Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)

„Номер 16. Ърнест Флайт. Възраст: 52. Предполагаемо състояние: 22 милиона лири стерлинги. Председател на борда на директорите и най-големият акционер във «Флайт Фуудс Корпорейшън». Живее в Нотингхемшир. Наскоро се разведе с третата си съпруга, Сюзън.“

Изобщо не го намирам за привлекателен. Прекалено висок ми изглежда. И си личи, че кракът му не е стъпвал в тренировъчна зала или нещо подобно. Явно е прекалено зает човекът. Сигурно изглежда отвратително без дрехи.

„Номер 15. Таркуин Клийт-Стюарт. Възраст: 26. Предполагаемо състояние: 25 милиона лири стерлинги. Земевладелец, откакто на 19-годишна възраст наследява фамилното имение. Избягва всякакъв рекламен шум около името му. Живее в Пъртшир и в Лондон заедно със старата си бавачка. Понастоящем необвързан по никакъв начин.“

Пък и кой нормален мъж купува куфар за подарък на гаджето си?! Не друго, а КУФАР, за Бога, когато целият „Хародс“ му е на разположение. Можеше да й купи огърлица. Или някакъв шик тоалет. Или пък… или пък…

Я чакай, чакай малко! Това пък сега какво беше?

КАКВО беше това, за Бога?!

Не. Не може да бъде… Няма начин да е…

О, Боже!!

И изведнъж гърдите ме стягат и не мога да си поема дъх. Не мога и да помръдна. Цялото ми съзнание е съсредоточено в снимката на страницата пред мен. Таркуин Клийт-Стюарт? Таркуин, братовчедът на Сузи? ТАРКУИН?

Таркуин… има… 25… милиона… лири стерлинги?

Имам чувството, че ще припадна, ако ми се наложи да пусна страницата, която стискам конвулсивно. Пред мен е снимката на петнадесетия най-богат ерген във Великобритания… когото аз познавам.

И не само че го познавам, ами същият този петнадесети най-богат ерген във Великобритания ме е поканил на среща.

И утре ще вечерям с него.

О, ГОСПОДИ! О, БОЖЕ!!

Ще бъда милионерка! Ще бъда мултимилионерка! Знаех си го! Ами да, знаех си го, нали така? ЗНАЕХ си го! Таркуин ще се влюби в мен и ще ме помоли да се омъжа за него. И двамата ще се венчаем в някой страхотен старинен шотландски замък — точно както е в „Четири сватби и едно погребение“ (само че в нашия случай никой няма да ми свие гадния номер да вземе и да умре). И ще имам 25 милиона лири стерлинги.

Пък да видим какво ще каже тогава Дерек Смийт! Ха! Ха!

— Искаш ли чаша чай? — пита Сузи, като затваря телефона. — Чарли е такава душичка! Ще ме представи в „Изгряващите таланти на Великобритания“.

— Прекрасно — отронвам неопределено. После лекичко се покашлям и добавям: — Гледам го Таркуин тук, на снимката.

Трябва да проверя. Трябва да проверя все пак дали не са двама Таркуин Клийт-Стюартовци. Дали пък Сузи няма още някакъв братовчед със същото име, за когото да не съм и чувала. Моля те, моля те, Боже, нека да съм поканена на вечеря от богатия братовчед!

— А, да — отвръща Сузи небрежно. — Непрекъснато е в тези класации. — Тя пробягва с очи по текста и поклаща глава. — Господи, тези журналисти непрекъснато преувеличават всичко! Двадесет и пет милиона, как ли пък не!

Сърцето ми се свива и замира.

— Значи няма двадесет и пет милиона, така ли? — питам уж нехайно.

— О, не, няма! — разсмива се Сузи така, сякаш самата идея е безкрайно комична. — Имението е оценено на около… Всъщност, не знам точно на колко. Май беше на осемнадесет милиона.

Осемнадесет милиона. Е, и така може. Съвсем прилична сума.

— Ах, тези журналисти! — врътвам очи съчувствено.

— „Ърл Грей“ или обикновен — пита Сузи, ставайки.

— „Ърл Грей“ — отговарям, макар всъщност да съм свикнала и да предпочитам обикновения. Ама пък вече трябва да започна да имам по-изтънчени предпочитания, нали така? Ами да, щом като ще ставам гадже на човек на име Таркуин Клийт-Стюарт.

Ребека Клийт-Стюарт.

Беки Клийт-Стюарт.

„Здравейте. На телефона е Ребека Клийт-Стюарт. Да, съпругата на Таркуин. Двамата се срещнахме в… Да, точно така, бях в тоалетна «Шанел». Предположението ви е съвършено правилно!“

— Впрочем — слизам на земята, — Таркуин каза ли къде ще ме чака?

— О, щял да мине да те вземе — отговаря Сузи.

Ами да, разбира се, че ще мине да ме вземе. Петнадесетият най-богат ерген във Великобритания няма да ти чукне среща на спирката на метрото, нали така? Някак си не върви да ти каже: „Ще се видим под часовника на гара Ватерло.“ Не, той идва и те взема.

О, Боже, това е! ТОВА Е! Моят нов живот най-сетне започва!

Никога през живота си не съм отделяла толкова много време, за да се приготвя за среща с момче. Абсолютно никога! Целият процес стартира в осем сутринта в събота, когато отварям гардероба си и с ужас установявам, че нямам нищо, ама нищо-нищичко, което да облека за срещата — и приключва в седем и половина вечерта, когато мацвам втори пласт спирала върху миглите си, напръсквам се с „Коко Шанел“ и влизам в дневната, за да чуя присъдата на Сузи.

— Уау!! — възкликва тя, като вдига поглед от рамката, която облепва с износен дънков плат. — Изглеждаш… адски потресаващо!