Таен вампир

След кратко колебание той кимна срамежливо. Имаше нещо особено сладко в усмивката му.

Но Попи скоро откри че нейният нов приятел беше странен по малки причини. Когато училищният гущер умря, той вдигна трупа, без погнуса и попита Попи дали иска да го подържи. Учителката беше ужасена.

Той знаеше къде да открие мъртви животни, също – той й беше показал свободна алея където няколко трупа на зайци които бяха убити във високата кафява трева. Той беше лишен от фантазия за това.

Когато той порасна, големите деца спряха да го използват. Той порасна толкова висок колкото всеки един от тях, и учудващо силен и бърз – и си създаде репутация твърд и опасен. Когато се ядосваше, нещо почти плашещо блестеше в сивите му очи.

Въпреки че, никога не се беше ядосвал на Попи. Те си останаха най-добри приятели през всичките тези години. Когато бяха в началното училище, той започна да има приятелки. Всички момичета в училище го искаха, но той не се задържаше с никоя от тях за дълго. И никога не им се доверяваше. За тях той беше мистериозното, тайнствено, лошо момче. Само Попи бе видяла другата му страна, уязвимата, грижовна страна.

- Добре. – техникът каза, връщайки Попи обратно в настоящето с тласък.

– Готова сте. Нека отлепим това желе от вас.

- Е, какво показа? – попита Попи, поглеждайки към монитора.

- О, вашият личен лекар ще ви каже това. Радиологиста ще разчете резултатите и ще ги изпрати в офиса на вашият доктор. – гласа на техника беше напълно неутрален, толкова неутрален че Попи я наблюдаваше остро.

Обратно в офиса на доктор Франклин, Попи шаваше докато майка й разглеждаше датите на списанията.

Когато сестрата каза:

- Госпожо, Хилгард. – и двете се изправиха.

- О, не. – каза сестрата, гледайки объркано. – Госпожо, Хилгард, докторът искаше само да ви види за минута… сама.

Попи и майка й се спогледаха. След това, бавно, майката на Попи, остави списанието „People Magazine” и последва сестрата.

Попи гледаше след нея.

Сега, какво за Бога… доктор Франклин никога не го беше правил това до сега.

Попи осъзна че сърцето й биеше силно. Не бързо, просто силно. Бум… бум… бум, в средата на гърдите й, тресейки вътрешностите й. Карайки я да се чувства нереално и замаяно.

Не мисли за това. Вероятно е нищо. Прочети списание. Но пръстите й не изглежда да работеха правилно. Когато най-после отвори списанието, очите й минаха през думите без да ги изпращя до мозъка си.

За какво говорят вътре? Какво става? Мина толкова време…

Продължаваше да се бавят. Докато Попи чакаше, тя откри че се колебае между два модела на мислене.

1). Нищо сериозно й нямаше и майка й щеше да излезе от там и да й се смее за това че дори си е помислила такова нещо.

2). Нещо ужасно й има и тя трябваше да премине през ужасяващи лечения за да се оправи.

Затворената яма и отворената яма. Когато ямата беше затворена, изглеждаше смешно, и тя се чувстваше засрамена да има такива мелодраматични мисли. Но когато бе отворена, тя чувстваше сякаш целият й живот до сега е бил сън, и сега тя засягаше силно реалността.

- „Бих искала да се обадя на Джеймс.” – помисли си тя.

Най-после сестрата каза:

- Попи? Влез.

Офиса на доктор Франклин беше с дървени панели, с сертификати и дипломи окачени на стените. Попи седна на коженият стол и се опита да не бъде толкова очевидна докато изучава лицето на майка си.

Майка й изглеждаше… твърде спокойна. Спокойствие със стомана под себе си. Тя се усмихваше, но беше особена, лека и неустойчива усмивка.

- „О, Господи!” - помисли си Попи. – „Нещо става.”

- Сега, няма причина за тревога. – каза докторът, и Попи мигновено стана по-тревожна. Дланите й се бяха забили в кожените облегалки на стола.

- Нещо се показа на сонограмата ти, което е малко необикновено, и бих искал да направим още няколко теста. – каза доктор Франклин, бавният му и равномерен глас, успокояваше.

– Един от тестовете изисква това ти да се направи след една вечер пост. Но майка ти казва че нищо не си яла на закуска.

Попи каза механично:

- Изядох едно парче флейкс от Фростен Флейк.

- Парче флейкс от Фростен Флейкс? Е, мисля че можем да броим това за пост. Ще направим тестовете днес, и мисля че ще е по-добре да те приемем в болницата за това. Сега, тестовете са КАТ* (Компютизирана Аксиална Томография) (Превод от терминологичен медицински английски: CAT Computerized Axial Tomography) и ЕРХП* (Ендоскопична Ретрографична Холангиопанцеография*) (Превод от терминологичен медицински английски: ERCP Endoscopic Retrograde Cholangiopancreatography*) – това е краткото наименование на нещо което дори и аз не мога да произнеса. – усмихна се той.

Попи просто го наблюдаваше.

- Няма нищо плашещо в никой от тези тестове. – каза той нежно. – КАТ е като рентгеновите лъчи. ЕРХП представлява тръбичка преминаваща през гърлото, към стомаха, в панкреаса. След това инжектираме в тръбичката течност която се показва на рентгеновите лъчи.