Читаем Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман) полностью

Магазини „Бромтън“

Отдел „Сметки на клиенти“

Бромтън Стрийт 1

Лондон

----------------------------------------------------------------------------

Миз Ребека Блумууд

Бърни Роуд 4, ап. 2

Лондон


10 март 2000 г.


Скъпа миз Блумууд,

Благодарим Ви за бързината, с която ни върнахте подписан чек на сума 43 лири стерлинги.


За жалост, макар и подписан, този чек е с дата от 14 февруари 2200 година. Несъмнено става дума за момент на разсеяност от Ваша страна.


Политиката на веригата „Бромтън“ не позволява да се приемат разплащателни чекове с бъдеща дата. Ето защо Ви изпращам обратно чека с молба да ни го върнете подписан и със съответната на подписването му дата.


На нашите клиенти са предоставени и алтернативни варианти за разплащане. Бихте могли да платите в брой или като попълните и ни изпратите приложеното към това писмо платежно нареждане за банков превод. За повече информация относно възможностите за разплащане прилагам и нашата специална брошура.


Очаквам в най-скоро време да уредите сметката си по някой от посочените начини.


Искрено Ваш, Джон Хънтър мениджър на отдел „Сметки на клиенти“

Девет

Когато се прибирам след работа вкъщи, на пода в антрето вече ме очаква вечерната поща. Не й обръщам внимание, защото виждам, че е пристигнал пакетът с материали от „Изящни рамки“! Трябваше да платя сто лири, за да го купя, което ми се струва доста скъпо, но пък казват, че от него мога да изкарам триста само за няколко часа. Вътре в пакета откривам брошура с цветни снимки на щастливи хора, натрупали състояние с правенето на „изящни рамки“ — оказва се, че някои от тях си докарват по сто хиляди лири годишно! Защо ли ми е да се занимавам с журналистика, питам аз?!

И така, след вечеря се настанявам пред телевизора, защото всеки момент ще започне „Жителите на Ийст Енд“ и отварям кутията с материали. Сузи го е ударила на живот тази вечер, така че вкъщи е тихо и нищо няма да ме разсейва.

„Добре дошли в «Изящни рамки» — най-строго охраняваната тайна във Великобритания! — чета в брошурата. — Присъединете се към другите членове на нашето семейство и печелете ₤₤₤ в уютната атмосфера на собствения си дом. Лесните за следване инструкции, които Ви предоставяме, ще Ви помогнат да започнете най-печелившото начинание в живота си. Може със спечелените пари да си купите нова кола или пък яхта — или да зарадвате с нещо някой специален за Вас човек. И помнете — от Вас зависи какви суми ще печелите!“

Потресаващо! Как, по дяволите, не съм попаднала по-рано на това предложение?! Направо ФАНТАСТИЧНО! Ще работя здравата две седмици, после ще си разчистя всички дългове, ще замина някъде на ваканция, ще си накупя куп нови дрехи. Божке, нямам търпение!

Разкъсвам опаковката на кутията с материалите и изведнъж на пода пред мен се изсипва камара платнени изрезки — някои от тях едноцветни, други с щампи на цветенца. Всъщност, шарките им са доста кичозни, ама пък… на кого му пука? Моята работа е да направя рамките и да прибера парите, нали така? Разравям в кутията, за да открия листа с инструкции и най-сетне го измъквам изпод струпаните на дъното й мукавени рамки. Наистина са съвсем лесни. Тъй значи: подложката от кече се залепя към мукавената рамка; мукавата и кечето откъм лицевата страна се облепят с парче плат, за да се постигне желаният „ефект на лукс и изящество“; откъм гърба се залепя ширит, който да прикрие следите от слепването. И това е всичко!

Фасулска работа, за която ти се плаща по две лири на рамка. В кутията има материал за сто и петдесет рамки, значи… ами значи, че ако в продължение на една седмица правя по тридесет рамки на нощ, ще спечеля триста лири — ей така, в свободното си време!

Добре, да започваме. Кече, рамка, лепило, плат, ширит.


Перейти на страницу:

Похожие книги

Соль этого лета
Соль этого лета

Марат Тарханов — самбист, упёртый и горячий парень.Алёна Ростовская — молодой физиолог престижной спортивной школы.Наглец и его Неприступная крепость. Кто падёт первым?***— Просто отдай мне мою одежду!— Просто — не могу, — кусаю губы, теряя тормоза от еë близости. — Номер телефона давай.— Ты совсем страх потерял, Тарханов?— Я и не находил, Алёна Максимовна.— Я уши тебе откручу, понял, мальчик? — прищуривается гневно.— Давай… начинай… — подаюсь вперёд к её губам.Тормозит, упираясь ладонями мне в грудь.— Я Бесу пожалуюсь! — жалобно вздрагивает еë голос.— Ябеда… — провокационно улыбаюсь ей, делая шаг назад и раскрывая рубашку. — Прошу.Зло выдергивает у меня из рук. И быстренько надев, трясущимися пальцами застёгивает нижнюю пуговицу.— Я бы на твоём месте начал с верхней, — разглядываю трепещущую грудь.— А что здесь происходит? — отодвигая рукой куст выходит к нам директор смены.Как не вовремя!Удивленно смотрит на то, как Алёна пытается быстро одеться.— Алëна Максимовна… — стягивает в шоке с носа очки, с осуждением окидывая нас взглядом. — Ну как можно?!— Гадёныш… — в чувствах лупит мне по плечу Ростовская.Гордо задрав подбородок и ничего не объясняя, уходит, запахнув рубашку.Черт… Подстава вышла!

Эля Пылаева , Янка Рам

Современные любовные романы