Таен вампир

Кръвта бе сила, живот, енергия, храна и напитка. Ако изстискаше този мъж, като че е портокал, щеше да получи силата на същността му. Но...той беше човек, не портокал. Човешко същество. И тя бе такова някога. Бавно и без желание тя се изправи от човека, а Джеймс изпусна един дълъг въздух. Потупа я по рамото и седна на тротоара, все едно нямаше сили да седи прав. Фил бе приведен срещу стената на близката сграда.

Той бе ужасен и Попи го усещаше. Дори можеше да си каже думите, които той си мислеше-думи страшни и аморални. Цяло изречение, което вървеше като нещо от сорта на „Има ли смисъл да спасим живота й, ако изгуби душата си?” Джеймс се обърна рязко и го погледна и Попи можеше да усети сребърния пламък на гняв в очите му.

-Ти май нищо не схващаш, а? – каза разярено

– Тя можеше да те нападне по всяко време, имайки предвид,че умираше. Нямаш си и на представа какво е кръвожадността. Не е само жажда-задушаваща е. Клетките ти започват да умират от липсва на въздух, защото собствената ти кръв не може да им осигури въздух. Това е най-голямата болка, ето, но тя не нападна теб за да я премахне.

Филип бе смаян. Втренчи се в Попи, после й подаде ръка несигурно.

-Съжалявам...

-Забрави – отсече Джеймс. Обърна гръб на Фил и заразглежда човека. Попи усещаше как той разтяга съзнанието си.

– Казвам му да забрави за това – каза на Попи

 – Всичко, от което се нуждае е почивка, което може да стори и тук. Виж, раните вече заздравяват.

Попи видя, но неможеше да се почувства щастлива. Знаеше, че Фил все още не я одобряваше. Не просто заради нещо, което е извършила, ами заради това, което беше.

„Какво се случи с мен?”, попита Джулиан и се хвърли в прегръдките на Джеймс. „В нещо ужасно ли се превърнах?”

Той я стисна бурно.

„Просто си различна. Не ужасна. Фил е идиот.”

Искаше й се да се разсмее. Но можеше да усети треперенето му от тъга зад защитническата му любов. Беше същата неспокойна тъга, която бе усетила в него по-рано. На Джеймс не му харесваше да бъде хищник, а сега бе направил Попи една такава, също. Планът им бе преминал брилянтно-и Попи никога повече нямаше да бъде Попи Норт отново.

Макар, че чуваше мислите му, не беше точно толкова задълбочено, от когато си разменят кръв. Може би никога повече няма да имат тази близост.

-Нямаше друг избор – каза Попи твърдо, и го каза силно – Направихме това, което трябваше. Сега трябва да извлечем най-доброто от него.

„Ти си смело момиче. Казвал ли съм ти го някога?”

Караха до апартамента на Джеймс в тишина, с депресията на Фил, тежаща доста на задната седалка.

-Виж, можеш да вземеш колата и да си ходиш у вас. - Каза Джеймс докато разтоварваше екипировката и дрехите на Попи под навеса на колата му. – Не искам да водя Попи някъде близо до онова място, нито пък да я оставям сама.

Фил погледна към двуетажната сграда, все едно нещо го бе ударило. После прочисти гърлото си. Попи знаеше защо-апартамента на Джеймс имаше лоша слава, и на нея не й бе позволено да го посещава през нощта. Очевидно, Фил все още бе загрижен по братски за вампирската си сестра.

-Ти, ъ, не можеш ли просто да я отведеш в къщата на родителите си?

-Колко пъти трябва да обяснявам? Не, не мога да я заведа при родителите си, защото те не знаят, че тя е вампир. В момента тя е незаконен вампир, изменник, което значи, че трябва да я крием, докато не оправя нещата-някак.

-Как... - Фил спря и разтърси глава. – Добре. Не тази вечер. Ще говорим за това по-късно.

-Не ‘ние’ няма. – отвърна грубо Джеймс. – Вече не си част от това. Засяга само мен и Попи. Всичко, което трябва да направиш е да се върнеш, да си живееш нормално живота и да си държиш устата затворена.

Фил отвори уста да каже нещо, после замлъкна. Взе ключовете от Джеймс. После погледна към Попи.

-Радвам се, че си жива. Обичам те – каза.

Попи знаеше, че той иска да я прегърне, но нещо ги държеше на разстояние един от друг. Имаше празнина в гърдите на Попи.

-Чао, Фил – отвърна тя, той се качи в колата и си тръгна.

Глава тринадесета

-Той не разбира – каза меко Попи, докато Джеймс отключваше вратата към апартамента му – Не е схванал, че и ти рискуваш живота си.

Апартаментът бе много гол и утилитарен. Високи тавани и просторни стаи, известяващи, че беше скъп, но нямаше много мебели. В хола имаше нисък, квадратен диван, бюро с компютър, и двойка ориентално-изглеждащи картини на стената. И книги. Кашони с книги, забутани в ъглите.

Попи се обърна за да погледне Джеймс директно.

-Джейми...аз разбирам.

Джеймс й се усмихна. Той изглеждаше сладък, мръсен и уморен. Но изражението му показа, че той прави всичко, което си заслужава.

 - Не обвинявай Фил – каза той, като направи жест на оправдаване

 – Всъщност осъзнава нещата много добре. Никога не съм показвал същността си пред човек, но смятам, че повечето ще се разпищят, ще избягат и никога няма да се върнат. Той поне се опитва да се справи.