Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)

Но пък всъщност бележничето и химикалката не се смятат, нали? Ами да, те са нещо като задължително капиталовложение за курса по спестовност. Така де, как ще си записваш стриктно всяка покупка, ако нямаш бележник и химикалка? Задрасквам бележника и химикалката от списъка си и общата похарчена сума става… 8.90 лири. Това вече ми звучи много по-добре.

Пък и вече съм на работното си място, нали така? Вероятно до края на деня няма да похарча нито пени повече.

Да, ама не! Незнайно защо, непохарчването на нито пени повече се оказва напълно невъзможно. Първо Гай от счетоводството минава да събере пари за подарък на друг колега, който напуска. После ми се налага да изляза, за да си взема нещо за обяд. Проявявам изключителна пестеливост по отношение на сандвича си — избирам го да бъде с яйце и извара, възможно най-евтиният сандвич в „Буутс“, а аз дори не обичам яйце с извара.

Дейвид Е. Бартън казва, че когато човек наистина полага усилия да се ограничава, особено на ранния етап от прехода към по-пестелив живот, трябва да се възнаграждава окуражително — ето защо си връчвам малка наградка за положените усилия под формата на шишенце кокосово масло за баня от серията естествени козметични продукти на „Нейчъръл“. После обаче забелязвам табела, оповестяваща, че са увеличили двойно бонусните точки при покупка на марката овлажняващ крем за кожа, който използвам.

ОБОЖАВАМ бонусните точки. Не са ли те наистина фантастично изобретение? Ако похарчиш достатъчно пари, бонусните точки, които се присъждат при всяка покупка, могат да ти донесат невероятни награди — примерно безплатен „ден на красотата“ в центъра за разкрасяване на някой баровски хотел. Миналата Коледа например извадих страхотен късмет — бях натрупала толкова бонусни точки, че с тях можах да „купя“ безплатно коледния подарък за баба. Всъщност, бях натрупала 1653 бонусни точки — а ми трябваха 1800, за да й взема комплекта нагряващи се ролки за коса. Така че похарчих още малко нари и си купих един красив, голям флакон парфюм „Самсара“, с което добавих 150 бонусни точки към картата си, така че можах да взема подаръка за баба напълно безплатно! Единственият проблем беше, че аз всъщност не харесвам парфюма „Самсара“ — ама го разбрах чак когато се прибрах вкъщи, така че… Както и да е.

Мъдрият подход по отношение на бонусните точки — както впрочем и при всички други специални оферти — се състои в това да забележиш предоставената ти възможност и да се възползваш на секундата от нея, защото може и да нямаш втори шанс да го направиш. Така че бързо грабвам три кутийки крем и ги купувам. Двойно повече бонусни точки! Та то си е направо печелене на пари, нали така?

После отивам да купя подарък на Сузи за рождения й ден. Всъщност, вече съм й купила комплект флакончета с различни есенции за ароматерапия. Но онзи ден видях в „Бенетон“ една страхотно секси жилетчица от розова ангорска вълна — и знам, че Сузи направо ще си умре от кеф, като я види. Пък и винаги мога да върна комплекта флакончета за ароматерапия… или да ги подаря на някого за Коледа.

Така че влизам в „Бенетон“ и вземам розовата жилетчица. Вече се готвя да я платя, когато забелязвам, че я има и в сиво. Жилетчица от ангорска вълна във възможно най-съвършения цвят — в невероятно нежно гълъбовосиво, с малки перлени копченца.

О, БОЖЕ! Защото, нали разбирате, аз самата от сто години си търся нежносива жилетчица от ангорска вълна. Честна дума, наистина си търся. Ако не вярвате, може да питате Сузи, мама, който и да било. Всеки ще ви каже, че си търся точно такава жилетчица. Пък и аз всъщност все още не съм започнала спестовната си диета, нали така? Днешният ден ми е за мониторинг на харченето.

А Дейвид Е. Бартън казва, че при този първоначален мониторинг не бива да мамим сами себе си, а трябва да постъпваме възможно пай-естествено. Така че в действителност аз ТРЯБВА да последвам естествения си подтик и да си купя жилетчицата. Няма да е честно, ако не го направя. И ще проваля самата същина на системата за пестене.

Пък и жилетчицата струва само четиридесет и пет лири. И мога да я платя с „Виза“ картата си.

Но да погледнем на въпроса и от друг ъгъл — какво са някакви си четиридесет и пет лири във великата вселенска схема на живота? Ами нищо… Искам да кажа, че нямат абсолютно никаква стойност, нали така?

Купувам си жилетчицата. Най-съвършената жилетчица на света! Хората ще ме наричат Момичето с нежносивата жилетчица. Буквално ЦЯЛ ЖИВОТ ще мога да си я нося. Така че в случая става дума за страхотна инвестиция.

След обедната почивка имам отиване до „Имидж Стор“, за да подбера някаква снимка за корицата на следващия ни брой. Това е най-най-любимата ми работа от всичко, което се налага да върша за списанието. Просто не мога да разбера защо Филип непрекъснато гледа да се отърве от нея. Обожавам да ходя в „Имидж Стор“ — отиваш, настаняваш се удобно, цял следобед пиеш кафе и гледаш купищата снимкови транспаранти, които ти показват.