Читаем Татко полностью

Да излезеш навън и да потънеш отново във влажната топлина е ужасно, но е много по-добро от евтиния кич вътре. И аз съм американец и т.н., но това няма нищо общо с този вид комерсиални простотии.

* * *

Татко излиза заедно с другите. Не си казваме нито дума, докато изминаваме с мъка двестате метра до колата през лепкавия като кал влажен въздух. Той включва двигателя и климатикът веднага започва да ни облъхва с благословена хладина. В колата обаче става поносимо едва след като минем край последната малка каменна пирамида с познатото острие на индианската стрела на нея. Татко се обръща към мен.

— Е, Били, мисля, че и двамата сме готови за Париж.

Смеем се. Преповтаряме всичките им евтини ефекти и се превиваме от смях — не пропиляхме напразно доларите!

Продължаваме да се смеем, когато ненадейно моторът се закашля два пъти; това чудовище нещо се предава. Едва успяхме да я изтикаме встрани от пътя. Резервоарът е празен. Възнамерявахме да я заредим край пещерата, но в бързината да се измъкнем оттам забравихме.

Все пак не мога да повярвам, че наистина сме изразходвали всичкия бензин. Стрелката определено се повдига, когато се опитваме да запалим; това не може да не означава нещо. Татко обаче е убеден, че причината е в празния резервоар. Повдигам огромния капак и пред очите ни изскачат четири от най-големите карбуратори, които някога съм виждал в живота си. Когато натиснеш педала на газта, все едно от тоалетното казанче тече бензин.

Татко измъква тубата от багажника и настоява да се върне до бензиностанцията край пещерата. Толкова е сигурен, че сме свършили бензина, че дори не иска да направи най-елементарна проверка. Мисля, че и двамата се страхуваме да бърникаме в тази страхотия, в която пътуваме.

До пещерите има повече от три километра, но татко казва, че ще стигне на автостоп. Минават доста коли, а с тубата за бензин никой няма да го остави на пътя. Пресича от другата страна и поема обратно. Ще стане вир-вода, докато стигне до там.

Започнах да бърникам карбураторите просто от любопитство. Човек не може да направи кой знае какво само с клещи и отверка. Ще се опитам поне да разбера дали горивото стига до карбураторите. Причината може да е в горивната помпа.

Изтеглям бензинопроводите и ги обръщам. Отнякъде идва бензин: от тях струи гориво като от прерязани артерии кръв. Оглеждам се за татко, но той е изчезнал; сигурно веднага се е качил в някоя кола.

Страхувам се да бърникам повече, затова оставям всичко на място.

Запалвам я и тя веднага поема — вероятно причината е била в насъбрали се изгорели газове. Иска ми се да потегля след татко, но се страхувам да не се разминем. Той ще се придвижи лесно от бензиностанцията; американците са голяма работа в такива случаи.

Решавам, че мога да се погрижа за тена си; изтягам се на тревата до магистралата.

Вероятно съм заспал; в следващия момент насреща си виждам татко. Той е с пълна туба бензин и изглежда свеж като скарида. Казва ми, че почти веднага го взела някаква кола, а жената от бензиностанцията го докарала обратно. Пълни резервоара. Страшно е доволен от себе си, нямам сърце да му кажа, че колата работи добре и без неговата туба.

Освен това от бензиностанцията е купил слънчеви очила. Бяхме шофирали срещу сутрешното слънце всеки ден и очите ни почти са изгорели. И двамата сме със светлосини очи и трудно понасяме ослепителния слънчев блясък. Но какви слънчеви очила е купил само!

Разбира се, колата се подчинява без капризи. И двамата се усмихваме безсмислено като лунатици. Тези слънчеви очила са с огледални стъкла и са извити по такъв начин, че обхващат почти плътно горната част на лицето. С брадите и с тези очила и двамата изглеждаме като чудовищните насекоми от „Изгубения свят“, гангстери, или хипита-наркомани.

