Таен вампир

- В Нощния Свят я има тази идея, наречена принципът на сродните души. Той казва, че всеки човек има своята сродна душа някъде там, само една. И този човек е перфектен за теб и е твоята съдба. Проблемът е, че повечето не откриват сродните си души, само заради дистанцията. Така, хората изживяват половината си живот, чувствайки се непълни.

-Мисля, че е истина. Винаги съм знаела, че си перфектен за мен.

-Не винаги.

-О, да. От както бях на пет. Знаех.

-Знаех, че си перфектна за мен, с изключение на това, че всичко, на което ме бяха учили ми показваше, че е безнадеждно. – прочисти гърлото си и добави

– За това излизах с Михаела и другите момичета, знаеш. Не ми пукаше за тях. Можех да си взема достатъчно от тях, без да нарушавам закона.

-Знам – отвърна Попи

 – Имам предвид - мисля, че винаги подсъзнателно съм знаела, че е така. – добави

– Джеймс? Какво съм сега? – някои неща, които можеше да каже инстинктивно, можеше да ги усети в кръвта си. Но искаше да знае повече, и знаеше, че Джеймс разбира защо. Това бе живота й сега. Трябваше да научи правилата.

-Добре. – той се настани на лицевата дъска на леглото, с глава наведена назад, докато тя лежеше под брадичката му. – Много приличаш на мен. Като се изключи, че не растеш, не можеш да правиш семейство, да правиш вампири, в основата си като Ламиа. – той се подмести – Да видим. Вече знаеш за способността си да виждаш и чуваш по-добре от хората. И си ловка в четенето на мисли.

-Не мислите на всеки.

-Не, вампирите могат да четат мислите на всички. През цялото време, това, което изпитвам е като основно чувство за това какво си мислят хората. Единственият начин да осъществиш връзка е – Джеймс отвори устата си и щракна със зъби. Попи се изкикоти, когато звука премина през главата й.

-И колко често трябва да – и сама щракна със зъби.

-Храненето. – усети, че Джеймс става сериозен – Обикновено по един път на ден. Иначе ще станеш кръвожадна. Можеш да ядеш човешка храна ако искаш, но това няма да те захрани. Кръвта е всичко за нас.

-И колкото повече кръв, толкова повече сила.

-Основно, да.

-Кажи ми за силата. Можем ли.. добре, какво можем да правим?

-Имаме по-голям контрол над тялото си от хората. Можем да се излекуваме от почти всякакъв вид наранявания, освен от дърво. Дървото може да ни нарани, дори убие. – той изсумтя – Е, това е едно нещо, което е истина във филмите - дървен кол в сърцето, всъщност, може да убие вампир. Също така и горенето.

-Можем ли да се превръщаме в животни?

-Не съм срещал вампир, толкова силен. Но теоретично е възможно за нас, шейпшифтърите и върколаците го правят постоянно.

-Превръщат се в мъгли?

-Не съм срещал и шейпшифтър, способен на това.

Попи удари леглото с пета.

-И очевидно, не е нужно да спим в ковчези.

-Не, нямаме нужда от естествено място, също. Аз лично предпочитам Сийли Пострепедик* (Sealy Posturepedic – вид матрак.), но ако предпочиташ нещо мръснишки...

Попи го сръга с лакът.

-Ъм, можем ли да пресечем буйна река?

-Разбира се. Можем да ходим в домовете на хората без да сме канени, и да трупаме чесън, ако нямаме нищо против загубата на приятели. Нещо друго?

-Да. Разкажи ми за Нощния Свят. – това бе нейният дом сега.

-Казах ли ти за групите? Имаме клубове във всеки голям град. И в малки имаме много.

-Какъв вид групи?

-Някои са като кръчми, други като кафенета, трети като нощни клубове, има и като вили - тези са повече за възрастните. Знам едно детско място, стар склад за стоки, в който са построени много скейт рампи. Можеш да ходиш там и да караш скейт. Има и клуб за поезия, всяка седмица в Черната Ирис.

„Черната Ирис”, помисли си Попи. Това й припомни нещо. Нещо неприятно... Това, което отвърна бе:

-Забавно име.

-Всяка група притежава име на цвете. Черните цветя са символа на Нощните Хора. – обърна китката си за да й покаже часовника си. Аналогичен часовник, с черна ирис по средата. – Виждаш ли?

-Да. Знаеш ли, забелязах тези черни неща, но никога не съм се вглеждала в него. Мисля, че бях предположила, че е Мики Маус.

Той я чукна по носа за укор.

-Това е сериозна работа, дете. Едно такова ще те индентифицира пред Нощните хора - дори и да са тъпи като върколаците.

-Не харесваш върколаци ли?

-Страхотни са ако искаш двуцифрено IQ.

-Но ги пускаш в групите.

-Някой групи. Нощните хора може да не се оженят за някой от собствения си вид, но всички се смесват - Ламиа, вампири, върколаци, двата вида вещици..

Попи, която си играеше да преплита пръстите им по различни начини, изстреля:

-Кои са двата вида вещици?

-Ох... едните са тези, които знаят за наследството си и са били тренирани, и другите, които не знаят.

Вторият вид, са тези, които хората наричат медиуми. В повечето случаи те имат скрити сили, и някой от тях не са достатъчно медиуми за да открият Нощния Свят, затова и не влизат в него.

Попи кимна.

-Окей. Схванах. Ами какво ще стане, ако човек влезе в някоя от тези групи?

-Никой няма да ги пусне. Групите не са, както ги наричате, очевидни, и винаги са пазени.

-Но ако те успеят...

Джеймс сви рамене. Изведнъж гласът му стана суров.