Читаем Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман) полностью

То е малко странно на цвят — кафявочервеникаво. Хм, всъщност доста откачен цвят. Но пък ще изглежда наистина добре, като го смеся с някои от другите ми червила и прибавя малко блясък за устни.


Когато най-сетне стигам до вкъщи, се чувствам напълно изтощена. Отварям вратата на апартамента и Сузи се втурва насреща ми като нетърпеливо кученце.

— Какво носиш? Какво носиш? — щастливо писка тя.

— Не гледай! — на свой ред изписквам аз. — Забранено е за гледане! Купила съм ти подарък!

— Подарък, подарък! — подскача и пляска с ръце тя.

Сузи си умира за рождени дни, направо се побърква от вълнение. Е, да си кажа правичката, също като мен.

Изтичвам в моята стая и скривам торбата от „Бенетон“ в гардероба. После разопаковам останалите си придобивки и измъквам малкото сребърно бележниче и придружаващата го химикалка, за да опиша покупките. Дейвид Е. Бартън казва, че това трябва да бъде направено ВЕДНАГА, преди да си забравил какво точно си купил.

— Искаш ли нещо за пиене? — пита ме Сузи през затворената врата.

— С удоволствие! — подвиквам й в отговор, продължавайки да пиша и след миг тя влиза, като ми носи чаша вино.

— „Жителите на Ийст Енд“ ще започне всеки момент — съобщава ми Сузи, като поглежда крадешком към разхвърляните по леглото ми торби и опаковки.

— Благодаря — отвръщам, без да спирам да записвам. Изпълнявам съвсем стриктно правилата от книгата — изваждам абсолютно всички касови бележки и грижливо преписвам сумите в бележничето си. Чувствам се страшно доволна от себе си, Дейвид Е. Бартън е абсолютно прав, когато казва, че с малко прилежание всеки е в състояние да упражнява контрол над финансите си.


Като се позамисля, днес май купих доста голямо количество кремове с овлажняващ ефект, нали? Да си кажа правото, докато бях на щанда на „Кларинс“ и купувах техния ревитализиращ крем с овлажняване, напълно бях забравила за трите крема с подобно действие, които вече бях купила от „Буутс“. Няма значение. Човек винаги има нужда от овлажняване на кожата. Тези продукти са от ежедневна жизнена необходимост, също като хляба и млякото, а Дейвид Е. Бартън казва, че човек никога не бива да пести от насъщните неща. Но като оставим това настрана, не мисля, че съм чак толкова голяма прахосница. Естествено, още не съм събрала всички суми, но…

Добре. Ето го и окончателният списък на днешните ми покупки:

Капучино

1.50

Поничка

1.00

Бележник

3.99

Химикалка

1.20

Списания

6.40

Сандвич с яйце и извара

0.99

Кокосово масло за баня

2.55

Овлажняващи кремове от „Буутс“

20.97

Две жилетчици

90.00

Вестник „Ивнинг Стандарт“

0.35

Крем за шия от „Кларинс“

14.50

Овлажняващ крем от „Кларинс“

32.50

Несесер за козметика

Безплатно!

Бананов сладкиш

2.00

Кейк с моркови

1.20

Като събера всичко, се получава… получава се общо… 173.96 лири.

Вторачвам се шокирано в получената цифра.

Не. Съжалявам, но това просто не е вярно. НЕ МОЖЕ да е вярно! Невъзможно е да съм похарчила над сто и седемдесет лири само за един ден!

При това днес изобщо не сме събота или неделя. Цял ден съм била на работа. Просто не съм имала ВРЕМЕ да изхарча подобна сума. Сигурно има някаква грешка. Вероятно съм сбъркала при събирането. Или пък съм вписала едно и също нещо два пъти.

Бавно и внимателно се зачитам в списъка си. Изведнъж замирам победоносно: „Две жилетчици“. Ето, знаех си аз! Та нали купих само…

О, не! Наистина купих две! Мамка му! О, Боже, цялата тази работа със записването е ужасно депресираща. По-добре ще ида да погледам „Жителите на Ийст Енд“.


Ендуич Банк

Клон Фулхам

Фулхам Роуд 3

Лондон

----------------------------------------------------------------------------

Миз Ребека Блумууд

Бърни Роуд 4, ап. 2

Лондон


6 март 2000 г.


Скъпа миз Блумууд,

Благодаря Ви за съобщението, което сте ми оставила на телефонния секретар на 5 март.


Съжалявам, че кучето Ви е умряло.


И все пак, принуден съм настоятелно да Ви помоля в близките няколко дни да се свържете лично с мен или с моята асистентка Ерика Парнъл, за да обсъдим положението Ви.


Искрено Ваш,

Дерек Смийт,

мениджър

----------------------------------------------------------------------------

ЕНДУИЧ БАНК СЕ ГРИЖИ ЗА ВАС

Шест

Перейти на страницу:

Похожие книги

Соль этого лета
Соль этого лета

Марат Тарханов — самбист, упёртый и горячий парень.Алёна Ростовская — молодой физиолог престижной спортивной школы.Наглец и его Неприступная крепость. Кто падёт первым?***— Просто отдай мне мою одежду!— Просто — не могу, — кусаю губы, теряя тормоза от еë близости. — Номер телефона давай.— Ты совсем страх потерял, Тарханов?— Я и не находил, Алёна Максимовна.— Я уши тебе откручу, понял, мальчик? — прищуривается гневно.— Давай… начинай… — подаюсь вперёд к её губам.Тормозит, упираясь ладонями мне в грудь.— Я Бесу пожалуюсь! — жалобно вздрагивает еë голос.— Ябеда… — провокационно улыбаюсь ей, делая шаг назад и раскрывая рубашку. — Прошу.Зло выдергивает у меня из рук. И быстренько надев, трясущимися пальцами застёгивает нижнюю пуговицу.— Я бы на твоём месте начал с верхней, — разглядываю трепещущую грудь.— А что здесь происходит? — отодвигая рукой куст выходит к нам директор смены.Как не вовремя!Удивленно смотрит на то, как Алёна пытается быстро одеться.— Алëна Максимовна… — стягивает в шоке с носа очки, с осуждением окидывая нас взглядом. — Ну как можно?!— Гадёныш… — в чувствах лупит мне по плечу Ростовская.Гордо задрав подбородок и ничего не объясняя, уходит, запахнув рубашку.Черт… Подстава вышла!

Эля Пылаева , Янка Рам

Современные любовные романы