Таен вампир

Той би им дал място, където да останат и това е всичко, което наистина им трябва. Това и един друг. Целия Нощен Свят би бил отворен за тях, когато искаше да го разглеждат. Може би можеше някой ден да се върнат и посетят Тея. Може би щяха да могат да танцуват на едно от партитата на Тери.

- Това е ако намерим татко. - Каза Попи стресната като от аларма.

- Можете - каза Фил. - Той излетя снощи, но е оставил адрес. За първи път.

- Може би някак е знаел. - Каза Джеймс.

Пътуваха известно време и тогава Фил прочисти гърлото си и каза „знаете ли, току що имах мисъл. Не искам да съм част от Нощния Свят. Разбирате ли? Не ме интересува какво е наследството ми. Искам просто да живея като човек – и искам всички да са наясно с това...

- Наясно сме, Фил - прекъсна го Джеймс. - Повярвай ми. Никой в Нощния Свят няма да те принуждава да влизаш. Можеш да живееш като човек колкото си искаш стига да игнорираш Нощните Хора и да си държиш устата затворена.

- Окей. Добре. Но ето моята мисъл. Аз все още не одобрявам вампирите, но смятам, че не са толкова зли, колкото изглеждат. Имам в предвид вампирите не застрашават храната си по-зле отколкото хората го правят. Като си помислиш какво правим с кравите..поне те не отглеждат хора в затвори.

- Не бих се хванал на бас за това. - Каза Джеймс с гримаса. - Чувал съм слухове за старите времена...

- Винаги трябва да спориш, нали? Но другата ми мисъл беше, че вие сте част от Природата, и Природата е просто това, което е. Не винаги е хубава, но...ами, Природа е, и ето я там.прекъсна той мрачно, - Може би не прави смисъл.

- На мен ми прави смисъл. - Каза Джеймс напълно сериозно. - И благодаря. - Той направи пауза, за да погледне назад към Фил в знак на признание. Попи почувства жилене зад очите си. Ако той признае, че ние сме част от природата, помисли си тя, тогава той вече не вярва, че сме свръхестествени.

Това означава много. Тя каза

- Ами, нали знаеш, аз също мисля. И ми се струва, че може би има и други начини за хранене освен налитане на хора, когато не очакват. Например животни. Имам в предвид има ли причина поради която тяхната кръв да не работи?

- Не е същата като човешката. - Каза Джеймс. - Но е вариант. Аз съм се хранил от животни. Елените са добри. Зайците биват. Опосумите смърдят.

- И сигурно има хора, които са съгласни да са донори. Тея ми беше донор. Бихме могли да помолим други вещици.

- Може би. - Каза Джеймс. Изведнъж направи гримаса. - В къщи познавах вещица, която беше много съгласна. Име на Жизел. Но не можеш да ги молиш всеки ден, нали знаеш. Ще трябва да им даваш време, за да се възстановят.

- Знам, но може би бихме могли да ги редуваме. Животни един ден, а на другия – вещици. Хей, може би дори върколаци през уикенда!

- Предпочитам да ухапя опосум. - Каза Джеймс.

Попи го цапардоса по ръката.

- Въпросът е, че може би не е нужно да сме ужасяващи кръвопиещи чудовища. Може би бихме могли да сме свестни кръвопиещи чудовища.

- Може би. - Каза Джеймс тихо, почти тъжно.

- Чуй, чуй. - Каза Фил много сериозно от задната седалка.

- И можем да се справим заедно, - каза Попи на Джеймс.

Той отклони поглед от пътя, за да й се усмихне. И нямаше нищо никакво желание в погледа му. Нищо хладно, или мистериозно или дори потайно.

- Заедно - каза той на глас. И на ум добави, немога ад чакам. С тази телепатия осъзнаваш какво можем да направим, нали?

Попи зяпна, след това почувства ефервесцентни бързини, които почти я изстреляха извън колата.

- О, Джеймс, мислиш ли?

- Сигурен съм. Единственото нещо, което прави обмяната на кръв специално е подобрената телепатия. Но не ти трябва никаква обмяна, малка мечтателко.

Попи се облегна и се опита да укроти сърцето си.

Била могли отново да съединят съзнанията си. Когато искаха. Тя можеше да си го представи, да бъде всмукана в съзнанието на Джеймс, усещайки как той й предава мислите си. Сливане като две капки вода.

Заедно по начин, който хората никога нямаше да узнаят.

И аз немога да чакам, каза му тя. Мисля, че ще ми хареса да съм вещица.

Фил прочисти гърлото си.

- Ако вие двамата искате малко уединение...

- Не можем да имаме. - Каза Джеймс. - Очевидно не и с теб наоколо.

- Не мога да спра. - Каза Фил през зъби. - Вие сте тези, които крещите.

- Ние не крещим. Ти слухтиш.

- Престанете и двамата. - Каза Попи. Но тя почувства топлина и, че свети. Не може да устои да не добави към Фил - Значи, ти си съгласен да ни дадеш малко уединение. Това означава, че се доверяваш на Джеймс да е сам със сестра ти...

- Не казах това.

- Не беше нужно да го казваш - каза Попи.

Тя беше щастлива.

****

Беше много късно на другия ден. Всъщност, почти полунощ. Часът на вещиците. Попи спеше на място, което й се струваше, че не е виждала преди – спалнята на майка й. Джеймс чакаше отвън с валог неща, включително и един голям куфар със СД-тата на Попи, контрабандирани от Фил. След няколко минути Джеймс и Попи щяха да се отправят към Източния бряг и бащата на Попи.