Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)

Защото нашето списание, естествено, не разполага с необходимия издателски бюджет, за да си правим сами снимките за кориците. Ей Богу, когато се захванах с журналистическата дейност, постъпвайки в това списание, си въобразявах, че ще ходя по снимки, ще се срещам с манекени и манекенки, тоест че ще си прекарвам славно и шик. А то какво се оказа? Дори собствен фотограф си нямаме! Всички най-разнородни финансови списания от издателската група, към която е и нашето, използват фотокнижарници от сорта на „Имидж Стор“, така че едни и същи снимки се въртят навсякъде. Само през миналата година поне три списания за лични инвестиции пуснаха на корица една и съща снимка на ревящ тигър. Ама читателите явно нямат нищо против. Защото те не си купуват финансово списание, за да гледат на корицата му Кейт Мос, нали така?

Хубавото на цялата работа е, че издателят, при когото работи Ели, също не си пада по избирането на снимки за корици — и също използва „Имидж Стор“. Така че двете винаги се стараем така да нагласим нещата, че да сме по едно и също време във фотокнижарницата, за да си побъбрим до насита, докато разглеждаме снимковите транспаранти. А още по-хубаво е това, че „Имидж Стор“ е чак в другия край на града, в района на Нотинг Хил Гейт, така че напълно оправдано ти трябват часове наред да отидеш и да се върнеш. Обикновено дори не си давам труда да се връщам до офиса. Наистина страхотен начин да си прекараш следобеда. (Когато е служебно платен следобед, разбира се. Очевидно е, че нямаше да мисля така, ако ставаше дума за събота следобед, нали?)

Пристигам в „Имидж Стор“ преди Ели и измърморвам на мацето от рецепцията „Беки Блумууд, «Успешно спестяване»“ — всеки път ми се ще да можех да кажа гордо „Беки Блумууд, «Вог»“ или „Беки Блумууд, «Уолстрийт Джърнъл»“. После се отпускам в едно от шикозните им тапицирани с черна кожа меки кресла и започвам разсеяно да прехвърлям страниците на каталог с лъскави снимки на щастливи семейства. Най-сетне се появява един от също толкова шикозно лъскавите млади мъже, които работят в „Имидж Стор“, и ме отвежда при отредената специално за мен масичка с лампа за осветяване на снимковите транспаранти.

— Аз съм Пол — съобщава ми той — и днес съм изцяло на ваше разположение. Знаете ли по-конкретно какво търсите?

— Ами… — казвам и важно-важно измъквам бележника си.

Вчера проведохме съвещание относно корицата и решихме този път темата да е „Управление на инвестиционния портфейл; как да бъде постигнато правилно балансиране“. Преди да загрухтите от досада, нека само ви кажа, че миналия месец темата беше „Депозитни сметки: изпитване на надеждността им“.

Защо поне веднъж не изпитаме надеждността на кремовете за почерняване без слънце, питам аз?! Ама де този късмет!

— По-конкретно търся снимки на везни — казвам, четейки списъка в бележника си. — Или на опънати въжета или тел. Или на велосипеди с едно колело…

— Ясно. — казва Пол. — Балансиращи представи. Няма проблем. Кафе?

— С удоволствие — светвам насреща му и се, отпускам удобно в коженото си кресло.

Е, виждате за какво става дума, нали? Тук е толкова приятно! И ми се плаща да релаксирам и нищо да не правя!

След няколко минути Ели се появява, придружавана от Пол. Зяпвам я изненадано. Изглежда направо потресаващо — с костюм в цвят на патладжан и високи токчета.

— За вас плувци, яхти и изгледи от Европа — полувъпросително се обръща към нея Пол.

— Точно така — отвръща Ели и се отпуска на креслото до съседната масичка.

— Нека отгатна темата ви — подхвърлям закачливо аз. — Нещо свързано с плаващите валути.

— Позна — казва Ели. — И по-точно: „Европа — потъва или изплува?“

Казва го с толкова драматичен глас, че двамата с Пол се разсмиваме. Когато той се отдалечава, оглеждам преценяващо Ели от главата до петите и питам:

— По какъв случай си толкова шик?

— Аз съм винаги шик — срязва ме тя. — Много добре го знаеш. — Пол вече се връща, бутайки към нас масичка на колелца, отрупана със снимкови транспаранти, и Ели пита, като ги оглежда: — Тези за теб ли са или за мен?

Отбягва темата. Какво става, за Бога? Изведнъж в главата ми проблясва гениално прозрение:

— Да не би да имаш интервю?

Тя ме поглежда, леко се изчервява, после измъква един транспарант от купчината върху масичката на колелца, която Пол е паркирал до нас.

— Циркаджийски номера — отбелязва Ели. — Жонгльори. Това ли ти трябва?

— Ели! Да нямаш интервю? Кажи ми!!

Тя замълчава за миг неуверено, върти транспаранта в ръце, после ме поглежда.

— Да — казва, като леко прехапва устни. — Но…

— Супер! — възкликвам толкова невъздържано, че две изтупани мацки вдигат погледи от транспарантите, които разглеждат на масичката в ъгъла, и любопитно ги насочват към нас. — С кого? — питам по-тихо. — За „Космополитен“ е, нали?

Пол се появява с чаша кафе за Ели, слага го на масичката пред нея, ухилва се широко и се отдалечава, като подхвърля:

— Ей сега идват и плувците.

— С кого имаш интервю? — пак питам аз. Ели непрекъснато кандидатства на толкова места, че ми е абсолютно невъзможно да следя какво става.