Таен вампир

-Добре, вече тръгваме. - Каза Джеймс – Ще вървим много тихо и спокойно през малката стая и надолу по коридора и няма да спираме за нищо. Филип, освен ако ти не предпочиташ да се върнеш по пътя, по който дойде. Добави той.

Фил поклати глава. Джеймс отново хвана Попи за ръка. Спря и погледна към Аш.

-Знаеш ли, никога не ти е пукало за никого. - Каза той. - Но някой ден ще ти запука и ще боли. Много ще боли.

Аш го погледна

-Мисля, че си жалък пророк. - Но гаджето ти си я бива. Може някога да искаш да я попиташ за мечтите й. Джеймс спря. Направи физиономия:

-Какво?

-А ти, малка мечтателко, може би искаш да хвърлиш едно око на родословното си дърво. Имаш доста шумно викане. - Той се усмихна на Попи окуражително. – Чао за сега.

Джеймс стоя минута две гледайки братовчед си. Аш въздъхна. Попи броеше сърцебиенията си докато ги наблюдаваше.

Джеймс стоя още минута.отърси се и замъкна Попи към преддверието. Фил следваше стъпките им.

Излязоха от къщата много тихо и спокойно. Никой не се опита да ги спре.

Но Попи се почувства в безопасност чак когато бяха на пътя.

-Какво имаше предвид за това с родословното дърво? - Попита Фил от задната седалка.

Джеймс му хвърли странен поглед, но отговори на въпроса му.

-Фил, от къде знаеше къде да немериш Попи в тази къща? Да не би да я видя на терасата?

-Не, просто следвах крясъците.

Попи се обърна, за да го види. Джеймс каза:

-Какви крясъци?

-Крясъците. Попи крещеше. „ПУСНИ МЕ, АХ ТИ СМОТАН ВАМПИРСКИ ПСИХАР!!!!”

Попи се обърна към Джеймс.

-Би ли трябвало да е чул? Мисля, че крещях само на Аш. Всички на партито ли чуха?

-Не.

-Но, тогава...

Джеймс я отряза.

-За какъв сън говореше Аш?

-Просто сън, който имах. Каза Попи. Сънувах го преди да го срещна.

Изражението на Джеймс отново се промени:

-Така ли?

-Да. Джеймс, какво става? Какво имаше впредвид, че трябва да си проверя родословното дърво.

-Имаше в предвид, че след всичко вие с Фил не сте хора. Някъде сред предците ви е имало вещица.

Глава шестнадесета

- Сигурно се шегуваш. - каза Попи.

Фил просто въздъхна.

- Не. Напълно сериозен съм. Вие сте вещици от втория вид. Помните ли какво ви казах?

- Има вид вещици, които знаят наследството си и тренират – другият вид – не. Те просто имат сили. И всички хора наричат този вид-  Медиуми! - каза Джеймс заедно с нея. - Телепати. Ясновидци, - продължи сам. Имаше нещо в гласа му между смях и плач. - Попи, ето какво си. Ето защо избра телепатията толкова бързо. Ето защо имаше ясновидски сънища.

- И ето защо Фил ме чу, - каза Попи

- О,не, - каза Фил. - не аз. Хайде де.

- Фил, вие сте близнаци, - каза Джеймс. - Имате едни и същи предшественици. Приеми го – ти си вещица.

Ето защо не можех да контролирам съзнанието ти. – О, не, - каза Фил. - Не. - Той скочи на мястото си. - Не, - каза пак, но този път по-слабо.

- Но от чия страна го наследяваме? - почуди се Попи.

- От на татко страната, разбира се. - Гласът от задната седалка беше много слаб.

- Ами, това би било логично, но

- Това е истината. Не помниш ли как татко винаги говореше, че вижда странни неща? Че имал сънища за неща преди те да са се случили? И, Попи, той те е чул да крещиш в съня си. Когато викаше Джеймс.

Джеймс го чу и аз го чух, и татко също го е чул.

- Тогава това го урежда. О, и обяснява всички други неща за нас – всички тези пъти, когато сме имали предчувствия за разни неща, както и да е. Дори ти имаш предчувствия, Фил.

- Имах едно, че Джеймс е зловещ, и бях прав.

- Фил…

- И може би още няколко, - каза Фил фаталистично. - Знаех че Джеймс спираше този следобед. Мислех, че просто имам ухо за двигателите на коли.

Попи трепереше с наслада и учудваща среда, но не можеше да разбере Джеймс напълно. Джеймс беше абсолютно лъчезарен. Пълен с невярващо въодушевление, което тя можеше да усети като северно сияние и фойерверки в небето.

- Какво, Джеймс?

- Попи, не виждаш ли? - Джеймс направо бомбардира, завъртайки вилата с радост. – Това означава, че още преди да станеш вампир, ти си била Нощен Човек. Тайна вещица. Имаш право да знаеш за Нощния Свят.

Ти принадлежиш там.

Севът се обърна с главата надолу и Попи не можеше да диша. Най-накрая прошепна.

- Оо...

- И ние си принадлежим. Никой не може да ни раздели. Не е нужно да се крием.

- О... - прошепна Попи отново. После ката, - Джеймс, спри колата. Искам да те целуна.

Когато отново бяха в движение Фил каза.

- Но сега вие двамата къде ще отидете. Попи не може да си дойде в къщи.

- Знам, - каза Попи меко. Тя вече беше приела това. За нея нямаше връщане назад; старият й живот беше приключил. Нямаше какво друго да направи освен да си изгради нов.

- И не можете да се скитате от място на място, - каза Фил упорито.

- Няма, - каза Попи спокойно. - Ще отидем при татко.

Това беше перфектно. Разбира се, Попи можеше да почувства какво си мисли Джеймс. Щяха да отидат при баща й, винаги закъсняващия, винаги непрактичния и винаги привързания й родител. Баща й – вещицата, който не знае, че е вещица. Който сигурно си е мислел, че полудява, докато способностите му са се усъвършенствали.