Читаем Татко полностью

Млечни царевици, обвити в коприна. На някои стъбла има по четири-пет, урожаят ще бъде богат. Горещо е, но земята е все още влажна под краката ми, защитена от слънцето и вятъра. Около мен се издигат блестящи, синкавозелени, широки листа и натежали от прашец пискюли. Стъпвам внимателно през създадената от мен джунгла, като изтръсквам прашеца сред жадно разтворените листа. Полъхва лек ветрец. Спирам се и се вслушвам в шумоленето на листата.

Каква може да е причината? Кое е това огромно бебе? Такъв ли е бил като дете? Нима няма никакъв спомен от това, което е преживял? Възможно ли е цял един живот да бъде заличен просто ей така? Като че ли някой е прекарал гигантски магнит над паметта на компютър и е изтрил всичко. Компютърът е същият, но там вече няма нищо.

Той заспива на пода пред телевизора като мъртъв индианец от каубойски филм. Да го събудя ли? Какво да правя? Трудно ми е да вземам решения. Донасям няколко одеяла и го покривам. Внимателно поставям възглавница под главата му. Той спи дълбоко.

Седя на стола и го държа под око. Затварям и заключвам външните врати; спускам венецианските щори. Затварям и всички врати в хола. Решавам, че е в безопасност, дори и ако заспя.

Правя някои промени, все едно че в дома има бебе. Махам дреболиите от масичката за кафе и другите ниски масички — неща, с които би могъл да се нарани. Сядам в люлеещия се стол, телефонирам на Джоан и й казвам, че всичко е наред. Тя ми съобщава, че мама се държи добре. Марио гледа да стои настрана. След разговора заспивам почти веднага.

Когато се събуждам, татко отново е изчезнал! Минава известно време, преди да разбера това. Опитвам се да не изпадам в паника. Давам си сметка, че не е възможно да е отишъл надалече; вероятно е в кухнята. Влизам в нея, но тя е празна. Пресичам всекидневната и поглеждам в хола. Не е там. Вратите към спалнята и банята са все още затворени. Проверявам навсякъде. Няма го никъде.

По дяволите, къщата не е толкова голяма! Бързо проверявам предната и задната врата; все още са затворени. Тичам обратно в спалнята и поглеждам под леглото му, зад вратата, в дрешника, под раклата и тоалетката. Обзема ме отчаяние. Какво ще кажа на майка и Джоан, ако не го намеря?

Влизам в средната спалня и поглеждам под леглото, в дрешника, навсякъде. Готов съм да започна да изтеглям чекмеджетата и да проверявам и в тях. Тичам обратно в кухнята, поглеждам под масата, във фурната. Връщам се във всекидневната. Поглеждам зад кушетката, зад стола. Не остана място, което да не съм проверил. Това е една от онези мистерии на заключените стаи. Какво стана с трупа? Тръгнал си е, ето какво; може би направо през стената. Може би е станал невидим! Мисля за всички тези неща. Ясно е, че ловът на „невидимите пеперуди“ трябва да ме е впечатлил.

Строполявам се на люлеещия се стол. Трябва ли да се обадя на полицията? Не, трябва да обмисля това. Правя няколко дълбоки вдишвания и издишвания според препоръките на йогите. Ставам и внимателно проверявам отново всички врати. Не би могъл да излезе, резето на външната врата е на мястото си. Дори и неочаквано да се е възстановил физически и психически, да е отворил вратите и да е излязъл, като ги затвори зад себе си, няма как да върне резето от вътрешната страна!

В този момент забелязвам, че има една врата, която не съм проверил. Вляво от хола, точно след кухнята преди вратата на банята има врата, която се отваря към малкото помещение на отоплителната система. Там се държат още прахосмукачката и метлите. Събирам всичката си смелост, преди да отворя вратата.

Отварям я, без да се надявам, че ще го намеря там. Просто това е единственото все още непроверено място.

Той стои там с гръб към мен, напълно облечен, наведен над отоплителната система. Не знам как е успял да затвори вратата зад себе си. Не знам откога е тук, но сигурно достатъчно дълго да напълни гащите. Учудващо е как не съм усетил миризмата.

Стоя там, сърцето ми шумно бие в гърдите, главата ми се върти.

— Какво правиш тук, татко?

