Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)

— С „Уедърбай“ — отвръща тя, като се изчервява леко.

— С „Уедърбай Инвестмънтс“ ли? — питам за всеки случай, а когато тя кимва, смръщвам озадачено вежди. Откъде накъде кандидатства за „Уедърбай Инвестмънтс“? — Те да не са почнали да издават свое списание или нещо подобно?

— Не кандидатствам за журналистическа работа — отговаря ми тя с приглушен глас. — А за финансов мениджър в един фонд.

— Каквооо? — проточвам с погнуса.

Добре де, знам, че приятелството изисква да се подкрепяме взаимно при вземането на важни житейски решения и тъй нататък. Но все пак, много съжалявам, ФИНАНСОВ МЕНИДЖЪР ВЪВ ФОНД?!?

— Много е вероятно да ме отрежат, така че… — казва Ели и отклонява поглед встрани. — Не е нещо особено.

— Но…

Нямам думи. Как изобщо е възможно Ели да реши да става финансов мениджър във фонд? Та финансовите мениджъри във фондове не са реални хора, а… а карикатурни образи, обект на вицове, които си разказваме по време на деловите си пътувания.

— Просто така ми хрумна — отбелязва Ели отбранително. — Може би ми се иска да докажа на Каръл, че мога да правя и нещо друго, нали разбираш?

— Нещо като… инструмент за преговори, така ли? — подхвърлям с надежда.

— Да — отвръща Ели и свива леко рамене. — Точно така. Инструмент за преговори.

Да, ама хич не ми звучи убедително, пък и през целия следобед Ели изобщо не е така приказлива, както обикновено. Какво ли й се е случило? Прехвърлям в главата си най-различни предположения по този въпрос, когато излизам от „Имидж Стор“ и си тръгвам за вкъщи. Спускам се по булевард „Кенсингтън“, пресичам го отгоре при сер пантината, а когато стигам пред „Маркс енд Спенсър“, спирам нерешително.

Метрото е надясно. Магазините — наляво.

Трябва ДА ПОДМИНАВАМ с пренебрежение магазините. Трябва да се тренирам да бъда пестелива. Трябва да се прибера право вкъщи и да си начертая графиката на харченията. А ако изпитвам необходимост от забавления, мога да погледам някой приятен безплатен телевизионен канал. И може би да си сготвя някоя евтинка, питателна супа.

Но по безплатните канали няма нищо интересно — поне не и до началото на поредната серия от „Жителите на Ийст Енд“. И изобщо нямам настроение нито да готвя, нито да ям супа. Това, от което наистина имам нужда, е нещо да ми повдигне духа и да ми оправи скапаното настроение. Пък и — усещам как умът ми работи на пълни обороти — без това от утре се отказвам от абсолютно всичко, нали така? Все едно че започват Великите пазарни пости. Днес е един вид Денят на последната пазарна палачинка. Трябва добре да си подложа, преди да започна да се моря от глад.

Изведнъж усещам да ме обзема радостно вълнение и се втурвам към търговския център „Баркърс“. Обещавам си на ум да не се самозабравям. Ще си взема нещо дребничко, колкото за утеха преди началото на доживотното ми въздържание. Вече си купих жилетчицата, така че… хм… никакви дрехи. Преди няколко дни си купих и едни много сладички обувчици с високи токчета, така че… и това отпада… въпреки че в „Хобс“ видях един страхотни официални обувки тип „Прада“… Хм, хм… Не знам.

Стигам до козметичния отдел на „Баркърс“ и изведнъж ми просветва: грим! Точно от това имам нужда! Нова спирала за мигли, а може би и ново червило. Щастливо запърхвам из ярко осветената, топла и благоуханна зала, като пръскам тонове парфюми и мацвам купища червила от долната страна на китките си. Решавам, че искам някое наистина бледо червило. Нещо като естествено бежово или розово, а също и подходящ молив за устни към него…

Огромна табела за промоция привлича вниманието ми към щанда на „Кларинс“:

При покупка на два козметични продукта за поддържане на кожата получавате безплатно несесер за козметика, сьдържащ мостри на три лосиона (за почистване, тонизиране и овлажняване на кожата), на червило „Есенен отблясък“, на свръхустойчива удължаваща миглите спирала и на динамизиращ одеколон. Количествата са ограничени, така че побързайте!

Супер! Фантастика! Имате ли представа колко струва обикновено едно червило на „Кларинс“?! А тук ти го дават безплатно! Развълнувано започвам да ровичкам из купищата продукти за поддържане на кожата, като се опитвам да реша кои два да купя. Дали да не си взема един крем за шия? Никога преди не съм използвала такъв. И кутийка от този ревитализиращ крем с овлажняване. И ще получа несесера за красота, а с него и безплатното червило! Което всъщност си е страшно изгодно вложение на парите, нали така?

— Здравейте — обръщам се към облечената в бяла униформена рокля продавачка на щанда на „Кларинс“. — Ще взема един крем за шия и един ревитализиращ крем с овлажняване. И несесера за козметика — бързам да добавя, изведнъж обхваната от паника, че може и да съм закъсняла, че ограничените количества може и да са се свършили.

Не са! Слава Богу! Докато пъха моята „Виза“ карта в апаратчето на щанда, продавачката ми подава блестящ червен несесер за козметика (който в интерес на истината се оказва доста по-малък, отколкото съм очаквала). Отварям го нетърпеливо и… О, да, в него наистина откривам моето безплатно червило!