Тамзин

Това ми дойде твърде много. Всичко ми идваше твърде много и твърде бързо… и твърде истинско. В три часа сутринта на леглото ми седеше призрак, галеше своята котка призрак и се отдаваше на спомени. Хора тичаха, крещяха и падаха, цвилеха коне, мъже в доспехи поваляха селяни в калта сред ливадите и пасищата, които познавах…, а онзи Едрик Дейвис, Едрик на Тамзин, Едрик музикантът, който не искаше да има нищо общо с всичко това, сред същия този дъждовен дорсетски мрак буташе количката по пътища, застлани с трупове, подобни на трупа, който караше у дома… Всичко това продължаваше да се случва в разказа й — всичко онова, което наистина се бе случило преди триста години. Не аз измислях глупава история за Тамзин и Едрик заради Джулиан — сега това ставаше наистина и аз вече не можех да се овладея. Заплаках. Тамзин хвана лицето ми в шепите си. Стори ми се, че горещата ми кожа се поохлади, когато го направи, но знам ли? Бях много заета с преглъщане, кашляне и хълцане и с опити да сдържа всичко това, защото се боях да не събудя никого, а и не мога да понасям да плача пред хора, дори и пред нея.

— Тихо, тихо, мъничка Джени. Няма нищо. — Но аз не можех да спра, а тя не знаеше какво да направи. А и откъде да знае, горкичката Тамзин? Най-после отново запя онази песен, на която я беше научила сестра й:

Имам дюли и къпини за царе и за царкини
— кой ще дойде да си купи?
Кой ще дойде да си купи?
Дъщерите до едничка ги омъжих
— всички, всички!
Взеха ги мъже добрички!
Кой ще дойде да си купи?

Което ми даде време за подсмърчане и уригване (винаги се уригвам като луда, когато рева), да си избърша очите в чаршафа и да измънкам:

— Какво стана с Едрик?

Според мен тя щеше да ми каже още тогава — знаех го, ако Джулиан не беше довтасал, търкайки очи, с два-три френски комикса в ръце.

— Джени, защо го правиш? — попита той.

Не знаех за какво говори, дали за това, че плача, че се уригвам или просто, че съм будна — с хлапе като него никога не се знае. Още докато се отваряше вратата, Тамзин изчезна и в стаята ми изведнъж отново притъмня и аз за малко не ревнах пак, но се удържах.

— Не мога да заспя, а съм толкова уморена. — Всъщност това беше вярно.

— И аз — каза Джулиан. — Не знам какво да направя… Ще ти направя мляко с шоколад и ще ти почета! — Джулиан би продал цялата Британска общност за мляко с шоколад. Споменавам го само в случай, че някога се домогне до властта.

И така, той отиде в кухнята, забърка шоколадово мляко за двама ни, сгуши се на леглото ми и прочете и двата комикса за Астерикс и, естествено, изигра всичките роли. Господин Котак много се ядоса, защото госпожица Софая Браун изчезна с Тамзин в мига, когато Джулиан се появи на прага. Но след малко и той се увлече по Астерикс. Аз ту придремвах, ту се будех чак до зори. По някое време Джулиан заспа в краката ми.

Осемнайсет

През зимата в Дорсет дъждовете всъщност не спират — ето защо толкова много места се наричат Пудълтаун, Толпудъл, Пидълхинтън, Пидълтрентхайд и тям подобни, — само от време на време понамаляват. След като вече можеше да се излиза на полето, Евън започна да трупа земя върху калните стърнища и изгнилите стъбла — навсякъде, където щеше да се сее. „За да запазим почвата топла“ — обясняваше той на Ели Джон и на Сет — така е, Сет вече беше тук, — а те се вторачваха в него и после, като разправяха на другите, те също гледаха недоумяващо, но все пак продължаваха нататък и правеха, каквото им е казал той. След тази операция нивите изглеждаха странно — като пъпчасали; семейство Ловел също едва не получиха уртикария, когато Евън ги покани да дойдат от Оксфорд и да видят какво става. Този път се държа с Ловел спокойно като господин Котак.

— Това се нарича безоранна обработка на почвата — каза им той. — Изучавах я твърде интензивно, докато бях в Щатите. Съвсем ново нещо. Много популярно в Средния запад.

Семейство Ловел не го приемаха. И най-вече не приемаха обяснението на Евън, че при този метод изобщо не се оре, а просто хвърляш семената в земята и продължаваш нататък. Е, не точно продължаваш; трябва да използваш специални сортове семена и съвсем точното количество от съвсем точния тор. Понякога добивите през първите една-две години не са толкова големи, защото земята прекалено е свикнала да бъде орана и бранувана. И ако случайно и за миг ви се е сторило, че знам какво говоря, просто забравете. Но аз просто живея там.

Тони и аз миехме пода, когато Евън изложи всичко това на семейство Ловел.

— Знам, че е трудно да си го представите, когато поколения наред по целия свят са правили все едно и също със земята си. Добра или лоша почва, все едно — орете, раздробявате, браздите, сеете — и плевите, поливате, жънете, продавате — и после отначало и така, докато светът се върти. — Той важно поклати глава. — Векове наред, на практика без никаква промяна. Забележително, като се замисли човек.