Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))

А може и да… може и да ИЗЛЯЗА с един от тях! О, Боже, да! Онзи сладур примерно, с черната коса. Натан. (Или май беше Етан? Добре де, няма значение как се казва.) Той ще улови погледа ми след края на предаването, ще приближи към мен и тихичко ще ме покани да вечеряме заедно, без останалите. Ще отидем в някой малък, уютен ресторант и отначало всичко ще бъде съвсем спокойно и дискретно, после обаче папараците ще ни надушат и така ще се превърнем в една от онези наистина страхотно прочути двойки, които непрекъснато ходят по разни премиери. И аз ще съм облечена в…

— Е, стигнахме — чувам гласа на Зелда и се оглеждам със замаян поглед.

Спрели сме на прага на обширна стая, цялата в огледала и насочени светлини. Три от редицата столове пред огледалата са заети от три жени. Косите им са покрити с найлонови шапчици, а три модно изглеждащи момичета в дънки ги гримират. На четвърта жена в момента й сушат косата. Звучи тиха и приятна музика, на чийто фон се чува дружелюбно бъбрене, а във въздуха се носи упойващ примес от ароматите на спрей за коса, пудра и кафе.

Всъщност, именно това е моята представа за рай.

— И така — казва Зелда и ме повежда към едно червенокосо момиче, — Кло ще те гримира, а после ще те заведем в гардеробната. Става ли?

— Чудесно — казвам, съвършено неспособна да възпра широката усмивка, която се разлива по лицето ми, когато обхващам с поглед колекцията на Кло от гримове.

Господи, та тук има хиляди четчици, кутийки и тубички, подредени в стройни редици на масата пред нас, и все от най-добри марки, като „Шанел“ и „МАК“.

О, Боже, каква страхотна професия! Винаги съм си знаела, че е трябвало да стана гримьорка!

— А сега да поговорим за твоето явяване — продължава Зелда, докато аз се настанявам на въртящия се стол пред огледалото. — Както вече казах, схемата, която обсъждахме вчера с теб, претърпя известна промяна…

— Зелда! — долита мъжки глас откъм коридора. — Бела те чака на телефона!

— По дяволите — измърморва Зелда. — Виж, Ребека, трябва да го проведа този разговор, но ще се върна веднага, щом свърша. Става, нали?

— Няма проблем! — отвръщам щастливо.

Кло вече е заметнала раменете ми с козметична престилка и в момента прибира косите ми нагоре с широк ластик. От радиото долита любимата ми песен на Лени Кравиц. Върхът!

— Като начало ще почистя лицето и ще сложа фон дьо тен, а после ще направим и основния грим — казва Кло. — Би ли затворила очите си…

Затварям очи и след няколко секунди усещам по лицето си прохладна кремообразна течност, която Кло започва да втрива деликатно в кожата ми. Това е възможно най-приятното усещане на света. Бих могла да остана и цял ден така.

— Е… — обажда се Кло след малко, — какво те води в шоуто?

— Ъъъ… финансите — отвръщам неопределено. — Статия за финанси.

Да си призная, така съм се отпуснала, че почти напълно съм забравила защо съм тук.

— Ааа, да — казва Кло, нанасяйки умело фон дьо тена на лицето ми. — Малко по-рано говориха за нещо подобно. — Тя се пресяга и взема палитра със сенки за очи, смесва два цвята, после подбира подходяща четчица. — И ти си финансов експерт, така ли?

— Ами… нещо такова — казвам и скромно свивам рамене.

— Уау!! — възкликва Кло с възхищение, като започва да нанася сенките върху клепачите ми. — Аз лично не разбирам нищо от пари.

— Нито пък аз! — намесва се едно тъмнокосо момиче откъм другия край на стаята. — Моят счетоводител вече е вдигнал ръце от мен. Чуя ли го да казва „фискална година“ и умът ми буквално изключва.

Вече се готвя да подхвърля съчувствено „И моят също!“, след което да се впусна в приятно бъбрене на разни интересни женски теми, но навреме се възпирам, защото изведнъж осъзнавам, че това може и да не е особено подходящо. Предполага се, че съм финансов експерт, все пак!

— Всъщност, всичко е много простичко — казвам, като пускам уверена усмивчица. — Веднъж усвоиш ли трите основни принципа, после нямаш никакви проблеми.

— О, така ли? — възкликва тъмнокосото момиче и се обръща заинтригувано към мен, стиснало сешоар в ръка. — И какви са тези принципи?

— Ами… — казвам с леко покашляне, — …ъъъ… първият е…

Правя кратка пауза, за да си потъркам носа. Господи, умът ми е съвършено празен.

— Извинявай, Ребека — обажда се Кло, — но се налага да те прекъсна. — (Слава Богу за което!) — Какво ще кажеш червилото да е ягодовочервено?

Поради цялото това финансово бъбрене изобщо не бях обърнала внимание какво прави Кло с лицето ми. Сега обаче се поглеждам в огледалото и направо не мога да повярвам! Очите ми са огромни; а скулите ми са направо фантастични… Ей Богу, изглеждам като съвършено друг човек! Как не съм знаела да нося такъв грим всеки ден?!?

— Уау!! — възкликвам възхитено. — Супер!

— С теб се работи лесно, защото си напълно спокойна — отбелязва Кло и започва да рови в едно черно козметично куфарче. — Докато има хора, които направо се тресат от нерви. Дори знаменитости. Едва успявам да ги гримирам.

— Наистина? — попривеждам се любопитно към нея, с надеждата да чуя някои клюки, но гласът на Зелда прекъсва интересния ни разговор.