Таен вампир

Той се намери, търчейки аз апартамента отново, търсейки улики за това, какво се е случило. Тогава, в спалнята той забеляза нещо бледо на фона на кафявата възглавница. Бележка. Хвана я и я прочете. И ставаше по-студен и по-студен с всеки прочетен ред. Когато стигна края, беше леден и готов да убива.

Имаше малки петънца, където химикалът е писал. Сълзи. Щеше да счупи по един кокал от Аш за всяка една.

Той сгъна бележката внимателно и я сложи в джоба си. След това взе няколко неща от гардероба си и направи обаждане по телефона си, докато слизаше по стълбите на апартамента си.

- Мамо, аз съм. - каза той след сигнала в машината. - Няма да ме има за няколко дни. Нещо излезе. Ако видиш Аш, остави ми съобщение. Искам да говоря с него.

Той не каза моля. Знаеше, че гласът му е остър и дързък. И не му пукаше. Надяваше се, че тонът му ще я уплаши. Само за момент той се почувства готов да вземе майка си и баща си и всички вампири Старейшини в Нощния Свят. Един залог за всичките.

Той вече не беше дете. Миналата седмица премина през тежко изпитание.Беше се изправил пред смъртта и беше открил любовта. Вече е възрастен. И пълен с тиха ярост, която можеше да унищожи всичко по пътя си. Всичко нужно, за да се добере до Попи.

Направи и други телефонни обаждания. Обади се на Черният Ирис, за да се увери, че Аш не е ходил там.

Обади се на още няколко Черни източника, въпреки че не очакваше да открие нещо. Попи беше казала, че Аш ще я отведе на далеч. Но къде?

- „Върви по дяволите, Аш!” - помисли си той. – „Къде?”

****

Фил се беше вгледал в телевизора, без да го гледа. Как можеше да се интересува от ток шоута, когато всичко, за което можеше да мисли, бе сестра му? Сестра му, която може би гледаше същите предавания или беше навън, за да хапе хора.

Той чу двигател на кола да спира отвън и беше скочил на крака преди да го осъзнае. Странно как, но беше абсолютно сигурен кой е. Сигурно е започнал да разпознава двигателя на Интегра. Отвори вратата точно когато Джеймс стъпи на верандата.

- Какво става?

- Хайде. - Джеймс вече беше тръгнал към колата. Имаше смъртоносна опасност в движенията му, трудно контролируема сила, която Фил не беше виждал преди.

- Какво не е наред?

Джеймс отвори вратата на шофьора.

- Попи е изчезнала.

Фил се огледа наоколо диво. Нямаше никого на улицата, но вратата на къщата беше отворена. И Джеймс крещеше сякаш ме го интересуваше кой е чул.

Тогава думите попиха.

- Какво имаш предвид – те.. - изкрещя Фил и тръшна вратата. Тогава отиде до Интеграта. Джеймс вече беше отворил вратата на седалката до шофьора.

- Как така е изчезнала? - каза Фил, когато влезе в колата.

Джеймс запали двигателя.

- Братовчед ми Аш я е завел някъде.

- Кой е Аш?

- Мъртвец. - каза Джеймс. Някак си Фил знаеше, че нямаше предвид, че Аш се разхожда мъртъв. Имаше впредвид, че Аш щеше да е мъртъв, изцяло мъртъв, много скоро.

- Е, къде я е завел?

- Не знам. - Каза Джеймс през зъби. - Нямам си представа.

Фил се вгледа за момент.

- Добре, добре.

Той не разбираше какво се случва, но можеше да види едно нещо. Джеймс беше прекалено ядосан и прекалено решен на отмъщение, за да мисли логично. Може да изглежда логично, но е глупаво да караш с 55 мили в час през обитавана зона без идея къде да отиде.

Беше странно, че Фил се чувстваше спокоен и изглеждаше сякаш е прекарал цялата седмица като второстепенен герой, а Джеймс е играл яката роля. Но да си имаш с работа с някой истерик, винаги е изнервяло Фил.

- Добре, виж. - каза той. - Хайде да работим стъпка по стъпка. Успокой се, става ли? Може да вървим в грешната посока.

- Добре, сега ми разкажи за Аш. Защо води Попи някъде? Отвлякъл ли я е?

- Не – накарал я е да се съгласи. Убедил я е, че е опасно за мен, ако тя се навърта наоколо. Това е едно от нещата, които гарантират, че тя ще се съгласи. - С едната ръка на волана Джеймс бръкна в джоба си и даде лист сгъната хартия на Фил.

Беше страница, скъсана от книга. Филип прочете бележката и преглътна. Погледна Джеймс, който гледаше напред пътя. Фил потръпна, засрамен, че е нарушил личното пространство, унижен и от нишката в очите си. Твоята сродна душа Попи? Хмм,. Хмм. Хмм.

- Тя много те обича. - най-сетне каза той.

- И се радвам, че е казала сбогом и на мен. - Той сгъна внимателно бележката и внимателно я сложи под ръчната спирачка Джеймс я взе и отново я сложи в джоба си.

- Аш е използвал чувствата й, за да я отведе. Никой не може да натиска копчета и да дърпа конци като него.

- Но защо би искал?

- Първо, защото харесва момичета. Той е истински Дон Жуан.- Каза Джеймс и хвърли поглед на Фил.

- И сега са насаме. И второ, защото обича да си играе с неща. Като котка с мишка. Ще се заиграва с нея известно време и когато се умори от нея, ще я предаде.

Филип замръзна.

- На кого ще я предаде?

- На Старейшините. Някой, който е поставен, който ще разбере, че е нелегален вампир.

- И после какво?

- И после ще я убият.

Фил грабна таблото.

- Един момент. Казваш ми, че твой братовчед ще предаде Попи и ще бъде убита.