Татко

Установявам, че няма да страдам, ако утре сутринта я намеря мъртва на пода във всекидневната. Гадна мисъл е, но ми минава през главата.

Глава 13

Още с излизането ни от Канзас сити стават две неща. Първото е, че се движим сред приятни хълмчета, не планини, дори не и хълмиста местност като Морван — във всеки случай не е скучна и еднообразна. А второто — всичко наоколо е зелено и свежо.

Когато обаче спираме да заредим и излизам от колата, ме обгръща толкова гъст, горещ и тежък въздух, че едва си поемам дъх. Бързам да се върна обратно — сред консервирания въздух на климатичната инсталация. Навън всичко изглежда много хубаво, но ако го гледаш през тъмни очила и сред приятно хладния въздух на кола с климатик. Сега вече чувствам предимството на тази огромна луксозна кола.

Пресичаме Мисури в посока Сейнт Луис. Аз шофирам. Татко изважда бележник и започва драска нещо в него. Предполагам, че пресмята колко сме похарчили досега за бензин, мотели и храна. Хващам се на бас, че му предстои неприятна изненада: първа класа със самолет щеше да ни излезе по-евтино.

Изминаваме около петдесет километра, когато татко прочиства гърло.

— Слушай това, Били, и ми кажи какво ти е мнението. Заглавието е „Божия шега“.

Живееше си сам Адам в ранчото си „Рая“
— живот, живееше: по дял ден спрягаше
само няколко глагола: мисля, спя, храня се, играя!…
Един прекрасен ден, когато
цветенца късаше в райската градина,
появи се Господ Бог на молитва
да го учи — или, по-точно казано, на дяволия!

Откъде да знае простодушният Адам,
че Господ Бог си правеше шега —
във този ден чудесен създаваше греха?
Не беше бедничкият сигурен
какво да каже отначало…
„Моли се — Господ каза. — Моли се от душа.
Моли се за пари, за власт. Моли се за жена.“

„Какво е това, Боже? —
зачеса се наивно и учудено Адам по своето чело. —
Нов чуден плод? Или нещо меко за моето легло?“
„Позна“ — каза Господ Бог, захилен до уши,
защото знаеше добре как нещастният Адам
отсега нататък ще започне да греши…

Събуди се Адам рано сутринта
с болка и странен шев от лявата страна;
сгушена до него, хубава блондинка му каза:
„Ева се наричам и съм твойта сладичка жена!“
Две закръглени подутини отпред и дупка
имаше си тя и точно знаеше — без грешка!
— как може един мъж да остави без душа!

Грабна бедният Адам мотика, ранчото си загради.
С картофи, царевица и памук нивята в него подреди.
Ева отгледа Каин, а Каин най-жестоко Авел уби.
Превиваше се на небето Господ Бог от смях
на своите собствени шеги!

Смеем се от сърце. Страшно се гордее с това откачено стихотворение; препрочита го, коригира го, смее се на себе си. Кой знае — може би цялата онази гадост с баба и дядо да се е оказала непосилна за него. Може би ще доставя на майка един щур човек, жив труп…

От време на време минаваме край големи реклами на пещери близо до магистралата. Едната се нарича Мерамек, а другата — Онондага. Татко иска да разгледаме поне едната, но не може да реши коя. Трябва да се отклоним почти осемдесет километра, но въпреки това отиваме.

Когато му влезе в главата някоя фикс идея като тази, нищо не е в състояние да го спре; Брайс и Цион отново. Неизвестно защо избира Онондага. Сигурен съм, че изборът му е погрешен. Но няма значение. Ще разглеждаме пещерата, и това е.

Носим се през хълмиста област; той следи пътя по картите. Движим се по малки, тесни пътища и най-сетне стигаме до място, оформено по подобие на националните ни паркове.

Минахме покрай скали с неправилна форма, циментирани една в друга, а по тях висяха на вериги грубо изрязани реклами, изписани с прогорени букви, нагърчени като червей за стръв. Околността беше подчертано гориста. Всички реклами бяха със стрелки, които сочеха към Онондага.