Таен вампир

Беше рисунка на черна далия. Попи се взира в Дъмбстера и се опита да контролира дишането си. Вдишай, издишай. Бавно и дълбоко. Спокойно, това е просто въздух. Може да не се усеща като такъв, но е въздух.

Вратата се отвори и Аш я подкани да влиза.

- Това е Попи - каза Аш, слагайки ръка на рамото й докато влизаше. Мястото изглеждаше като магазин – като магазин за свещи, билки и кристали.

Много от странните неща Попи неможа да разпознае. Някои бях вещерски-изглеждащи принадлежности.

- И това са братовчедите ми. Това е Блейз, а това е Тея. - Блейз беше поразително момиче с голяма, черна коса и много къдрици. Тея беше по-слаба и руса. И двете задържаха поглед върху Попи докато зрението й се избистри.

- Здрасти. - каза тя, сякаш това бе най-дългия поздрав, който измисли.

- Аш, какво не е наред с теб? Тя е болна. Какво си й правил? - Тея гледаше Попи със симпатични кафяви очи.

- Хъ? Нищо. - Каза Аш, изглеждайки изненадан сякаш за първи път виждаше състоянието на Попи. Попи предположи, че не е от хората, на които им пука за дискомфортта на другите.

- Предполагам, че е гладна.

Ще трябва да излезем и да се нахраним...

- О, не, не трябва. Не и тук. А и тя няма да успее. - каза Тея.

- Хйде, Попи. Този път ще бъда донор.

Тя хвана Попи за ръката и я поведе през тънко перде в друга стая. Попи се остави да бъде влачена. Вече не можеше да мисли – цялата й челюст трепереше. Дори думата хранене изостри зъбите й.

Имам нужда... Трябва... Но не знаеше как. Беше имала видение за собственото си лице в огледало, сребристи очи и диви кучешки зъби. Не искаше пак да е животно – да скочи върху Тея и да изтръгна гръкляна й. И не можеше да попита как това със сигурност би я издало, че е нов вампир. Тя се изправи, треперейки, неможеше и да помръдне.

Глава петнадесета

-Хайде, всичко е наред. - Каза Тея. Изглеждаше сякаш е на възрастта на Попи, но имаше нежен, чувствителен въздух, който й даваше власт.

- Седни. Тук. - Тя накара Попи да седне на опърпаният диван и протегна китката си.

Попи се вгледа в китката за секунда и след това си спомни. Джеймс й даваше кръв от ръката си. Ето как се прави. Приятелски и цивилизовано.

Тя можеше да види бледите сини вени под кожата. И тази гледка унищожи и остатъка от колебанието й. Инстинктът й я завладя и тя грабна ръката на Тея. Следващото нещо, което знаеше бе, че пие.

Топла солена сладост. – Живот. Облекчение от болката. Беше толкова приятно, че Попи почти се разплака.

Нищо чудно, че вампирите мразят хората, помисли си тя слабо. На хората не им се налагаше да ловуват за

това прекрасно нещо – те са пълни от него. Но друга част от съзнанието й изпъкна. Тея не е човек. Тя е вещица. Странно, защото кръвта й имаше абсолютно същия вкус. Всяко сетиво на Попи го потвърди. Значи вещиците са просто хора, но хора със специални сили. Помисли си Попи. Интересно.

Наложи й се да направи усилие, за да се контролира, за да усети кога да спре. Но тя спря. Тя пусна китката на Тея и се облегна, малко засрамена, облизвайки устните и зъбите си. Не искаше да среща кафявите очи на Тея.

Чак тогава тя съзна, че през целия процес е държала мислите си защитени. Нямало е умствена връзка, както когато беше споделяла кръв с Джеймс. Значи вече беше усвоила една вампирска сила. По-бързо отколкото

Джеймс и Аш очакваха. И вече се чувстваше добре. Достатъчно енергична, за да може да отиде на Нидерландският подскачащ танц. Достатъчно самоуверена, за да се усмихне на Тея.

-Благодаря ти. Каза тя.

Тея й се усмихна в отговор, сякаш намираше Попи за странна и ненормална, но мила. Не изглеждаше подозрителна.

-Всичко е наред. - Каза тя, движейки китката си.

За пръв път Попи имаше възможността да се огледа наоколо. Тази стая приличаше повече на хол, отколкото на магазин. Освен дивана имаше телевизор и няколко стола. В далечния край имаше голяма маса със свещи и ароматни ухания.

-Това е стаята за учене. - Каза Тея. - Баба прави магии тук и позволява на учениците да разпускат тук.

-А другата част е магазин. - Каза Попи предпазливо, защото не беше сигурна до колко можеше да разпитва.

Тея не изглеждаше изненадана.

-Да. Знам, че сигурно си мислиш, че наоколо няма достатъчно вещици, за да задвижат бизнеса, но всъщност те идват от цялата страна. Баба е известна. И учениците й купуват много.

Попи кимна, изглеждайки прилично впечатлена. Несмееше да задава повече въпроси, но хладното й сърце беше малко по-топло. Не всички Нощни хора са жестоки и зли. Тя имаше чувството, че може да е приятелка с това момиче, ако й се даде шанс. Може би след всичко щеше да успее в Нощния свят.

-Е, благодаря, отново. – промърмори тя меко.

-Не споменавай. Но и не позволявай на Аш да те оставя толкова гладна. Той е много безотговорен. -Ти ме нараняваш, Тея. Наистина го правиш. – каза Аш. Той стоеше в коридора държейки завесата с една ръка.

– Но като споменаваш и аз взех да се чувствам малко гладен... Той повдигна вежди инстинктивно.

-Отивай да скачаш в езерото Мийд, Аш. – каза Тея

Аш я погледна невинно и с копнеж.

- Съвсем леко ухапване, само една малка хапчица – говореше и той.