Таен вампир

Л. Дж. Смит Тайният вампир

НОЩЕН СВЯТ /Книга първа/

Глава първа

През първият ден от лятната ваканция Попи разбра, че ще умре.

Случи се в понеделник, първият истински ден от ваканцията (почивните дни не се броят). Попи се събуди чувствайки великолепна безтегловност и мисълта, „никакво училище”. Слънчева светлина преминаваше през прозореца, превръщайки прозиращите завеси около нейното легло в мъгливо злато. Попи ги избута на страна и скочи от леглото, и потрепери.

Ауч. Тази болка в стомаха й отново. От вида на разяждащ се метал, сякаш нещо я изяждаше от вътре. Помагаше ако се наведеше малко.

Не, помисли си Попи. Отказвам да съм болна през лятната ваканция. Отказвам. Малко сила на позитивно мислене беше това от което се нуждаеше в момента.

Строго, двойно позитивно премисляне, идиот! – тя си проправи път надолу по коридора към тюркуазено- златисто-керемидената баня. В началото тя мислеше че ще повърне, но тогава болката изчезна както и дойде. Попи се изправи и разгледа натрапващото си отражение триумфално.

- Стой със мен, дете, и ще си добре. – прошепна му тя, и направи конспираторско премигване.

Тогава се облегна напред, виждайки своите собствени зелени навлажнени очи с подозрение. На носа й имаше четири лунички. Четири и половина, ако трябваше да бъде напълно честна, която Попи Норт обикновено беше. Колко детинско, колко – сладко! Попи си изплези собственият език и след това се обърна с голямо достойнство, без да се безпокои да среши дивите си медени къдрици, които се спускаха от главата й.

Тя поддържаше достойнството си докато не влезе в кухнята, където Филип, нейният брат близнак, ядеше Спешъл Кей* (*Превод от английски: Special K – зърнена закуска). След това присви очите си отново, този път към него. Беше достатъчно лошо да си малък, слаб и къдрав, в действителност, точно като елф, който някога беше виждала, където елфа седеше до лютичето в детската книга с рисунки, но да имаш брат който е висок, рус като викинг, и класическо красив… - е, това просто показваше несъмнената бавна злоба в грима на света, нали?

- Здравей, Филип. – каза тя с глас тежък със заплашителност.

Филип, който беше свикнал с настроенията на сестра си, беше безразличен. Той премести погледа си от забавната страница на L.A.Times* (*американски вестник) за момент. Попи трябваше да признае, че той имаше хубави очи: търсещи зелени очи с много тъмни мигли. Те бяха единственото общо нещо, което близнаците имаха.

Филип отговори решително и се върна обратно към забавната страница. Не много деца, които познаваше Попи, четяха вестници, но това беше Филип все пак. Като Попи, той е юноша в гимназия Ел Камино от миналата година, и не като Попи, той получаваше шестици докато е във футболният отбор, хокейният отбор и бейзболният отбор. Също прислужник на президента на класа, едно от най-добрите радости в живота на Попи бе да го измъчва. Тя си мислеше че той е твърде строг.

Точно сега тя се кикотеше и свиваше рамене, правейки заплашителен вид.

- Къде са Клиф и майка? – Клиф Хилгард беше техният доведен баща от три години и дори по-голям връзкар от Фил.

- Клиф е на работа. Майка се облича. По-добре да хапнеш нещо или тя ще изпадне в твоето състояние.

- Да, да… - Попи отиде на пръсти да тършува в шкафа. Откривайки кутия с Фростед Флейкс* (*Превод от английски: Frosted Flakes – зърнена закуска), тя тръсна ръката си и възхитително извади един флейкс* (*парченце зърнена закуска). Тя го изяде суров.

Не беше толкова лошо да си нисък и приличащ на елф. Тя направи няколко танцувални стъпки към хладилника, тръскайки кутията със зърнената закуска в ритъм.

- Аз съм… секси фея! – тя пееш, тропайки в ритъм.

- Не, не си. – каза Филип, с опустошително спокойствие. – И защо не сложиш някакви дрехи?

Държейки вратата на хладилника отворена, Попи погледна на долу към себе си. Тя носеше огромна тениска с която спеше. Покриваше я като мини-рокличка.

- Това са дрехи. – каза тя спокойно, взимайки си диетична кола от хладилника.

Имаше почукване на кухненската врата. Попи видя кой е през паравана.

- Здрасти, Джеймс! Влизай!

Джеймс Расмусен влезе, сваляйки своите Рей-Банс* (Превод от английски: Ray-Bans – марка слънчеви очила). Наблюдавайки го, Попи се почувства странно както винаги. Нямаше значение че тя го виждаше всеки ден, на практика, от десет години. Тя все още чувстваше силно туптене в гърдите си, нещо между сладост и болка, когато го виждаше за първи път всяка сутрин. Не беше само неговият разбойнически добър външен вид, който винаги смътно й напомняше за Джеймс Дийн. Той имаше копринена кестенява коса, финно, интелигентно лице, и сиви очи, които редуваха горещина и студ. Той беше най-красивото момче в гимназия Ел Камино, но това не беше точно това на което Попи отговаряше. Беше нещо вътре в него, нещо мистериозно, неудържимо, и винаги недостижимо. Караше сърцето й да бие силно и кожата й да изтръпва.

Филип се чувстваше по друг начин. Щом Джеймс влезе вътре, той се стегна и лицето му стана студено.