Татко

— Секретарката ми каза, че желаете да ме видите, доктор Тремънт.

И така, това са правилата на играта. Добре.

— Правилно, господин Бенсън.

Говори равно и спокойно. Той ме изчаква да продължа. Аз също изчаквам.

Ако не се отнася за живота на баща ми, този фарс би ме развеселил. В мен има нещо налудничаво. Винаги избягвам директната конфронтация; тя няма нищо общо с моя идеал за добър живот. Но щом се стигне до нея, изпитвам истинска наслада. Той изчаква толкова дълго, колкото може да си разреши.

— Доктор Тремънт, аз съм много зает човек; програмата ми е твърде претрупана и след три часа трябва да летя за Бостън. Защо искате да ме видите?

Вземам папката си и изваждам изложението, което показах на „Найт & Найт“; прибавям към него и описанието на случилото се снощи. Подавам му ги, светвам малката нощна лампа до леглото и я накланям така, че да не осветява татко.

— Считам, че ще бъде по-добре, ако първо прочетете това, доктор Бенсън.

Той взема листата, прехвърля ги — те са тринайсет, изписани само от едната страна.

— О, доктор Тремънт, нямам време да прочета всичко това. Не можете ли да ми кажете накратко за какво става дума?

— Не, не мисля, че е възможно, доктор Бенсън; това е най-сбитото изложение на проблема, което мога да представя. Сигурен съм, че ще бъде във ваш интерес да го прочетете сега.

Той въздиша, измъква очила от джобчето на сакото си, картичката на „Найт & Найт“, която също се намира там, се измества, повдига се малко нагоре. Бързо я натиква обратно, изважда очилата си. Слага ги, накланя глава назад и започва да чете. По-удобно щеше да му бъде, ако държеше страниците по-близо до гърдите си; но сега няма избор, след като е седнал така на стола.

— Доктор Бенсън, представих това изложение на фирмата „Найт & Найт“; те ме посъветваха да ви го покажа.

Той изстрелва смъртоносен поглед над очилата си. Като се добави и посивяващият му зализан кичур отпред, той изглежда като подъл Уил Роджърс5.

Нямам намерение да седя и да го гледам как чете. Отивам до леглото на татко и продължавам да се суетя около него. Докосвам челото му — хладно е; меря пулса му — неправилен, ускорен; оправям завивките му. Гледам втренчено мониторите, преструвам се, че си вземам бележки, после се изправям на прага, наблюдавам сестрите. Те са в прединфарктно състояние. Тук е самият доктор Бенсън, ах, на техния етаж — в стая на пациент и брадат мъж с диви очи!

Изчаквам, докато се уверя, че привършва с четенето, после се връщам към леглото и отново се суетя около татко. Дишането му е дълбоко, устата — отворена.

Чувам, че доктор Бенсън събира страниците; прокашля се. Сядам отново на стола си. Той ми подава изявлението и аз го закрепям обратно в папката. Поставям писмото с исканията си най-отгоре. Чакам. Той изтегля картичката от джоба си.

— Предполагам, че вие искате да заведете дело срещу болницата, доктор Тремънт?

Вторачен в него, забавям отговора си.

— Предпочитам да не стигам до там, доктор Бенсън.

— Струва ми се, доктор Тремънт, че всички ваши оплаквания, макар и сериозни, няма да бъдат достатъчни за започване на дело за проявена лекарска небрежност.

— „Найт & Найт“ не са съгласни с вас по този пункт, доктор Бенсън.

Вбесен е. Бих искал да съм в стаята, когато се нахвърли срещу Сантана и Етридж. Отново гледа картичката. Знам, че се бори със силното желание да нареди на охраната да ме изхвърли оттук.

— Какво точно искате, доктор Тремънт?

„Найт & Найт“ ме бяха инструктирали по този въпрос, Господ да благослови змийските им сърца!

— Доктор Бенсън, представям ви копие от препоръчано писмо, което изпратих на доктор Чад тази сутрин. В него са изброени някои от нещата, които искам.

Подавам му писмото. То е в незапечатан плик. Прочита го внимателно; поглежда ме.

— Вие невролог ли сте, доктор Тремънт? Тука са вписани доста специфични искания.

— Не, доктор Бенсън.

Отново се вторачва в мен. Нека да се пече на бавен огън. Имам чувството, че всеки миг може да се пръсне, но засега все още успява да изглежда спокоен. Заслужава си парите, които му плаща Перпечуъл.

— Не виждам защо да не се уредят тези изследвания, ако, разбира се, вече не са изпълнени. По-голяма част от тях са излишни в случая с баща ви, но аз мога да разреша тези процедури.

Поглежда татко.

— Състоянието на баща ви е критично, а някои от тези изследвания са доста тежки.

— Доктор Бенсън, аз естествено не искам провеждането на тези изследвания, докато баща ми не е в състояние да ги издържи. Вярвам, че доктор Чад има необходимите медицински познания и може да прецени кога да се проведат. Избрах го по препоръка на мои приятели-медици тук, несвързани с Перпечуъл.

— Доктор Тремънт, уверявам ви, че доктор Чад и всеки лекар тук, в Перпечуъл, е напълно квалифициран да взема този вид решения.

Почти очаквам да стане и да отдаде чест: за Бога, Перпечуъл и Американската асоциация на медиците.

— Не съм съгласен с вас, доктор Бенсън, но не сме се срещнали за това. Въпросът е дали ще заведа дело за проявена лекарска небрежност срещу Перпечуъл, доктор Етридж и доктор Сантана. Моите адвокати очакват решението ми.