Читаем Светкавица полностью

— Да ви подведат — отговори Стефан. — Представят ви фалшива информация за бъдещето с надеждата да ви подтикнат към сериозни военни грешки. Казали са ви, че през последната година и половина от войната практически всички ваши военни решения ще се окажат погрешни, но това не е вярно. Така както стоят нещата в бъдещето, вие ще загубите войната със съвсем малка разлика в силите. Само няколко промени в стратегията ще ви донесат победа.

Лицето на Хитлер се изопна, очите се присвиха не заради подозренията към Стефан, а заради внезапна мнителност към всички онези хора от института, които му казваха, че в следващите няколко дни ще направи фатални военни грешки. Стефан идваше да възвърне вярата му в собствената непогрешимост, този луд човек просто изгаряше от нетърпение да повярва отново в своя гений.

— Няколко малки промени в стратегията? — попита Хитлер.

— И какви са те?

Стефан набързо обобщи шест военностратегически изменения, които, по негови думи, щели да се окажат решаващи за някои предстоящи ключови сражения. Всъщност промените нямаше да се отразят на крайния резултат и въпросните битки не представляваха първостепенни събития през остатъка от войната.

Но фюрерът искаше да вярва, че е бил по-скоро почти победител, отколкото победен. Сега се вкопчи в съветите на Стефан като чиста истина, защото те предполагаха смела стратегия, твърде сходна с онова, което самият диктатор би утвърдил. Фюрерът се изправи и възбудено закрачи из кабинета:

— Още от първите рапорти на института почувствах, че има нещо погрешно в бъдещето, което описват. Усещах, че не е възможно така блестящо да се справя дотук с войната и изведнъж да затъна в толкова дълга поредица грешки. О, да, сега преживяваме мрачен период, но той няма да трае дълго. Когато съюзниците предприемат дългоочакваното нахлуване в Европа, те ще се провалят, ние ще ги натикаме обратно в морето — Хитлер говореше почти шепнешком, но с хипнотизираща страст, така добре позната от речите му. — При неуспешния си десант те ще изчерпят по-голямата част от резервите си. Ще им се наложи да отстъпват на широк фронт, няма да могат да възвърнат силата си и да предприемат нова офанзива в продължение на месеци. Междувременно ние ще заздравим позициите си в Европа, ще победим руските варвари и ще сме по-силни от всякога! Той спря на място, примигна, сякаш излизаше от самовнушен транс и каза:

— Да, а нахлуването в Европа? Казаха ми, че са го нарекли „Денят Д“. В рапортите от института се казва, че десантът на съюзниците ще е в Нормандия.

— Лъжи! — отговори Стефан.

Ето стигнаха до въпроса, който представляваше едничката цел на пътуването на Стефан до този бункер в мартенската вечер. Хитлер беше научил от института, че нормандският бряг ще е мястото на десанта. В предопределеното му бъдеще фюрерът щеше да прецени погрешно съюзниците, да се подготви за десант другаде и да остави Нормандия без достатъчна защита. Трябваше да бъде подтикнат да се придържа към стратегията, която би избрал, ако не съществуваше институтът. Трябваше да загуби войната, както съдбата повеляваше и сега на Стефан се падаше да подкопае влиянието на института и да осигури по такъв начин успеха на десанта в Нормандия.

22.

Клитман беше успял да се промъкне още няколко стъпки на изток покрай „Бюика“ и да заобиколи жената. Лежеше проснат зад ниска бяла скала със светлосини кварцови жилки и чакаше Хубач да се придвижи на юг. Тогава вниманието на жената щеше да се отвлече натам, Клитман щеше да изскочи от прикритието и да я нападне със стрелба в движение. Щеше да я разкъса на парчета преди да е успяла да се обърне, за да види лицето на своя палач.

„Хайде, сержанте, не се крий като страхлив евреин“, мислеше яростно Клитман. „Покажи се. Привлечи огъня върху себе си“. След миг Хубач се откъсна от прикритието и жената го забеляза. Тя проследи бягащия Хубач, а Клитман скочи иззад скалата с кварцовите жилки.

23.

Наведен напред в коженото кресло в бункера, Стефан каза:

— Лъжи, само лъжи, майн фюрер. Опитът да ви насочат лъжливо към Нормандия е ключовата част от заговора на диверсантите в института. Те искат да ви принудят да допуснете някаква огромна грешка, каквато всъщност не ви е писано да направите. Искат да се съсредоточите върху Нормандия, а десантът всъщност ще бъде в…

— Кале! — прекъсна го Хитлер.

— Да.

— Мислил съм, че ще е около Кале, доста по на север от Нормандия. Те ще пресекат Ламанша там, където е най-тесен.

— Прав сте, майн фюрер — потвърди Стефан. — На нормандския бряг наистина ще пратят войски на седми юни… Всъщност щяха да пристигнат на шести юни, но времето щеше да е толкова лошо на шести, че германското главно командване нямаше да повярва в способността на съюзниците да проведат операцията в такова бурно море.

— …но това ще са малобройни сили, диверсия с цел да изтегли вашите елитни панцерни дивизии към нормандския бряг, докато истинският фронт фактически ще се открие край Кале.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза
Недобрый час
Недобрый час

Что делает девочка в 11 лет? Учится, спорит с родителями, болтает с подружками о мальчишках… Мир 11-летней сироты Мошки Май немного иной. Она всеми способами пытается заработать средства на жизнь себе и своему питомцу, своенравному гусю Сарацину. Едва выбравшись из одной неприятности, Мошка и ее спутник, поэт и авантюрист Эпонимий Клент, узнают, что негодяи собираются похитить Лучезару, дочь мэра города Побор. Не раздумывая они отправляются в путешествие, чтобы выручить девушку и заодно поправить свое материальное положение… Только вот Побор — непростой город. За благополучным фасадом Дневного Побора скрывается мрачная жизнь обитателей ночного города. После захода солнца на улицы выезжает зловещая черная карета, а добрые жители дневного города трепещут от страха за закрытыми дверями своих домов.Мошка и Клент разрабатывают хитроумный план по спасению Лучезары. Но вот вопрос, хочет ли дочка мэра, чтобы ее спасали? И кто поможет Мошке, которая рискует навсегда остаться во мраке и больше не увидеть солнечного света? Тик-так, тик-так… Время идет, всего три дня есть у Мошки, чтобы выбраться из царства ночи.

Габриэль Гарсия Маркес , Фрэнсис Хардинг

Фантастика / Политический детектив / Фантастика для детей / Классическая проза / Фэнтези