Таен вампир

-Не е твоя вината. Това, че не можеш да прикриеш ума си. Ще се научиш как да го правиш.?” отвърна той, а Попи половинчато разбра, че той не говори на глас. Тя опита да го направи.

О...ужас. Трябваше да помисли за това. Трябваше да крие мислите си. Опита се сега.

-Виж, не се притеснявай. Знам, че не си Ламиа. Направена си и си нелегална. Джеймс е бил лошо момче. След като нямаше смисъл да отрича, Попи вирна брадичка и присви очите си към него.

-Е, значи знаеш. И какво ще направиш?

-Зависи.

-От какво?

-От теб. – усмихна се той.

Глава четеринадесета

- Разбираш ли, аз харесвам Джеймс. - Каза Аш. - Мисля, че е малко мек с паразитите, но не искам да го виждам в беда. И определено не искам да го виждам мъртъв.

Попи се почувства по начина, по който се беше почувствала снощи, когато топлото й тяло се молеше за въздух.Тя беше замръзнала – прекалено мирно, за да диша.

- Имам предвид, искаш ли го мъртъв? - попита Аш, сякаш това беше най-смисленият въпрос на света. Попи поклати главата си.

- Ами тогава? - каза Аш.

Попи най-накрая си пое въздух.

- Какво говориш? - След това, без да чака отговор, тя каза - Казваш, че те ще го убият, ако разберат за мен.

Но те не трябва да разбират за мен. Освен ако не им кажеш.

Аш погледна ноктите си замислено. Направи гримаса, за да покаже, че за него е толкова болезнено, колкото е и за нея.

- Да преодолеем фактите. - каза той. - Фактически ти си бивш човек.

- О, да,бях паразит, нали?

Той й хвърли забавен поглед.

- Не го приемай толкова насериозно. Брои се това, което си в момента. Но всъщност Джеймс го направи, промени те, без да го изясни с някого. Нали? И той фактически развали прикритието на нощния свят преди да бъдеш променена. Нали? - Откъде знаеш? Може би ме е променил, без да ми каже нищо.

Той поклати пръст.

- А, но Джеймс не би направил това. Той има тези радикални разширяващи идеи хората да имат свободна воля.

- Ако знаеш всичко, защо ме питаш? - Попита Попи стегнато. - И ако имаш идея—

- Идеята е, че е извършил поне две обиди. Три, обзалагам се. - Той си сложи дивата, красива усмивка отново.

- Със сигурност е бил влюбен в теб, за да направи останалото.

Нещо набъбна в Попи, сякаш е птица, затворена в клетка, която се опитва да излезе. Тя забъбри

- Не мога да разбера как вие хората можете да правите закони за това да не се влюбваш! Това е лудост

- Но не виждаш ли защо? Ти си идеалният пример. Заради любовта, Джеймс ти каза и след това те превърна. Ако имаше силата да притъпи чувствата си към теб в началото, всичко щеше да се случи в зародиш.

- Ами ако и ти не успееш да го притъпиш? Не можете да насилвате хората да спрат да изпитват чувства.

- Разбира се, че не. - каза Аш и Попи замръзна. Тя го зяпна.

Устните му се извиха и той й кимна.

- Ще ти издам една тайна. Старейшините знаят, че не могат да узаконяват това, което чувствате. Това, което мога да правят, е да те тероризират така, че да не смееш да покажеш какво чувстваш, така че да не ти се налага да си го признаваш.

Попи се облегна. Тя рядко се чувстваше толкова загубена. Говоренето с Аш накара главата й да се завихри, накара я да се почувства сякаш е прекалено млада и прекалено глупава, за да бъде сигурна в каквото и да е.

Тя направи безнадежден и безпомощен жест.

- Но сега какво да правя. Не мога да променя миналото....

- Не но можеш да действаш в настоящето. - Той скочи на краката си с грациозно движение и започна с темпо.

- Сега. Трябва да мислим бързо. Фактически всички си мислят, че си мъртва.

- Да, но...

- Значи отговорът е елементарен. Трябва да напуснеш района и да стоиш вън. Отиди някъде, където няма да бъдеш разпозната, където никой няма да го интересува дали си нова и легална. Вещици. Това е! Имам едни братовчеди в Лас Вегас, които ще се примирят с теб. Главното нещо е да тръгнем сега.

Главата на Попи не само се вихреше, но и силно точеше. Тя се почувства замаяна и психично болна, сякаш току-що е слязла от влакчето на ужасите в Дисниленд.

- Какво? Дори не мога да разбера за какво говориш? - Каза тя слабо.

- Ще ти обясня по пътя. Хайде, побързай! Имаш ли дрехи, които искаш да вземеш? - Попи стъпи здраво на земята. Тя поклати глава и се опита да продължи. - Виж, не знам какво говориш, но в момента не мога да отида никъде. Трябва да чакам Джеймс.

- Но, не виждаш ли? - Аш спря вихренето си като я обви с ръце. Очите му бяха зелени и хипнотизиращо красиви.

- Това е точно това, което не можеш да направиш.Джеймс дори не може да знае какво правиш.

- Какво?!

- Не виждаш ли? - попита Аш отново. Той протегна ръцете си и заговори почти жалко.

- Ти само излагаш Джеймс на опасност. Докато си тук, всеки може да те погледне и да сглоби парчетата. Ти си косвеното доказателство, че той е извършил престъпление.

Попи разбра това.

- Но мога просто да чакам и Джеймс ще замине с мен. Той би искал това.

- Но няма да работи. - Каза Аш меко.

- Няма значение къде ще отидете; когато сте заедно, ти си опасността за него. Един поглед към теб и всеки вампир може да надуши истината.

Попи почувства слабост в колената. Аш заговори трезвено.