Но те наистина предпазват от директните слънчеви лъчи, на практика те блокират дори въздуха — чудесни са за мотоциклет. Трябва да е платил цяло състояние за тях. Такъв си е: стиснат като оная работа на вещица, а в един момент, хоп, изръсва големи суми, без да му пука.

Пресичаме Мисури. Късно следобед стигаме до Сейнт Луис. Успяваме да се заблудим по разните подлези, надлези и прочие завъртени чупки по магистралата.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Текст
Текст

«Текст» – первый реалистический роман Дмитрия Глуховского, автора «Метро», «Будущего» и «Сумерек». Эта книга на стыке триллера, романа-нуар и драмы, история о столкновении поколений, о невозможной любви и бесполезном возмездии. Действие разворачивается в сегодняшней Москве и ее пригородах.Телефон стал для души резервным хранилищем. В нем самые яркие наши воспоминания: мы храним свой смех в фотографиях и минуты счастья – в видео. В почте – наставления от матери и деловая подноготная. В истории браузеров – всё, что нам интересно на самом деле. В чатах – признания в любви и прощания, снимки соблазнов и свидетельства грехов, слезы и обиды. Такое время.Картинки, видео, текст. Телефон – это и есть я. Тот, кто получит мой телефон, для остальных станет мной. Когда заметят, будет уже слишком поздно. Для всех.

Дмитрий Алексеевич Глуховский , Дмитрий Глуховский , Святослав Владимирович Логинов

Детективы / Современная русская и зарубежная проза / Социально-психологическая фантастика / Триллеры
Адриан Моул и оружие массового поражения
Адриан Моул и оружие массового поражения

Адриан Моул возвращается! Фаны знаменитого недотепы по всему миру ликуют – Сью Таунсенд решилась-таки написать еще одну книгу "Дневников Адриана Моула".Адриану уже 34, он вполне взрослый и солидный человек, отец двух детей и владелец пентхауса в модном районе на берегу канала. Но жизнь его по-прежнему полна невыносимых мук. Новенький пентхаус не радует, поскольку в карманах Адриана зияет огромная брешь, пробитая кредитом. За дверью квартиры подкарауливает семейство лебедей с явным намерением откусить Адриану руку. А по городу рыскает кошмарное создание по имени Маргаритка с одной-единственной целью – надеть на палец Адриана обручальное кольцо. Не радует Адриана и общественная жизнь. Его кумир Тони Блэр на пару с приятелем Бушем развязал войну в Ираке, а Адриан так хотел понежиться на ласковом ближневосточном солнышке. Адриан и в новой книге – все тот же романтик, тоскующий по лучшему, совершенному миру, а Сью Таунсенд остается самым душевным и ироничным писателем в современной английской литературе. Можно с абсолютной уверенностью говорить, что Адриан Моул – самый успешный комический герой последней четверти века, и что самое поразительное – свой пьедестал он не собирается никому уступать.

Сьюзан Таунсенд , Сью Таунсенд

Проза / Современная русская и зарубежная проза / Проза прочее / Современная проза
Зараза
Зараза

Меня зовут Андрей Гагарин — позывной «Космос».Моя младшая сестра — журналистка, она верит в правду, сует нос в чужие дела и не знает, когда вовремя остановиться. Она пропала без вести во время командировки в Сьерра-Леоне, где в очередной раз вспыхнула какая-то эпидемия.Под видом помощника популярного блогера я пробрался на последний гуманитарный рейс МЧС, чтобы пройти путем сестры, найти ее и вернуть домой.Мне не привыкать участвовать в боевых спасательных операциях, а ковид или какая другая зараза меня не остановит, но я даже предположить не мог, что попаду в эпицентр самого настоящего зомбиапокалипсиса. А против меня будут не только зомби, но и обезумевшие мародеры, туземные колдуны и мощь огромной корпорации, скрывающей свои тайны.

Алексей Филиппов , Евгений Александрович Гарцевич , Наталья Александровна Пашова , Сергей Тютюнник , Софья Владимировна Рыбкина

Фантастика / Современная русская и зарубежная проза / Постапокалипсис / Социально-психологическая фантастика / Современная проза