Таен вампир

Електрически неприязън се носеше между двете момчета.

Тогава Джеймс се усмихна леко, сякаш реакцията му го развесели.

- Здрасти.

- Здрасти. – отвърна Фил, не отпускайки се и за миг. Попи имаше силното чувство че ще я облече и ще я хвърли в стаята. Филип винаги прекаляваше със защитничеството си като брат когато Джеймс беше наоколо.

– Е, как са Жаклин и Микаела? – добави мръсно.

Джеймс се замисли.

- Е, не знам наистина.

- Не знаеш? О, да, ти винаги оставяш приятелките си преди лятната ваканция. Оставяйки те да маневрираш свободно, нали?

- Разбира се. – каза безизразно Джеймс. Той се усмихна.

Филип го погледна с нескрита омраза.

Попи, от своя страна, беше обзета от веселие. Довиждане, Жаклин. Довиждане, Микаела. Довиждане дълги, елегантни крака на Жаклин и невероятни пневматични гърди на Микаела. Това щеше да бъде страхотно лято.

Много хора смятаха връзката на Попи и Джеймс за платонична. Това не беше вярно. Попи знаеше от години че щеше да се омъжи за него. Беше една от двете нейни най-големи амбиции, другата беше да види света. Тя просто не беше уведомила Джеймс все още. Сега той все още мислеше че харесва дългокраки момичета с модерни маникюри и италиански гърди.

- Това ново CD ли е? – каза тя, за да го разсее от погледа на бъдещият му доведен брат.

Джеймс повдигна.

- Това е ново етно-техно издание.

Попи започна да пляска.

- Повече Тува певци – нямам търпение. Неко отидем да го слушаме.

Но точно тогава майка й влезе. Майката на Попи беше красива, руса и перфектна като героиня на Алфред Хичкок. Обикновено тя носеше изражение на без усилна експедитивност. Попи, излизаше от кухнята, когато почти й налетя.

- Съжалявам, добро утро!

- Спри за секунда. – каза майката на Попи, хващайки я за гърбя на тениската. – Добро утро, Фил. Добро утро, Джеймс. – добави тя. Фил каза „добро утро” и Джеймс кимна, иронично учтив.

- Всички ли закусиха? – попита майката на Попи, и когато момчетата казаха да, тя погледна дъщеря си. – А, ти? – попита тя, втренчвайки си в лицето на Попи.

Попи разклати кутията с Фростед Флейкс и майка й трепна.

- Защо поне не сложиш мляко в тях?

- По-добре са така. - каза твърдо Попи, но когато майка й я бутна към хладилника, тя отиде и взе квадратна кутия обезмаслено мляко.

- Какво мислиш да правиш през първият си ден на свобода? – каза майка й, гледайки от Джеймс до Попи.

- О, не знам. – Попи погледна Джеймс. – Да слушаме музика. Може би да отидем до хълмовете? Или да караме до плажа?

- Каквото поискаш. – каза той. – Имаме цяло лято.

Лятото се разпростря пред Попи, горещо, златисто и бляскаво. Миришеше на хлор от басейн и морска сол. Чувстваше се като мека трева под гърба й. Три цели месеца, помисли си той. Това е завинаги. Три месеца е завинаги.

Беше странно че си мислеше това когато се случи.

- Можем да проверим новите магазини във Вилидж… - беше началото, когато внезапно болката я удари и дъха й секна в гърлото.

Беше лошо – дълбок, виещ се изблик на агония, който я накара да се свие на две. Картонената кутия от мляко изхвръкна от пръстите й и всичко посивя.

Глава втора

- Попи! – Попи можеше да чуе гласа на майка си, но не можеше да види нищо. Кухненският под беше тъмен от танцуващи черни точки.

- Попи, добре ли си? – сега Попи чувстваше ръцете на майка си хващайки я през раменете, държейки я тревожно. Болката отминаваше и зрението й се възвръщаше.

Когато се изправи, тя видя Джеймс пред нея. Лицето му беше почти безизразно, но Попи го познаваше достатъчно за да разпознае тревожността в очите му. Той държеше картонената кутия от мляко, осъзна тя.

Сигурно я е хванал когато тя я е хвърлила… невероятно рефлекси, мислеше си смътно тя. Наистина невероятно.

Филип беше на краката си.

- Добре ли си? Какво се случи?

- Аз… незнам. – Попи се огледа, тогава се сви, засрамена. Сега когато тя беше по-добре тя желаеше да не я гледат всички толкова много. Начинът да се справи с болката беше да я игнорира, да не мисли за нея.

- Просто тази тъпа болка. Това е гастро-нещо си. Знаеш, нещо което съм яла.

Майката на Попи даде на дъщеря си най-празната частица от потрепването.

- Попи, това не е гастроентеритист. Имаше някаква болка и преди… някъде преди месец, нали? Същата като тази ли беше?

Попи се сгърчи неудобно. В реда на нещата, болката никога не си отиде. Някак си, от вълнението от дейностите по случай края на годината, тя успяваше да я пренебрегва, и до сега тя беше свикнала да работи с нея.

- От части. – приспособи се тя. – Но…

Това беше достатъчно за майката на Попи. Тя даде на Попи малка прегръдка и се отправи към кухнята.

- Знам че не обичаш доктори, но ще обадя на доктор Франклин. Искам да те прегледа. Това не е нещо което можем да игнорираме.

- О, мамо, ваканция е…

Майка й покри частта на слушалката където беше микрофона.

- Попи, това не е нещо на което може да не му се обърне внимание. Отиди и се преоблечи.

Попи изстена, но знаеше че няма смисъл. Тя кимна на Джеймс, който наблюдаваше необикновено от средна дистанция.

- Нека поне да изслушаме диска преди да тръгна.