Таен вампир

Но първо имаше нещо, което Попи трябваше да свърши. Тя се промъкна към голямото легло, правейки по-малко шум и от сянка, без да притеснява спящите. Тя спря пред тялото на майка си. Тя стоеше гледайки надолу и тогава заговори с ума си.

Знам, че мислиш, че това е сън, мамо. Знам, че не вярваш в духове. Но требва да ти кажа, че съм добре.

Добре съм и съм щастлива, и дори и да не разбереш, моля те – опитай се да повярваш. Само този път, повярвай в това, което не можеш да видиш.

Тя направи пауза и след това добави

- Обичам те, мамо. И винаги ще те обичам.

След това напусна стаята, майка й все още спеше – и се усмихваше.

Отвън, Фил стоеше до Интеграла. Попи го прегърна и той й отвърна със същото.

- Довиждане - прошепна тя. Влезе в колата. Джеймс подаде ръката си през прозореца към Фил.

Фил я пое без колебание.

- Благодаря ти - каза Джеймс. - За всичко.

- Не, аз ти благодаря. - Каза Фил и усмивката му и гласа му бяха треперещи. - Грижи се за нея...и за себе си.

- Той отстъпи назад премигвайки.

Попи му прати въздушна целувка. Тогата тя и Джеймс тръгнаха в нощта.

КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