Таен вампир

- Съжалявам, трябваше да се досетя, че Аш е намислил нещо, но да отвлече приятелката ти...- Тя вдигна ръцете си в жест какво предстои.- Защо? Тя не се интересуваше от него. Ако планира да я сваля ще получи

неприятна изненада.

- Да, - помисли си Джеймс - но и тя също. Попи ще му е полезна докато си мисли, че може да си играе с нея, но когато осъзнае ,че не може... - Не му се мислеше какво може да последва. Може би посещение при старейшината. -И Блейс ли отиде с тях?

- Не, тя отиде на партито. Опита се да накара Аш да отиде, но той казал, че иска да разведе Попи из града. -

Тея направи пауза, вдигайки пръст. -Чакай, можеш да провериш на партито. Аш каза, че може да се отбие там.

****

Джеймс се насилваше да диша. После каза внимателно.

- Кой е домакина на партито?

- Тиери Дескодрес. Винаги прави големи купони. Освен това е старейшина.

- Какво?

- Нищо. Няма значение.

Джеймс престъпваше от магазина.

- Благодаря за помощта. Ще поддържаме връзка.

- Джеймс ... - тя го погледна безпомощно. - Искаш ли да седнеш? Не изглеждаш добре.

- Добре съм – отговори Джеймс вече излязъл през вратата.

В колата той каза

- Може да се покажеш вече.

Фил се показа от задната седалка, където се криеше.

- Какво става, нямаше те дълго време?

- Мисля, че знам къде е Попи.

- Само мислиш?

- Изправи се Фил. – Джеймс нямаше енергията за ругатни. Беше фокусиран върху нея.

- Добре къде е тя?

- В момента е или на едно парти или ще бъде. Много голямо парти, пълно с вампири. И поне една старейшина. Перфектното място, за да я разобличи.

Фил преглътна.

- И мислиш, че Аш иска да направи това?

- Знам, че го иска.

- Тогава трябва да го спрем.

- Може да сме закъснели.

****

Партито беше странно. Попи остана изненадана колко млади хора има. Имаше няколко разпръснати възрастни, но главно бяха тийнейджъри.

- Направени вампири - Аш обясни подробно. Попи си спомни какво Джеймс й беше казал – “направените вампири оставаха винаги на годините на смъртта си”.

Тя си мислеше, че това значи, че Джеймс може да остарява докато тя щеше да си остане на шестнадесет вечно. Не, че бе от значение. Ако тя и Джеймс щяха да са заедно, и двамата ще могат да са млади отчасти, но може би той ще иска да остарее. Беше странно да види как момче, около деветнадесет, което говореше с хлапе на около четири годинки. Детето беше сладко, с лъскава черна коса и сведен поглед, имаше нещо невинно, но жестоко в поведението му.

- Да видим... Това е Цирцея, вещица на неизвестното, а тази – Сехмет. Тя е шейпшифтър. Повярвай ми, не искаш да я вбесяваш. – Обясняваше внимателно Аш. Двамата с Попи бяха застанали в преддверието, гледайки един етаж по-надолу към главната част на къщата, която по-скоро бе огромно имение. Това бе най-пищното частно парти, което Попи някога бе виждала.

- Добре – момичето гледаше право напред. Видя две високи и красиви момичета, но не знаеше коя от тях бе вещица.

- А това е Тиери, нашият домакин. Той е старейшина.

Старейшина? Момчето, което Аш представяше беше не по-голям от деветнадесет години. Той бе красив,като всички вампири, висок и с руса коса, но погледа му бе намусен.

- На колко е?

- О, не споменах ли? Бил е ухапан от моя прародителка преди много години, още когато хората живеели в пещери.

Попи помисли, че се шегува, но май не бе така.

- И какво точно правят старейшините?

- Създават правила и следят дали те се спазват. – Усмивка озари лицето на Аш.

Той се обърна и впи поглед в Попи. Момичето бързо отстъпи назад, видя врата в другия край на помещението и се забърза стремглаво към нея. Аш я последва също толкова бързо. Тя отвори вратата и се озова на балкона. С очи измери разстоянието между нея и земята, но преди да успее да направи друго движение, той я хвана за ръката. „Не го удряй още!” – Заповяда отчаяно съзнанието й. – „Той е силен. Изчакай подходящия момент”. Момичето се насили да се успокои и срещна мрачния му поглед. – Ти ме доведе тук.

- Да

- За да ме издадеш. – Той се усмихна. – Но защо?

Аш извърна глава и се засмя с прекрасен, мелодичен смях, който накара Попи да потръпне.

- Ти си човек или поне би трябвало. Джеймс не трябва да довършва започнатото!

Сърцето на Попи препускаше бясно, но съзнанието и бе учудващо ясно. Може би знаеше през цялото време какво целеше той. Може би бе правилното решение, след като не можеше да бъде с Джеймс или със семейството си, какво значение имаше всичко останало? Искаше ли и се да живее в Нощния свят, заобиколена от хора като Блейс и Аш?

- Значи на теб също не ти пука за Джеймс? – Каза тя.

– Ще го изложиш на опасност, само за да се отървеш от мен?

Аш се съсредоточи, после каза.

- Той може да се грижи за себе си. – Така очевидно бе настроена неговата психология. Всеки се грижи сам за себе си и никой не трябва да помага на друг.

- Блейс също знае – продължи момичето. – Знае, какво ще направиш, но не я интересува.

- Не мина много време ... Блейс – промълви той. Мислите му се насочиха в друга посока и Попи съзря идеални момент за бягство.

Тя го изрита силно, същевременно се извиваше, опитвайки се да се преметне през парапета.

****