Таен вампир

- Това е законът. Всеки добър вампир би направил същото. Собствената ми майка би го направила, без да се замисли. - Гласът му беше огорчен.

- И той е вампир. Аш. - Каза Фил глупаво.

Джеймс му хвърли един поглед.

- Всичките ми братовчеди са вампири. - Каза той с кратък смях. Тогава изражението му се промени и махна крака си от педала на газта.

- Какво е..хейй – това беше знак Стоп! - изкрещя Фил.

Джеймс натисна спирачките и се завъртя в У-образен полукръг по средата на шосето. Мина през моравата на някого.

- Какво има? - каза Фил стегнато, все още залепен за таблото.

Джеймс изглеждаше сякаш почти мечтае.

- Току-що осъзнах къде са отишли. Къде би я завел. Казал й е някое безопасно място, където на хората няма да им пука какво е. Но на вампирите би им пукало.

- Значи са при хора?

- Не. Аш мрази хората. Би я завел на някое място в Нощния свят, някъде, където той е шефът. И най- близкият град, контролиран от Нощния Свят, е Лас Вегас.

Фил усети как ченето му пада.

- Лас Вегас! - Контролиран от Нощния Свят? Имаше намерение да се засмее.

– Винаги съм си мислил, че е контролиран от Мафията. - Каза той.

- Така е. - Каза Джеймс сериозно. - Просто друг вид Мафия.

- Но, виж. Почакай. Лас Вегас е голям град.

- Всъщност не е. Но това няма значение. Знам къде са. Защото не всичките ми братовчеди са вампири. Някои от тях са вещици.

Фил повдигна вежди.

- О така ли? И как се уреди така?

- Не съм. Прародителите ми са го направили преди стотици години. Направили са кръвна обвързваща церемония със семейство с вещици. Вещиците не са ми истински братовчеди – не сме свързани. Те са ми кръстосани братовчеди.Осиновено семейство.Най-вероятно дори няма да заподозрат, че Попи е нелегална.

И ето там Аш би отишъл.

****

- Те са кръщелници. - каза Аш на Попи. Возеха се в златния мерцедес на Расмусен, който Аш твърдеше, че леля му Мади би искала да вземе. - Няма да те заподозрат. А и вещиците не могат да разпознаят знаците на новите вампири, както вампирите правят.

Попи се вгледа в далечния хоризонт. Вече беше нощ и червеното слънце вече залязваше зад тях. Всичко около тях беше като странен извънземен пейзаж: не толкова кафяв, колкото Попи очакваше да изглежда една пустиня. По синьо-зелен. Дърветата Джошуа бяха странно красиви, но и най-странното растение, направено от пипала, което някога бе виждала.

Всичко сияещо имаше остриета. Беше странно място, където да отидеш в изгнание. Попи се почувства, сякаш изоставяше не само стария си живот, но и всичко, което е намирала за нормално в човешкия свят.

- Ще се грижа за теб. - Каза Аш загрижено.

Попи дори не мигна.

****

Първоначално Филип видя Невада като линия от лампички в тъмната далечина. Колкото повече се доближаваха до междущатската раница, светлините се превърнаха в мигащи гадини от неонови съобщения.

Някакъв мъж с репутацията на Дон Жуан водеше Попи в тази посока?

- Карай по-бързо. - каза той на Джеймс.

 - Хайде. Тази кола може да кара и с 90.

****

- Пристигнахме. Лас Вегас. - Каза Аш, сякаш правеше на Попи подарък целия град. Но Попи не видя град, а само светлина в облаците напред като изгряваща луна. Тогава тя видя, че това не е луната. Беше отражение на градските светлини. Лас Вегас беше лъскам басейн в плоско поле измежду планините.

Нещо се завъртя около Попи, освен нея самата. Винаги бе мечтала да види света. Далечни места. Екзотични места. И това би било перфектно, само ако Джеймс беше с нея. Аш излезе от свободната магистрала, а Попи беше хвърлена в свят на цветове и светлини и движение – и на безвкусни евтинии.

- Стрип. - Съобщи Аш- нали знаеш – където са всички казина. Няма друго място като него.

- Басирам се. - Каза Попи. От едната й страна имаше хотел с формата на пирамида и сфинкс отпред. От очите на сфинкса светеха лазери. От другата й страна имаше мръсен мотел с табела „Стаи: осемнадесет долара.

- Значи това е Нощния Свят. - каза тя с щипка цинично забавление, което я накара да се почувства като възрастен.

- Мнее – това е за туристите. - Каза Аш. - Но е добър бизнес ако можеш здравата да купонясваш. Но ще ти покажа и истинския Нощен Свят. Но първо искам да се видя с братовчедите ми.

Попи мислеше да му каже, че не я интересуваше дали ще й покаже Нощния Свят или не. Но нещо в поведението на Аш започваше да я тревожи. Започваше да се държи сякаш бяха на среща, а не сякаш е водеше в изгнание. Но той е единственият човек, който познавам тук. Осъзна тя, когато я присви стомахът. А и нямам никакви пари – дори десет долара за някой мръсен мотел. Имаше нещо дори по-лошо.

От известно време беше гладна, а вече започваше да се чувства без дъх.Но тя не беше кръвожадното немислещо животно, което беше предната вечер Не искаше да нападне някой човек на улицата.

- Това е мястото. - Каза Аш. Беше странична уличка – тъмна и не натоварена като Стрипа. Той влезе в алеята.

- Добре, само да проверя дали са си в къщи.

От всяка страна имаше високи сгради с тухлени стени. Нагоре, електропроводите закриваха небето. Аш почука на вратата на една от тухлени сгради. Нямаше звънец. Нямаше и табела – само някакви графити.