Читаем Татко полностью

— Алиша, би ли проверила татко? Състоянието му е критично!

Търся госпожа Кеслер, но не я намирам. Старшата сестра е в другото крило, раздава лекарства. Втурвам се при нея.

— Моля ви, сестра, елате с мен; баща ми може би умира!

Тя е дебела и поне шейсетгодишна. Затътря се след мен по коридора.

Когато влизам в стаята, Алиша разтрива китките на татко. Сестрата му мери пулса на едната ръка, аз — на другата; той е слаб и неравен. Мери му кръвното налягане. Стрелката не помръдва над петдесет. Поглежда ме.

— Алиша, телефонирай в болницата. Да изпратят веднага линейка!

Обръща се към мен.

— Умеете ли да давате първа помощ?

Кимам утвърдително. Мисля за вечерта, когато учех татко да го прави, неговата гнусливост и нежелание да прави изкуствено дишане уста в уста. Питам се защо тук, в оздравителния дом, няма реанимация.

— С изкуствени челюсти ли е?

Клатя отрицателно глава. Вече съм в шок.

Сега не можем да напипаме никакъв пулс. Тя хваща татко за краката и го издърпва към края на леглото. Накланям главата му назад и започвам дишане уста в уста. В същото време започвам и сърдечен масаж. Държа носа на татко и вкарвам с все сила въздух в него, две вдишвания на всеки единайсет секунди. После спирам дишането и се концентрирам върху масажа. Натискам около шейсет пъти в минута. После се връщам обратно към дишането.

Влиза Алиша и съобщава, че линейката е на път. Сестрата й нарежда да масажира краката на татко. Те вече са на петна и посинели.

Сещам се за аутопсията, нарисувана от Рембранд в Амстердам… или Ватикана? Опитвам се да не мисля за това, което върша. Алиша идва до мен и прави сърдечен масаж, а аз се концентрирам върху дишането. Сестрата непрекъснато мери кръвното налягане и често проверява зениците на татко. Казва, че приближаваме до осемдесет на петдесет; състоянието му като че ли се подобрява.

Питам се докога ще издържа. Облечен съм в костюм и риза с вратовръзка. Целият съм вир-вода. Започва да ми се вие свят. Опитвам се да мисля за нещо друго освен за това кога, по дяволите, най-сетне ще дойде тази линейка.

Продължавам с дишането уста в уста; устните на татко са хлъзгави от лигите му. Сестрата казва, че кръвното му налягане е стигнало до деветдесет на шейсет. Поглеждам я за секунда; самата тя е пред сърдечен пристъп. Все пак ние успяваме да поддържаме живота в него.

Сега влагата около устата на татко засъхва; устните му са сухи, както и моите. Между дишането уста в уста правя няколко дълбоки вдишвания за себе си. Дори и чорапите ми са мокри от пот; пред очите ми играят черни точици. Продължаваме отчаяно; все още никой не идва. Събота вечер е и персоналът е намален до минимум.

Чуваме сирената на линейката двайсет минути от началото на усилията ни да задържим татко жив. Тя спира до задната врата. Алиша изтичва навън и се втурва обратно с обслужващия линейката. Сестрата му казва да донесе кислороден апарат. Междувременно се е здрачило и стаята е потънала в синкав сумрак.

Той се връща тичешком с кислороден апарат в ръце. С него са още двама души. Повдигат главата на татко и слагат маската на лицето му. Пускат кислорода и татко продължава да диша вече самостоятелно. Разгъват черна кожена носилка — повдигат татко върху нея; аз продължавам да правя сърдечен масаж. После ме сменя един от персонала на линейката. Помагам при тикането на носилката по коридора и вкарването й в линейката. Връщам се в стаята за палтото си, което бях пуснал на пода.

Мокър съм от пот. Сестрата си е заминала и в стаята е само Алиша. Тя ми подава палтото, после се сгушва в мен. Повдига глава и ние се целуваме — дълбока, жадна целувка. Устните ми са безчувствени и сухи; не мога да почувствам нищо.

— Надявам се някой да ме обича така, както ти обичаш баща си.

Намятам сакото си. Потната риза прилепва към тялото ми.

— Той е чудесен човек, Алиша. Заслужава да го обичат. Ти също, Алиша.

— Ела да ми кажеш как е. Ще дойдеш ли, Джак?

Кимам. Знам, че няма да отида. Умът ми е някъде другаде, разкъсан между тази линейка и Париж.

