Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)

— Той всъщност се обади, за да ми каже, че си си забравила чадъра в пицарията — отвръща Сузи. — Един от келнерите изтичал след вас, да ви го даде, но ти вече си била тръгнала. Аз, естествено, попитах как е минала срещата ви…

— И… и той какво каза?

— Ами… — Сузи присвива леко рамене, — каза, че сте прекарали доста приятно… Но че ти си му дала пределно ясно да разбере, че не искаш да се виждате повече.

— О!

Отпускам се на пода до Сузи, защото изведнъж ми прималява. Е, това е. Край. Таркуин ме е видял да му ровя из чековата книжка. Вече нямам никакви шансове с него.

Да, ама не е казал на Сузи какво съм направила. Не е искал да уронва достойнството ми пред нея. Престорил се е, че решението да сложим край е изцяло мое. Постъпил е като истински джентълмен.

Всъщност, той през цялата вечер се държа като истински джентълмен, нали така? Беше много мил и внимателен, направо очарователен. А аз какво? През цялото време само го лъжех.

Изведнъж ми се приплаква.

— Все си мисля, че е срамота — казва Сузи с въздишка. — Така де, знам, че решението си е твое и тъй нататък, ама… той е толкова мило момче. И открай време страхотно си пада по теб! Двамата сте направо създадени един за друг — отбелязва Сузи и ми отправя умолителен поглед: — Има ли някакъв шанс да приемеш да излезеш отново с него?

— Честно да ти кажа, аз… не, не мисля — отвръщам дрезгаво. — Сузи… малко нещо съм уморена. Мисля да си лягам.

Без да смея да я погледна в очите, ставам и бавно се отправям към стаята си.

Банк ъф Лондон

Лондон Хауз

Мил Стрийт

----------------------------------------------------------------------------

Миз Ребека Блумууд

Бърни Роуд 4, ап. 2

Лондон

23 март 2000 г.

Скъпа миз Блумууд,

Благодарим Ви за това, че се обърнахте към Банк ъф Лондон за потребителски заем чрез нашата нова телефонна програма.

За съжаление кандидатурата Ви бе отхвърлена, тъй като нашият екип по кредитирането прецени, че „покупка на дрехи и козметика“ не е достатъчно основание за отпускането на с нищо негарантиран заем от толкова голям размер.

Благодарим Ви, че потърсихте услугите на Банк ъф Лондон.

Искрено Ваша,

Марджъри Хопкинс,

консултант по заемите

Ендуич Банк

Клон ФулХаМ

Фулхам Роуд 3

Лондон

----------------------------------------------------------------------------

Миз Ребека Блумууд

Бърни Роуд 4, ап. 2

Лондон

24 март 2000 г.

Скъпа миз Блумууд,

Пиша Ви, за да потвърдя уговорената с Вас среща за 9,30 ч. на 27 март, понеделник, в офиса на Ендуич Банк във Фулхам. Моля да попитате за мен на рецепцията.

С нетърпение очаквам да се видим.

Искрено Ваш,

Дерек Смийт

мениджър

----------------------------------------------------------------------------

ЕНДУИЧ БАНК СЕ ГРИЖИ ЗА ВАС

Петнадесет

Никога, през целия си живот, не съм се чувствала така ужасно, както се чувствах, когато се събудих на другата сутрин. Никога.

Първото, което усещам, е адска болка. Болезнени свитки ме пронизват и при най-малкия опит да си помръдна главата, да отворя очи, да осмисля такива най-простички и основни нещица като: Коя съм? Кой ден сме днес? Не трябваше ли вече да бъда някъде другаде?

Известно време лежа абсолютно неподвижно, мъчително задъхана дори само поради изтощителното усилие, че съм жива. Дишането ми е тежко и учестено, лицето ми гори, имам чувството, че всеки миг ще припадна, затова си налагам да успокоя бедния ритъм на сърцето си и да започна да дишам равномерно.

Вдишване… издишване… вдишване… издишване.

Знам, че после ще дойда на себе си и ще се почувствам по-добре.

Вдишване… издишване… вдишване… издишване…

Добре, … Ребека. Точно така. Аз съм Ребека Блумууд, нали така?

Вдишване… издишване… вдишване… издишване.

И какво още? Аха! Вечеря. Снощи бях на вечеря някъде.

Вдишване… издишване… вдишване… издишване.

Пица. Ядох пица. Но я да видим… с кого я ядох?

Вдишване… издишване… вдишване…

Таркуин.

…издишване.

О, Боже! Таркуин.

Ровенето в чековата му книжка. И сега край, всичко е провалено. Изцяло по моя собствена вина!