Тамзин

— Ти откъде знаеш? — попита той, но въпросът далеч не звучеше така сопнато, както обикновено. Казах му, че знам тази история от Ели Джон, която неотдавна бе започнала работа при Евън. Ели Джон е много мила, но е една такава едра и с груб глас и по онова време Джулиан малко се страхуваше от нея. Реших, че надали ще я разпитва.

— Тази история беше ужасна. — Каза го със същия тон, с който казваше „Филмът беше много страшен“, и горе-долу със същото задоволство. — А дали са наказали убиеца на горкия Едрик?

— Не. По онова време дуелите май били законни. Пък и кого го е било грижа за някакъв си уелски рибар? На онзи, мисля, му се разминало — който и да бил той. Заспивай.

Завих го, целунах го набързо — той още нямаше единайсет години и засега търпеше — и тръгнах да излизам. Чух мърморене зад гърба си:

— Сигурно оня вече е умрял.

Обърнах се на прага.

— Ами това е било преди триста години.

— Лошо. Ще ми се да беше още жив, та да го убием. — И с тази малка мечта на детските си устни моето заварено братче се унесе в сън. Излязох на пръсти и се върнах в стаята си.

Ала не можех да заспя. Измислих тази история, както вече казах само за да приспя Джулиан и му казах, че била истинска, без да ми мигне окото. Но взех да се питам доколко би могла да е близо до истината за онова, което в действителност се е случило с Тамзин и Едрик Дейвис. Какво е правила тя навън в толкова бурна нощ, че това е довело до смъртта й? Кой е бил Едрик, ако не нейният любим? Ами ако Другия не му е бил съперник за сърцето на Тамзин… Но не ми се мислеше за Другия. В една приказка има място и за него, извън нея обаче — не.

Сали и Евън още не се бяха върнали, а Тони беше в студиото си. Дремнах половин час, станах, облякох се и излязох да намеря Били Блин.

Бяхме го срещнали в северния обор, но не си представях, че живее там, както например богартът — у дома. Мислех, че си има свое собствено местенце — бърлога, дупка, дори хралупа — нейде близо до Имението. Не знаех как да го открия надявах се да извадя късмета той да е тръгнал да ме търси. Кучета като Албърт не се чувстват добре, ако наоколо няма поне една овца, която да пазят. Може би и с Били Блин е същото — по отношение на хората де.

Нощта бе мека, новите метални навеси скърцаха и мърмореха под ухаещия на ябълки ветрец. Но есента вече беше дошла — като студено течение, което те хапе лекичко по глезените, докато плуваш. Подминах главните сгради. Опитвах се да изглеждам като човек, който просто обикаля наоколо без цел и посока и има огромна нужда от съвет, какъвто вид не беше особено трудно да си докарам. Мандрата — нищо. Северният и южният обор, паркингът за работниците, гаражът на трактора — нищо. Работилницата — нищо. Безименната барака, където се държи всичко, за което няма място никъде другаде — нищо. Господин Котак донякъде ми прави компания — скачаше по сенките като малко котенце, но после му доскуча, подскочи към поредната сянка и така и не се върна. Огледах се за пуука и за нещото, което господин Котак преследваше онази нощ, когато срещнах Били Блин. Но в този момент из фермата Стауърхед, изглежда, не обикаляше никой освен мен. Днес това ми подсказваше нещо.

Той ме намери. Влачех се обратно към южния обор — бях се сетила, че не съм проверила в плевника, — когато той ме дръпна за крачола.

— Мен търсиш, няма съмнение. — Каза го, след като си стъпих отново на краката (бях подскочила от изненада). — Ела, очаквах те.

Жилетка, жабо и този път дълга връхна дреха като онези, които носят стрелците от уестърните. Така и не бях разбрала къде живее и кой го пере, между другото. Той ме поведе с важна стъпка — дори и когато седи, Били Блин има вид на човек, който винаги ходи наперено — към купчина дърва, скочи върху нея, за да ме гледа отвисоко, сложи ръце на кръста си и заяви:

— Е, дете, едно ще ти кажа — на тази коса й трябват тъмна бира и яйце. Тъмна бира и яйце с кафява черупка, това ти трябва. Само него използвам. Я ме виж!

Косата му наистина беше буйна и къдрава, с цвят на избелели джинси. Много внимателно произнесох:

— Ще го опитам, Били Блин, обещавам! Но за друго исках да те питам.

— Би трябвало! — изръмжа Били Блин също като Робърт Нютън. — Добре, че ме потърси, защото исках да си поговорим за твоята приятелка Уилоби.

— Да! — възкликнах аз. — Точно за това исках да те питам! — Били Блин се ухили като фокусник, току-що извадил картата, която ти си избрал. — Толкова много неща искам да зная за нея, а тя не желае да ми каже. Например как е умряла, защо постоянно повтаря, че не трябва да е тук, и каква роля играе във всичко това Другия. И за Едрик Дейвис. — Говорех толкова бързо, че дъхът ми секна, а Били Блин стоеше върху купчината дърва и нито помръдваше, нито казваше нещо. И защо ти й заповяда два пъти да кротува и къде не бива да ходя аз? Ти си Били Блин, съветникът — кажи ми.