Таен вампир

 – Имаш толкова красив, бял врат.

- Кой – попита Блейс, избутвайки я от другата страна. Попи имаше чувството, че говореше единствено, за да привлече вниманието си. Тя застана в средата на стаята и отново опита да привлече вниманието им, като отмести дългата си черна коса назад.

- И двете – отговори Аш галантно, след което си спомни за присъствието на Попи.

– Разбира се, и тази малка мечтателка е прекрасно бяла.

Блейс, която до този момент се усмихваше, придоби кисело изражение. Тя втренчи свиреп поглед в Попи пълен с неприязън, но и с нещо друго. С подозрение, нарастващо подозрение. Попи можеше да го усети.

Мислите на Блейс бяха ясни, остри и злобни, като счупени стъкла.

Внезапно, Блейс отново се усмихна и погледна към Аш.

- Предполагам, дошъл си за купона – попита го тя.

- Не, какъв купон?

Блейс въздъхна така, че да подчертае късата си блуза.

- Купона по случай слънцестоенето. Тиери го организира и всички ще ходят.

Аш погледна изкушено. На мъждивата светлина от стаята за учене тъмните му очи блестяха. Той поклати глава

- Няма да успея, съжалявам. Ще покажа града на Попи.

- Можеш да я разведеш и по-късно да дойдеш на купона. Всъщност той няма да започне преди полунощ. – Блейс се взираше в него с особен интерес. Аш прехапа устни, после поклати глава в знак на съгласие и се усмихна.

- Може и да дойда – каза той. – Ще видя как ще потръгнат нещата.

Попи знаеше, че казва повече от това. Някакво неизказано послание премина между тях, но не бе телепатично, така че момичето не успя да го долови.

- Приятно прекарване – каза Тея и се усмихна на Попи, докато Аш я отвеждаше.

- Ако побързаме, можем да видим изригването на вулкана. – Каза Аш. Попи му хвърли бърз поглед, но не посмя да попита.

От устата и внезапно се изляха думите.

- Какво е това парти?

- Парти по случай лятното слънцестоене. Това е най-дългият ден в годината. Той е празник в нощния свят като Деня на Мармота за хората.

- Защо?

- Винаги е бил. Има нещо мистично в този празник. Ще те заведа на партито, но е много рисковано. Тиери е от старейшините. – След малко добави. - Ето го вулкана.

Наистина бе вулкан, намиращ се точно пред хотела. Водопади се разбиваха в стените му, а от кратера блестеше ярка, червена светлина. Аш се огледа два пъти през улицата.

- Виждаш ли каква прекрасна гледка имаме оттук? – Попита той.

Вулканът издаваше грохотен звук. Докато Попи гледаше смаяна, река от огън изригна от кратера. Истински огън. Водопадите се запалиха. Червени и жълти пламъци плъзнаха по страните на черната скала докато

цялото езеро около него не блесна.

- Вдъхновяващо, нали?- прошепна Аш, в ухото й.

- Е това е ...

- Вълнуващо?- възкликна той. – Стимулиращо? Въодушевяващо? Ръката му се въртеше около нейната, а гласът му звучеше хипнотизиращо. Попи не каза нищо.

 - Знаеш ли,- продължи той – ще виждаш по-добре оттук. Не обръщай внимание на тълпата. – Ръката му я пришпорваше внимателно, неизбежно по-близо.

Дъхът му разрошваше косата и. Попи заби лакът в стомаха му. – Хей! – “Аш изпита истинска болка”, помисли си тя. Той отдръпна ръката си и я погледна със свити вежди. - Защо го направи?

- Защото ми се прииска – отговори му момичето. Тя кипеше с нова кръв и беше готова за бой.

- Виж, Аш, не знам от къде ти е дошла идеята, че съм ти гадже. Не съм ти!

Аш сведе главата и се усмихна.

- Просто не се познаваме добре, но когато се опознаем може би...- предложи той.

- Не, никога. Не се интересувам от други момчета. Ако не мога да имам Джеймс...- Попи трябваше да спре,

за да успокои тона си. - Няма никой друг който искам - каза твърдо.- Никой.

- Е, не сега, но може би...

- Никога. - Тя не знаеше как да му обясни, но после и хрумна идея. - Знаеш ли, принципа на партньорите в

живота ? - Аш отвори уста после я затвори и пак я отвори. - О, не. Не и този боклук.

- Да, Джеймс ми е партньор в живота. Съжалявам ако ти звучи глупаво, но е истина.

Аш сложи ръка на челото си и после започна да се смее.

- Ти сериозно ли?

- Да.

- И на това ли ще държиш?

- Да.

Аш пак се изсмя и погледна нагоре.

- Добре, добре трябваше да знам.- Той се подсмихна. На Попи й олекна. Въпреки чара си, тя можеше да усети нещо нередно под кожата на Аш, студено като ледена река, но сега изглеждаше в добро настроение. –

Добре. - продължи той.- Ако романтиката не е в менюто нека отидем на партито.

- Нали каза, че е прекалено опасно?

- Това беше лека шегичка, за да можем да се усамотим, нали знаеш. - Той я погледна. - Съжалявам.

Попи се поколеба. Не я беше грижа за партито, но и не искаше да е сама с Аш.

- Може би просто трябва да ме върнеш при братовчед си.

- Те няма да са там - отвърна Аш.- Сигурен съм, че са отишли на партито. Хайде де, ще бъде забавно. Дай ми шанс да ти се реванширам.

Попи се колебаеше, но Аш беше така търпелив и спокоен, а и какъв друг избор имаше?

-Добре, - каза накрая. - но само за малко.

Аш се усмихна.

- Само за много малко - каза той.

- Може да са навсякъде.- каза Джеймс.

Тея въздъхна.