърлен след определеното време като бомба със закъснител. Но ако искате да го задействате ръчно, хващате бутилката отдолу с една ръка, с другата поемате дръжката тук и просто натискате, все едно, че е спусък. Този боклук се освобождава под налягане и се разпространява в сграда с площ пет хиляди квадратни стъпки за минута и половина и още по-бързо, ако работи парното или климатичната инсталация. Изложен на светлина и въздух бързо се разпада на нетоксични съставки, но остава смъртоносен в продължение на четиридесет до шейстдесет минути. Само три милиграма върху кожата убиват за тридесет секунди.

— А противоотровата? — попита Лора.

Дебелият Джак се усмихна и потупа запечатаните сини пластмасови торбички, прикрепени към дръжките на бутилките:

— По десет капсули в торбичка. Дозата за един човек е две капсули. Инструкциите са вътре, но ми казаха, че трябва да се вземат поне един час преди разпръскването на газа. Действието им продължава три до пет часа. Търговецът взе парите и сложи бутилките „Вексън“ в картонен кашон с надпис „СИРЕНЕ МОЦАРЕЛА — ДА СЕ ДЪРЖИ В ХЛАДИЛНИКА“. Докато слагаше капака, той се изсмя и поклати глава.

— Какво има? — попита Лора.

— Просто ми е любопитно — обясни Дебелият Джак. — Жена с вашата външност, явно образована, с малко дете…, ако някой като вас е забъркан в такава мръсотия, значи обществото наистина се пука по шевовете по-бързо, отколкото въобще съм се надявал. Може би ще доживея деня, когато върхушката ще се срути, ще възтържествува анархията и единствените закони ще са правилата, по които отделните хора ще се споразумяват само чрез ръкостискане.

Той се замисли, вдигна капака на кашона, взе няколко зелени листчета от едно чекмедже на бюрото и ги хвърли върху металните бутилки „Вексън“.

— Какво е това? — заинтересува се Лора.

— Вие сте добра клиентка — каза Дебелият Джак — и затова ви давам няколко безплатни купона за пица.

* * *

Къщата на Телма и Джейсън в Палм Спрингз наистина се оказа уединена. Представляваше необичайна, но приятна смесица от испански и югозападен архитектурен стил, с двор от един акър, заграден от зид, висок девет стъпки, боядисан в прасковен цвят, прекъснат само от входа и изхода на кръговата автомобилна алея. Дворът бе гъсто засаден с маслинови дръвчета, палми и фикуси, така че от три страни съседите не се виждаха и оставаше открита само предната част на къщата.

Пристигнаха в осем часа в събота вечерта след каране през пустинята от заведението на Дебелия Джак в Анахайм, но къщата и дворът се виждаха в най-малки подробности, защото се осветяваха от хитроумно външно осветление с фотоклетки, което имаше охранителна и естетическа стойност. Палмови и папратови сенки падаха в драматични форми по зида.

Телма им беше дала устройството за дистанционен контрол на гаража, затова лесно вкараха „Бюика“ вътре в една от трите гаражни клетки и влязоха в къщата през свързващата врата към мокрото помещение, след като използваха кода за прекъсване на алармената система, който бяха научили пак от Телма.