Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)

Тази идея ми харесва толкова много, че известно време я иредъвквам в главата си, мислено редактирайки писмото си отново и отново. „Скъпи мистър Смийт, по време на последната ни среща се опитах да Ви информирам дискретно, че в действителонст съм милионерка. Ако ми бяхте имали доверие, нещата можеха да бъдат доста по-различни.“

Пък да видим дали няма да съжали тогава за държанието си! Ще съжали и още как! Това ще му е за урок. Вероятно ще ми се обади да ми се извинява. Ще се опитва отново да ме спечели като клиентка на банката. Сигурно ще настоява, че не е имал намерение да ме обижда. Но вече ще е много късно. МНОГО, много късно. Ха! Ха-ха-ха-ха…

По дяволите! Пропуснах си спирката.

Когато се прибирам вкъщи, заварвам Сузи да седи на пода, заобиколена от лъскави списания.

— Здрасти! — казва тя ентусиазирано. — Знаеш ли какво? Ще ме снимат за „Вог“!

— Какво? — възкликвам невярващо. — На улицата ли те видяха или какво? — питам и в следващия миг осъзнавам, че не би трябвало да звуча чак толкова изненадано.

Така де, Сузи има великолепна фигура. Като нищо може да бъде манекенка. Ама все пак… „ВОГ“

— Не мен, глупчо! — отвръща тя. — Рамките ми.

— Ще снимат РАМКИТЕ ти за „Вог“?!

Това вече наистина не го вярвам!

— За юнския им бррй! Ще ме включат в материал със заглавие „Отпуснете си душите — дизайнери връщат смеха в интериора“. Върхът, нали? Проблемът обаче е, че засега съм направила само две рамки. Ще трябва да направя още няколко, в случай че хората пожелаят да си купят.

— Ясно — казвам, опитвайки се да осмисля чутото. — А как стана така, че „Вог“ ще правят материал за теб? Чули са отнякъде за рамките ти или какво?

Но как, за Бога, ще са чули за нея?! Така де… та тя започна да прави рамки едва преди четири дни!

— Не бе, глупчо! — възкликва тя и се разсмива. — Звъннах на Лали. Познваш ли я Лали? — Поклащам отрицателно глава. — Е, сега тя е редактор на модните страници на „Вог“. Лали говорила с Перди, която е редактор на страниците за интериор. После Перди ми се обади. А когато й описах какво представляват моите рамки, тя направо подлудя.

— Жестоко! — възкликвам.

— Перди ми каза и какво да говоря на интервюто — добавя Сузи, прокашля се лекичко и подема тържествено: — „Искам да създавам неща, които да радват и да забавляват хората, а не само да им вдъхват възхищение. Във всеки от нас се крие едно дете. Животът е твърде кратък за минимализъм.“

— Аха — казвам. — Страхотно!

— Чакай, чакай, имаше и още нещо — възкликва Сузи и смръщва вежди замислено, — А, да! Дизайнът на моите рамки е вдъхновен от творческото въображение на Гауди. А сега отивам да звънна на Чарли — добавя тя щастливо. — Сигурна съм, че беше на някакъв отговорен пост в „Татлър“.

— Страхотно! — повтарям.

И наистина е страхотно.

И аз наистина се радвам за Сузи. Разбира се, че се радвам.

Въпреки това обаче някъде дълбоко в мен се чудя как става така, че на нея всичко й се нарежда с такава лекота?! Обзалагам се, че през целия си живот не й се е налагало да се разправя с гаден банков мениджър. Обзалагам се, че и занапред никога няма да й се наложи. Тотално обезверена се отпускам на пода и разсеяно започвам да прелиствам някакво лъскаво списание.

— Между другото — обръща се към мен Сузи, вече с телефонната слушалка в ръка, — Таркуин се обади преди около час, за да се доуговорите за срещата ви. — Ухилва ми се широко и пита: — Нетърпелива си, нали?

— Ами… — отвръщам вяло, — да, разбира се.

Да си призная, съвсем бях забравила за срещата с Таркуин. Но няма страшно. Просто ще изчакам до утре следобед и тогава ще заявя, че имам адски менструални болки. Чиста работа. Никой никога не поставя под въпрос подобно нещо, особено пък мъжете.

— А, да! — възкликва Сузи, като махва с ръка към разтвореното на пода списание „Харпърс енд Куийн“. — Я виж кой се мъдри там в класацията им за „Стоте най-богати ергени“! О, здрасти, Чарли! — казва тя в слушалката. — Сузи се обажда. Слушай сега какво…

Свеждам поглед към „Харпърс енд Куийн“ и замръзвам от изумление. От страницата ме гледа Люк Брандън, а на лицето му грее лъчезарна усмивка. Зачитам се в текста под снимката му:

„Номер 31. Люк Брандън. Възраст: 32. Предполагаемо състояние: 10 милиона лири стерлинги. Предприемач. Изключително интелигентен. Живее в Челси. Понастоящем излиза със Саша дьо Бонвий, дъщеря на френския милиардер.“

Хич и не искам да го зная. Какво ме интересува с кого излиза Люк Брандън? Ядосано прелиствам страниците назад и погледът ми попада върху казаното за Номер 17, който изглежда къде-къде по-мил човек:

„Номер 17. Дейв Кингтън. Възраст: 28. Предполагаемо състояние: 20 милиона лири стерлинги. Бивш нападател от «Манчестър Юнайтид», понастоящем гуру в сферата на мениджмънта и предприемач в сферата на спортните екипировки. Живее в Хъртфоршир. Наскоро се раздели с приятелката си, манекенката Черис.“

Пък и Люк Брандън е пълна скука. Всеки го казва. Знае само да работи като откачен. Вероятно има мания за трупане на пари.