Обръщам се и хуквам по коридора. Скачам в линейката и се понасяме към болницата. Сирената вие, светлината й се върти. Отново правя сърдечния масаж, докато обслужващият линейката нагласява кислородния апарат и подготвя интравенозно вливане на нещо, което ми прилича на прост солен разтвор. Когато закрепва иглата и пуска разтвора във вената на татко, отново ме сменя. Челото му е покрито с пот. Шофьорът ми дава знак и аз се прехвърлям на мястото до него.

— Как да стигна от тук до Перпечуъл? Заблудил съм се.

Поглеждам през прозореца и установявам, че не сме на магистралата! Намираме се на булевард „Вашингтон“, твърде далеч от болницата. Ориентирам го. Той ми казва, че не са редовна линейка на Перпечуъл; онези били на спешни повиквания. Твърде съм изплашен, твърде уморен, твърде вбесен, за да коментирам. Поглеждам часовника си, докато чакаме на червено: движим се бързо. Но ако бяхме поели по магистралата, сега вече щяхме да сме в болницата.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Текст
Текст

«Текст» – первый реалистический роман Дмитрия Глуховского, автора «Метро», «Будущего» и «Сумерек». Эта книга на стыке триллера, романа-нуар и драмы, история о столкновении поколений, о невозможной любви и бесполезном возмездии. Действие разворачивается в сегодняшней Москве и ее пригородах.Телефон стал для души резервным хранилищем. В нем самые яркие наши воспоминания: мы храним свой смех в фотографиях и минуты счастья – в видео. В почте – наставления от матери и деловая подноготная. В истории браузеров – всё, что нам интересно на самом деле. В чатах – признания в любви и прощания, снимки соблазнов и свидетельства грехов, слезы и обиды. Такое время.Картинки, видео, текст. Телефон – это и есть я. Тот, кто получит мой телефон, для остальных станет мной. Когда заметят, будет уже слишком поздно. Для всех.

Дмитрий Алексеевич Глуховский , Дмитрий Глуховский , Святослав Владимирович Логинов

Детективы / Современная русская и зарубежная проза / Социально-психологическая фантастика / Триллеры
Адриан Моул и оружие массового поражения
Адриан Моул и оружие массового поражения

Адриан Моул возвращается! Фаны знаменитого недотепы по всему миру ликуют – Сью Таунсенд решилась-таки написать еще одну книгу "Дневников Адриана Моула".Адриану уже 34, он вполне взрослый и солидный человек, отец двух детей и владелец пентхауса в модном районе на берегу канала. Но жизнь его по-прежнему полна невыносимых мук. Новенький пентхаус не радует, поскольку в карманах Адриана зияет огромная брешь, пробитая кредитом. За дверью квартиры подкарауливает семейство лебедей с явным намерением откусить Адриану руку. А по городу рыскает кошмарное создание по имени Маргаритка с одной-единственной целью – надеть на палец Адриана обручальное кольцо. Не радует Адриана и общественная жизнь. Его кумир Тони Блэр на пару с приятелем Бушем развязал войну в Ираке, а Адриан так хотел понежиться на ласковом ближневосточном солнышке. Адриан и в новой книге – все тот же романтик, тоскующий по лучшему, совершенному миру, а Сью Таунсенд остается самым душевным и ироничным писателем в современной английской литературе. Можно с абсолютной уверенностью говорить, что Адриан Моул – самый успешный комический герой последней четверти века, и что самое поразительное – свой пьедестал он не собирается никому уступать.

Сьюзан Таунсенд , Сью Таунсенд

Проза / Современная русская и зарубежная проза / Проза прочее / Современная проза
Зараза
Зараза

Меня зовут Андрей Гагарин — позывной «Космос».Моя младшая сестра — журналистка, она верит в правду, сует нос в чужие дела и не знает, когда вовремя остановиться. Она пропала без вести во время командировки в Сьерра-Леоне, где в очередной раз вспыхнула какая-то эпидемия.Под видом помощника популярного блогера я пробрался на последний гуманитарный рейс МЧС, чтобы пройти путем сестры, найти ее и вернуть домой.Мне не привыкать участвовать в боевых спасательных операциях, а ковид или какая другая зараза меня не остановит, но я даже предположить не мог, что попаду в эпицентр самого настоящего зомбиапокалипсиса. А против меня будут не только зомби, но и обезумевшие мародеры, туземные колдуны и мощь огромной корпорации, скрывающей свои тайны.

Алексей Филиппов , Евгений Александрович Гарцевич , Наталья Александровна Пашова , Сергей Тютюнник , Софья Владимировна Рыбкина

Фантастика / Современная русская и зарубежная проза / Постапокалипсис / Социально-психологическая фантастика / Современная проза