Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))

— Ще представя новия си роман „Кървавочервен залез“ — казва тя, понижава глас до интригуващ задгробен шепот и добавя внушително: — Една потресаваща история на любов, алчност и убийство, която се разиграва в безскрупулния свят на перачите на пари в Латинска Америка.

— Страхотно! — казвам. — Звучи наистина…

— Ще ти подаря един екземпляр — прекъсва ме жената. После бръква в голямата платнена торба, оставена на пода до стола й, измъква книга с твърди корици и яркоцветна обложка и ме пита: — Ще ми припомниш ли как се казваш?

Да й припомня как се казвам ли?

— Ребека — отговарям. — Ребека Блумууд.

— „На Беки — казва жената на глас, докато пише на посвещението си върху първата страница на книгата — с обич и много нежност.“

Подписва се със замах и ми подава книгата.

— Страхотно! — възкликвам отново. — Благодаря… — поглеждам бързо корицата на книгата и добавям: — …Елизабет.

Елизабет Плоувър. Да си призная, никога нищо не съм чувала за нея.

— Сигурно се чудите откъде знам толкова много подробности за този техен изпълнен с насилие и опасности свят — казва Елизабет. После се привежда към мен и впива в лицето ми огромните си зелени очи. — Истината е, че живях с един латиноамерикански перач на пари. Живях с него цели три дълги месеца. Обичах го. Научих много неща от него… а после го предадох. — Гласът й заглъхва до треперлив шепот. — Никога няма да забравя погледа, който ми отправи, докато полицията го отвеждаше. Разбрах, че знае какво съм извършила. Знае, че аз съм неговият Юда Искариотски. И все пак, колкото и да е странно, мисля, че той ме обичаше заради стореното от мен.

— Уау! — възкликвам, неволно силно впечатлена. — И всичко това стана в Латинска Америка, така ли?

— Не, тук — казва жената след кратка пауза. — Но перачите на пари са еднакви навсякъде по света.

Преди да измисля какво да й отговоря, чувам някой да произнася името ми:

— Ребека!

Двете с жената вдигаме поглед и виждаме към нас да приближава момиче с гладко пригладена къса черна коса, облечено с дънки и черно поло.

— Аз съм Зелда — казва то, като спира пред нас. — Вчера говорихме по телефона.

— Зелда! — възкликва Елизабет, скачайки пъргаво от стола си. — Как си, какво правиш, мила! — пита тя сърдечно и разтваря ръце за прегръдка.

Зелда я гледа с недоумение.

— Извинете, не мисля, че… — започва тя, но спира, когато погледът й попада върху моя екземпляр на „Кървавочервен залез“. — О, да, ясно. Елизабет Плоувър. След минутка една от помощничките ми ще дойде да ви вземе. Междувременно заповядайте, вземете си кафе. — Зелда й отправя кратка усмивка, след което се обръща към мен: — Ребека, готова ли си да тръгваме?

— Да! — възкликвам нетърпеливо и скачам от стола си.

(Да си призная, чувствам се твърде поласкана от факта, че Зелда е слязла лично да ме посрещне. Така де, явно не го прави за всеки!)

— Радвам се да се запознаем на живо — казва ми Зелда, докато се ръкуваме. — И много се радвам, че ще участвате в нашето токшоу. По това време, както винаги, тук е страшна лудница… така че, ако нямаш нищо против, предлагам ти да тръгнем веднага към гримьорната, където ще ти направят прическа и грим, и да говорим по пътя. Съгласна ли си?

— Абсолютно — отговарям, стараейки се да прикрия вълнението си. — Чудесна идея.

Прическа и грим! Върхът!

— Има малка промяна в плана на предаването, за която трябва да поговорим — казва Зелда. — Нищо особено, така че не се тревожи… Имаме ли вече нещо от Бела? — подхвърля тя към рецепционистката.

Момичето врътва отрицателно глава и Зелда промърморва нещо под нос, което ми прозвучава като „Тъпа крава“.

— Добре, дай да тръгваме — обръща се тя към мен и бързо се отправя към двукрила остъклена врата-махало в дъното на фоайето.

— Боя се, че днес лудницата е дори още по-голяма от обикновено. Един от редовните ни участници не се яви, така че спешно търсим с кого да го заместим, пък и в кухнята имаше някакъв инцидент… изобщо… — Зелда минава устремно през вратата, аз я следвам плътно по петите и двете се понасяме едва ли не в тръс по покрития със зелен килим коридор, който гъмжи от подтичващи насам-натам хора. — На всичкото отгоре днес ни гостуват и „Хивън Сент 7“ — подхвърля ми Зелда през рамо. — А това означава, че телефонната ни централа скоро ще излезе от строя от наплива на звънящи фенове, а освен всичко друго трябва и да осигурим индивидуални гримьорни на седем тип със свръхнапомпано его.

— Ясно — вметвам безгрижно.

В следващата секунда обаче дъхът ми спира, „Хивън Сент 7“ ли? „Хивън Сент 7“?! Ама те… ами те… те са наистина страхотно прочути! И аз ще съм в едно и също токшоу с тях! О, Боже! Ще мога да се запозная с тях и тъй нататък, нали така? Може би след предаването ще отскочим някъде заедно да пийнем по нещо и ще станем наистина много добри приятели. Те и седмината са малко по-млади от мен, ама това всъщност е без значение. Мога да им бъда нещо като по-голяма сестра.