Таен вампир

- Остани тук – Каза Джеймс на Фил още преди да паркира колата си. Намираха се пред огромното бяло имение, украсено с палми. Джеймс изскочи през вратата на колата. – Остани тук – повтори той. – Без значение какво се случва вътре, не влизай в къщата! Ако някой дойде с колата си, отбий в страни.

-Но

- Просто го направи, Фил! Освен ако не искаш да разбереш какво е да умреш днес.

Джеймс побягна към имението. Беше прекалено погълнат, за да забележи шумът от отварянето на врата на кола зад себе си.

****

-И изглеждаше като много мило момиче – въздъхна Аш. Държеше и двете ръце на Попи зад гърба й и се опитваше да излезе от обсега на краката й. – Не, не спри това, сега!

Той беше прекалено силен. Попи не можеше да направи нищо. Инч по инч той я плъзгаше обратно в преддверието.

Можеш и да се предадеш, каза съзнанието. Безполезно е. Свършено е с теб.

-Сигурна ли си, че всичко е наред?

-Да. Да.

-Добре. Тогава изчакай един момент да убия този и ще вървим.

Той беше напълно сериозен. Попи можеше да го усети в мислите му, във всеки мускул и всяко сухожилие в тялото му. Той искаше да убие Аш.

Тя повдигна глава щом чу смеха на Аш.

-Е, това се очертава да е добра битка. Каза Аш.

Но, помисли си Попи.Аш изглеждаше предразполагащ, опасен и в много лошо настроение. Дори и ако Джеймс го победеше, Джеймс щеше да бъде наранен.Дори и ако тя и Джеймс се биеха заедно срещу Аш щеше да има поражения.

-Хайде просто да тръгваме.каза тя на Джеймс. Бързо. Добави тихичко. Мисля, че иска да ни държи тук докато някой от партито се появи.

- Не, не. - Каза Аш в злорадо ентусиазирани тонове. - Нека да уредим това като вампири.

-Хайде да не. Каза познат глас, оставащ без дъх. Главата на Попи се завъртя.

Изкачвайки се над терасата, прашен, но триумфален, беше Фил.

-Ти никога ли не слушаш? Попита го Джеймс.

- Ами. - Каза Аш – човек в къща на Старейшина. Какво ще направим за това?

-Виж, приятелче, - каза Фил, все още без дъх, бършейки ръцете си.- Не знам кой си нито пък на какъв кон си дошъл тук. Но тук си имаш работа със сестра ми. И мисля, че имам правото да ти счупя тиквата.

Имаше пауза докато Попи, Джеймс и Аш го погледнаха. Паузата се удължи.

Изведнъж Попи беше завзета от напълно неуместен импулс да се разсмее. След това осъзна, че Джеймс се бореше отчаяно да не се усмихне.

Аш просто погледна Фил отгоре до долу, след това погледна Джеймс от двете страни.

-Това момче разбира ли от вампири? - Каза той.

-О, да. - Каза Джеймс

-И наистина ли има намерение да ми счупи главата?

-Да! - Каза Фил и изпука кокалчетата си.

-И какво е изненадващото за това?

Тя можеше да си представи всичко:

Тя можеше да нарисува всичко: себе си, влачена пред тези лъскави и красиви Нощни хора и разкрита. Тя можеше да си представи техните безмилостни очи. Този замислен човек щеше да отиде при нея и вече нямаше да изглежда толкова загрижен. Той изглеждаше свиреп.Зъбите му щяха да пораснат. Очите му щяха да станат сребристи.Тогава ще изръмжи и ще нападне.

И това щеше да е края на Попи.

Може би това не е начинът, по който го правят, може би са просто престъпници в Нощния свят, но каквото и да е не е добро.

И няма да го направя лесно за теб!- помисли си Попи. Помисли си го точно пред Аш хвърляйки всичките сияд и скръб върху него. Инстинктивно. Като малко дете крещящо по време на гневно избухване.

Имаше ефект, но по принцип крещенето нямаше. Аш трепна.Той почти изпусна ръцете й.. Беше само за момент, но беше достатъчно, за да разшири очите на попи.

Аз го нараних! Нараних го!

Тя спря психическата борба в този момент. Вложи цялата си концентрация в умствената експлозия.

Мислеща бомба.

ПУСНИ МЕ, АХ ТИ СМОТАН ВАМПИРСКИ ПСИХАР!!!!

Аш се замаи. Попи го направи отново. Този път по-силно.

ПУСНИ МЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!

Аш я пусна. Тогава, докато Попи бягаше, той се опита да я хване отново.

-Не мисля. Каза един много студен глас. Попи погледна към преддверието и видя Джеймс.

Сърцето й заби болезнено. И тогава, без да го осъзнае, вече беше в ръцете му.

-О, Джеймс, как ме намери?

А той само повтаряше „Добре ли си?”

- Да. - каза Попи на глас.Това беше,за да бъде с него отново.Сякаш се събуждаше от кошмар, за да види майка си усмихната.Тя погреба лицето си във врата му.

Имаше още една пауза. Попи можеше да усети минутни трептения да минават през Джеймс. Най накрая

Джеймс каза:

-Фил наистина би направил всичко за сестра си.

Аш отново погледна Фил, след това Джеймс и накрая – Попи:

-Ами след като сте трима.... - каза той.

-Да, трима сме. - Каза Джеймс.

-Е, предполагам наистина ме превъзхождате. Добре. Предавам се. Той повдигна ръце и пак ги пусна. Продължавайте. Няма да се бия.

-И няма да ни предадеш, нали? - Каза Джеймс. Не беше молба.

-И иначе нямаше да го направя. - Каза Аш . Имаше възможно най-невинното изражение на света. – Знам, чемислиш, че доведох Попи тук, за да я разкрия, но нямаше. Просто се забавлявах. Всичко беше просто една шега.

-Да, със сигурност. – каза Фил.

-Не се хаби да лъжеш. – каза Джеймс

Но Попи не беше сигурна, колкото бяха те. Тя погледна към широките лилави очи на Аш. И се почувствасякаш се клати напред назад.