Светът е пълен с чудеса

Бяха толкова близки. Затова се зарадва да го види. Съмняваше се, че някога ще бъде толкова близка с друг мъж. Бяха разполагали с цялото златно, безгрижно време през студентските си години. Нощи, в които бяха разговаряли с часове, разголвали душата си и споделяли най-съкровените си тайни и истории. Нощи, през които не си лягаха, защото не можеха да се разделят. Нощи, когато пиеха, пушеха и наблюдаваха изгрева.

Не че Меган не можеше да намери по-добър мъж от Уил. Само че никога повече нямаше да има толкова време за губене. Чак сега осъзна колко е била самотна.

— Искам отново да бъдем заедно, Меган.

Невъзможно. Заради стореното от него. Заради стореното от нея. По-добре да приключеше още сега.

— Бременна съм, Уил.

Челюстта му увисна.

— Не е твое — бързо добави тя.

Меган винаги беше смятала, че онази сцена в „Четири сватби и едно погребение“ беше малко нереалистична — онази, в която Анди Макдауъл разказва на Хю Грант за мъжете, с които е спала, а той само поглежда малко глуповато и изрича: „Мили Боже, жено, горкият аз!“

На Меган винаги й се бе струвало малко пресилено.

— Меган, уличница такава! — успя да изрече Уил със зачервено от гняв лице, не точно като Хю Грант, като се мъчеше да не заплаче. — Проклета уличница!

Съвременните мъже не очакваха девственост от жената, но със сигурност искаха да си запазят илюзията за чистота. Истината? Не можеха да я понесат!

— Кой е той, мръсна уличнице? Ще го убия?

Илюзорна чистота, рече си Меган. Само това искаха. Невъзможно, когато очакваш дете.

Джесика влезе в „Майчинството от А до Я“ с притеснение и гордост.

Из магазина бавно се разхождаха жени в различен стадий на бременността и разглеждаха дрехите за бременни — комбат панталони с огромни платки отпред, ластични колани, туники на цветя, строги черни офис панталони, също с онези ластични колани. Различни дрехи за бременни за различен стил на живот и различни бъдещи майки.

Жените от време на време поглаждаха покровителствено издутите си кореми, жест, който Джесика също правеше несъзнателно — тайното ръкостискане на бременните.

„Майчинството от А до Я“ се различаваше от другите магазини. Тук нямаше отегчени съпрузи и гаджета, които да чакат и да въздишат. Никой не бързаше за никъде. Жените като че ли разполагаха с цялото време на света. От време на време си разменяха по някоя приказка с продавачките и разговорите им бяха смесица от банални и много важни неща. „Имате ли от тези панталони с джобовете в каки и в зелено? О, терминът ми е следващия месец.“ Джесика не можеше да престане да се усмихва на себе си. Защото мястото й беше тук.

Избра от щендера розова рокля на цветя. Забеляза, че много от дрехите не се различават от тези, които младите свободни жени биха облекли, отивайки в някой бар или клуб. Вероятно ставаха за Меган, но не и за нея. Ала розовата рокля на цветя отговаряше изцяло на представата на Джесика за рокля за бременни.

— Красива е, нали? — попита продавачката.

Джесика се усмихна.

— Страхотна е.

— Няма причина да не изглеждате изискана и секси през бременността. „Майчинството от А до Я“ има за цел да ви помогне да показвате с гордост корема си.

Джесика погледна към своя.

— Не се тревожете — усмихна се продавачката. — Коремът ще порасне, уверявам ви. Предполагам, че сте в третия месец, нали?

— Всъщност още не.

— Искате ли да я пробвате?

Защо не? Джесика вече беше член на клуба. И макар че нормалните й дрехи все още й ставаха, нямаше причина да не започне да подготвя гардероба си за идните месеци. Тя винаги малко избързваше.

Напусна работа, за да стане майка — още преди да е забременяла. Разтръби за бременността си, преди да е влязла в третия месец. А сега си купуваше дрехи за бременни, когато все още се побираше в десети размер. И това само защото не можеше да чака, нямаше търпение да прегърне бебето си, да създаде истинско семейство, отново да води нормален живот.

Беше в пробната, все още със собствените си дрехи, когато почувства нещо мокро в обувките си. Не разбираше. Мокрота в обувките. Заради това не се сети, че кърви. Защото единственото усещане бе за мокрота в обувките.

С нарастващо усещане за страх Джесика започна да се съблича и тогава видя кръвта. Толкова много кръв. По ръцете й, по още неплатената рокля. Обхвана я паника.

Цялата тази кръв, мокрота в обувките и роклята на цветя още в ръцете й, напръскана неизвестно как с кръв.

Моето хубаво бебе!

Глава 10

Отпърво си помисли, че това беше съпругата му.

Имаше нещо в очертанията на лицето й, в разстоянието между очите й, което за момент го накара да си помисли: „Това е тя.“

От другия край на болничния коридор беше лесно да сбъркаш при опънатите от лудото шофиране нерви и неотложната нужда да я види. Но беше една от сестрите й. Меган. Отпиваше от чашата с кафе, което не искаше. Чакаше го. Вдигна очи, когато той се забърза към нея.

— Тя добре ли е? Добре ли е?

— Паоло, Джесика ще се оправи. Само че е получила голям кръвоизлив. Налага се да й направят кюртаж.

Той се мъчеше да я разбере. Как можеше да се случи?