Обръща се при звука на гласа ми. Гледа през мене няколко секунди, после се обръща отново към отоплителя. Хващам го леко за ръка и го повеждам към банята. Не се съпротивлява, но чувствам известно нежелание. Ясно е, че предпочита този килер.

Часът е два и половина след полунощ. Събличам го, почиствам го, напълвам ваната и хвърлям мръсните дрехи в нея. Избърсвам го колкото мога и му обличам изпраната и изсъхнала пижама. Повеждам го към спалнята. Нервите ми са опънати до крайност; малко ми трябва да зарева на глас.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Текст
Текст

«Текст» – первый реалистический роман Дмитрия Глуховского, автора «Метро», «Будущего» и «Сумерек». Эта книга на стыке триллера, романа-нуар и драмы, история о столкновении поколений, о невозможной любви и бесполезном возмездии. Действие разворачивается в сегодняшней Москве и ее пригородах.Телефон стал для души резервным хранилищем. В нем самые яркие наши воспоминания: мы храним свой смех в фотографиях и минуты счастья – в видео. В почте – наставления от матери и деловая подноготная. В истории браузеров – всё, что нам интересно на самом деле. В чатах – признания в любви и прощания, снимки соблазнов и свидетельства грехов, слезы и обиды. Такое время.Картинки, видео, текст. Телефон – это и есть я. Тот, кто получит мой телефон, для остальных станет мной. Когда заметят, будет уже слишком поздно. Для всех.

Дмитрий Алексеевич Глуховский , Дмитрий Глуховский , Святослав Владимирович Логинов

Детективы / Современная русская и зарубежная проза / Социально-психологическая фантастика / Триллеры
Адриан Моул и оружие массового поражения
Адриан Моул и оружие массового поражения

Адриан Моул возвращается! Фаны знаменитого недотепы по всему миру ликуют – Сью Таунсенд решилась-таки написать еще одну книгу "Дневников Адриана Моула".Адриану уже 34, он вполне взрослый и солидный человек, отец двух детей и владелец пентхауса в модном районе на берегу канала. Но жизнь его по-прежнему полна невыносимых мук. Новенький пентхаус не радует, поскольку в карманах Адриана зияет огромная брешь, пробитая кредитом. За дверью квартиры подкарауливает семейство лебедей с явным намерением откусить Адриану руку. А по городу рыскает кошмарное создание по имени Маргаритка с одной-единственной целью – надеть на палец Адриана обручальное кольцо. Не радует Адриана и общественная жизнь. Его кумир Тони Блэр на пару с приятелем Бушем развязал войну в Ираке, а Адриан так хотел понежиться на ласковом ближневосточном солнышке. Адриан и в новой книге – все тот же романтик, тоскующий по лучшему, совершенному миру, а Сью Таунсенд остается самым душевным и ироничным писателем в современной английской литературе. Можно с абсолютной уверенностью говорить, что Адриан Моул – самый успешный комический герой последней четверти века, и что самое поразительное – свой пьедестал он не собирается никому уступать.

Сьюзан Таунсенд , Сью Таунсенд

Проза / Современная русская и зарубежная проза / Проза прочее / Современная проза
Зараза
Зараза

Меня зовут Андрей Гагарин — позывной «Космос».Моя младшая сестра — журналистка, она верит в правду, сует нос в чужие дела и не знает, когда вовремя остановиться. Она пропала без вести во время командировки в Сьерра-Леоне, где в очередной раз вспыхнула какая-то эпидемия.Под видом помощника популярного блогера я пробрался на последний гуманитарный рейс МЧС, чтобы пройти путем сестры, найти ее и вернуть домой.Мне не привыкать участвовать в боевых спасательных операциях, а ковид или какая другая зараза меня не остановит, но я даже предположить не мог, что попаду в эпицентр самого настоящего зомбиапокалипсиса. А против меня будут не только зомби, но и обезумевшие мародеры, туземные колдуны и мощь огромной корпорации, скрывающей свои тайны.

Алексей Филиппов , Евгений Александрович Гарцевич , Наталья Александровна Пашова , Сергей Тютюнник , Софья Владимировна Рыбкина

Фантастика / Современная русская и зарубежная проза / Постапокалипсис / Социально-психологическая фантастика / Современная проза