Светът е пълен с чудеса

Сестрите заеха последната маса в „Патисъри Валери“ и след като поръчаха, се усмихнаха една на друга. Не се бяха виждали откакто Меган започна работа. И двете разбираха, че няма значение къде ще обядват, стига да се видят.

— Как е Паоло и бизнесът му?

— Добре — оборотът му се е увеличил с осемдесет процента миналата година. Или май беше осем процента? — Джесика прехапа долната си устна и се замисли, втренчила поглед в изрисуваната стена на заведението. — Не мога да си спомня. Но внасят много нови коли от Италия — Мазерати, Ферари, Ламборджини. Хората тук ги поръчват, а Паоло и Майкъл отиват и ги докарват. Как е Уил?

— Уил вече е извън картинката.

Джесика трепна.

— О, аз го харесвах! Беше хубавец. Като за нисък мъж.

— Не беше толкова нисък!

— Е, малко нисичък. Предполагам, че е трудно да запазиш връзката си, когато и двамата работите толкова много.

— Уил не е работил нито ден през живота си. Всъщност е трудно да запазиш връзката си, когато единият от двамата тича след фусти.

— О! О, съжалявам.

— Недей. По-добре да го разбереш навреме. Преди да е станало твърде късно. Преди да си извършила някоя глупост.

— Но ти го обичаше, нали?

— По-скоро изпитвах благодарност, че някой е проявил интерес към мен — обясни Меган. — Особено такъв нисичък хубавец. — Двете се засмяха. — Не се тревожи. Наистина. Никога не сме били идеалната двойка. Не и като вас.

— И все пак е тъжно, когато хората се разделят. Мразя това. Не може ли всичко да си остане както е било?

Меган се усмихна на сестра си. Джесика — последната от големите романтици! Като момиче беше същата. Над леглото винаги имаше плакат на Андрю Риджли от „Уам!“ и снимки на по някое недостижимо момче, в което беше безнадеждно влюбена.

— Изглеждаш много добре, Джес.

— А ти изглеждаш преуморена. Никой не би предположил, че аз съм болната.

— Не си болна.

— Предстои ми проклетият тест. Ще ми пробиват дупка в корема през пъпа, за Бога!

— Лапароскопия. Кой ще ти я прави?

Джесика назова един гинеколог от Уимпол Стрийт.

— Добър е — изкоментира Меган. — Всичко ще е наред. Какво е положението със спермата на Паоло?

Някакъв бизнесмен на съседната маса се обърна и ги погледна. Меган втренчи поглед в него, докато той не извърна глава.

— Има малък проблем с подвижността.

— Със способността за спонтанно движение. Не е краят на света. Означава, че някои от тях са малки ленивци. Ще се учудиш какво е способна да направи науката с така наречените лениви плувци в днешно време.

Бизнесменът отново ги изгледа, поклати глава и даде знак да му донесат сметката.

— Не се тревожа толкова за Паоло. — Джесика несъзнателно прокара пръсти по разсипаните кристалчета захар по масата. — По-скоро се притеснявам за себе си и какво ще намерят, като ме отворят.

Меган имаше собствена представа какво ще намерят, като погледнат в сестра й. Но се усмихна, стисна облепените със захар ръце на Джесика, без да каже нищо.

— Имам усещането, че нещо не е в ред с мен, Мег.

— Ти си прекрасна. Всичко ти е наред. — Меган поклати глава. Никой с външния вид на сестра й не би трябвало да се чувства толкова тъжен. — Погледни се, Джес.

— Чувствам се непълноценна. — Джесика нежно издърпа пръстите си и се загледа в полепилите се кристалчета захар. — Задето не функционирам както би трябвало. — Тя внимателно облиза пръстите си и направи гримаса, сякаш вкусът изобщо не беше сладък.

— С Паоло ще си родите едно сладко бебе и ти ще бъдеш най-добрата майка на света.

Сервитьорката дойде със спагетите за Джесика и салатата на Меган и тогава отново й прилоша. Меган бутна стола си назад и се втурна през пълното кафе, като изблъска настрани сервитьора французин и щом се добра до тоалетната, повърна.

На масата Джесика не беше докоснала обяда си.

— Меган, какво ти е?

— Нищо.

Джесика впери начумерен инатлив поглед в сестра си, който Меган добре познаваше от детството им.

— Какво има?

— Само съм преуморена, няма друго. Работата ми идва в повече напоследък. Няма нищо. Яж си спагетите.

Не можеше да й каже.

Джесика трябваше да бъде абсолютно защитена от тази тайна.

Как можеше да й каже? Новината за бебето на Меган щеше да разбие сърцето й.

Друго щеше да е, ако имаше намерение да го задържи.

— Едно ще ви кажа, докторе — днес съм толкова смазана, че едва събрах сили да дръпна завесите.

Меган много бързо разбра защо другите лекари се дърпаха от домашните посещения.

Много рядко наистина тежко болните и немощните настояваха лекарят да ги посети вкъщи. Пенсионер с изкривени от артрита крайници, самотна майка с дете инвалид, жена на средна възраст, на която са й съобщили, че ракът се е разпространил из тялото й — тези хора някак смогваха да се доберат до препълнената чакалня пред кабинетите.

Онези, които те викаха вкъщи, неизменно бяха от шумните пациенти, едновременно самосъжаляващи се и себелюбиви, които не спираха да говорят за правата си. Като госпожа Марли.