Читаем Светкавица полностью

Тази информация залагаше на всички предразсъдъци на фюрера и на вярата му в собствената непогрешимост. Той пак седна на стола и удари с юмрук по писалището.

— Ето това лъха на реалност, Стефане. Но… виждал съм документи, избрани страници от военните истории, донесени от бъдещето…

— Фалшификации — каза Стефан като разчиташе на параноичното желание на Хитлер за правдоподобност на лъжата. — Вместо да ви покажат истинските документи от бъдещето, те са изработили фалшификати, за да ви подведат.

При добър късмет обещаната от Чърчил бомбардировка на института щеше да е утре, щеше да унищожи вратата, всеки, който би могъл да я възстанови и всички материали, донесени от бъдещето. Тогава фюрерът никога повече нямаше да има възможност да провери щателно истинността на Стефановите думи.

Хитлер поседя мълчаливо около минута, загледан в „Люгера“, напрегнато замислен. Над главите им бомбардировката още веднъж се засили, картините и моливите в медния съд пак затракаха.

Стефан тревожно изчакваше да разбере дали са му повярвали.

— Как дойде при мене? — попита Хитлер. — Как успя да използваш вратата сега? Искам да кажа, че тя се охранява много строго след бягството на Кокошка и другите петима.

— Не дойдох при вас през вратата — обясни Стефан. — Пристигнах направо от бъдещето само с помощта на колана.

Това беше най-дръзката лъжа от всички, защото коланът не беше машина на времето, а само устройство, което довеждаше обратно до института човека, който го носеше. Стефан разчиташе, че невежеството на политиците ще го спаси: те знаеха по малко за всичко, което попадаше под управлението им, но нито един въпрос не познаваха в дълбочина. Разбира се, Хитлер знаеше за вратата и природата на пътуванията във времето, но само в общи линии — вероятно не разбираше повечето подробности като например механизма на действие на коланите. Ако Хитлер разбереше за идването на Стефан от института след завръщането му с колана на Кокошка, щеше да съобрази, че Кокошка и другите петима са били премахнати от Стефан и не са били изменници в края на краищата. Тогава цялата сложна версия за конспирацията щеше да рухне. А Стефан щеше да се прости с живота. Диктаторът намръщено запита:

— Използвал с колана без вратата? Възможно ли е това?

Стефан изрече отговора с пресъхнала от страх уста и все пак убедително:

— О, да, майн фюрер, много е лесно… да се пренастрои колана и да се използва не само като средство за прибиране до вратата, но и за свободно прескачане във времето. Имаме късмет, че това е възможно, защото в противен случай щеше да се наложи да използвам вратата, за да се добера дотук и щяха да ме възпрат евреите, които я контролират.

— Евреите? — сепна се Хитлер.

— Да. Конспирацията в института е организирана според мене от сътрудници с еврейска кръв, които са скрили своя произход.

Лицето на лудия се изопна още повече в пристъп на гняв.

— Евреи! Винаги все същият проблем! Навсякъде все същият проблем! Ето и сега, в института!

Като чу това изявление, Стефан разбра, че е върнал хода на историята към истинското и русло.

Съдбата се бори да възстанови предопределения модел.

24.

Лора каза:

— Крис, май е по-добре да се скриеш под колата. Още не беше свършила изречението, когато въоръженият мъж на югозапад от нея напусна прикритието си и затича към едно дере под ъгъл спрямо нея и оскъдното скривалище зад една ниска дюна.

Лора скочи на крака, сигурна, че „Бюикът“ ще я предпази от мъжа в „Тойотата“ и откри огън. Първите десетина куршуми вдигнаха прах и парченца скала по петите на бягащия, но следващите го настигнаха и го удариха в краката. Той падна с вик и бе улучен още веднъж след като се просна на земята. Превъртя се два пъти и падна през ръба на дерето надолу към дъното на тридесет стъпки дълбочина.

При падането на въоръжения човек Лора пак чу автоматична стрелба, но не от „Тойотата“, а зад себе си. Още преди да се обърне към заплахата, няколко куршума я улучиха в гърба и я тласнаха напред, с лице върху твърдата скала.

25.

— Евреи! — повтори Хитлер раздразнено. И после:

— Ами онова ядрено оръжие, за което казват, че ще ни донесе победа във войната?

— Още една лъжа, майн фюрер. В бъдещето са направени много опити за разработката му, но нито един не е бил успешен. Това е измислица на заговорниците пак с цел да отклонят ресурсите и енергията на Райха в погрешна посока.

Иззад стените се разнесе тътен, сякаш не се намираха под земята, а висяха високо в небето сред гръмотевична буря. Тежките рамки на картините се заблъскаха по бетона. Моливите заподскачаха в медния съд. Хитлер срещна погледа на Стефан и дълго го изучава. После каза:

— Предполагам, че ако не ми беше верен, щеше просто да дойдеш въоръжен и да ме убиеш в мига на пристигането.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза
Недобрый час
Недобрый час

Что делает девочка в 11 лет? Учится, спорит с родителями, болтает с подружками о мальчишках… Мир 11-летней сироты Мошки Май немного иной. Она всеми способами пытается заработать средства на жизнь себе и своему питомцу, своенравному гусю Сарацину. Едва выбравшись из одной неприятности, Мошка и ее спутник, поэт и авантюрист Эпонимий Клент, узнают, что негодяи собираются похитить Лучезару, дочь мэра города Побор. Не раздумывая они отправляются в путешествие, чтобы выручить девушку и заодно поправить свое материальное положение… Только вот Побор — непростой город. За благополучным фасадом Дневного Побора скрывается мрачная жизнь обитателей ночного города. После захода солнца на улицы выезжает зловещая черная карета, а добрые жители дневного города трепещут от страха за закрытыми дверями своих домов.Мошка и Клент разрабатывают хитроумный план по спасению Лучезары. Но вот вопрос, хочет ли дочка мэра, чтобы ее спасали? И кто поможет Мошке, которая рискует навсегда остаться во мраке и больше не увидеть солнечного света? Тик-так, тик-так… Время идет, всего три дня есть у Мошки, чтобы выбраться из царства ночи.

Габриэль Гарсия Маркес , Фрэнсис Хардинг

Фантастика / Политический детектив / Фантастика для детей / Классическая проза / Фэнтези