Татко

Отпускам се назад. По гръбначния ми стълб се стича пот, изненадвам се, когато я усещам. Негов ред е. Отива до вратата и една от сестрите притичва до него.

— Бихте ли ми донесли медицинските данни за господин Тремънт, сестра?

Тя се покланя и се втурва назад. Тича да изпълни задачата.

Когато се връща, Бенсън обръща стола, сяда нормално на него и кръстосва крака. Каубойският номер е приключил.

Сестрата идва. Подава му папките. Отваря ги и започва от самото начало. Той или умее да чете много бързо, или преглежда само главното. Възможно е да мисли и за нещо друго. Не ми пука. Надявам се, че няма да изпусне онази операция на жлъчния мехур. Чакам. Затваря папките и ме поглежда.

— Доктор Тремънт, баща ви е сериозно болен. Не съм сигурен дали доктор Етридж не е прав, когато поставя диагноза за тежка склероза — може да се допусне и удар. Какво точно искате от болницата?

Готов съм. Обмислях отговора на този въпрос цели два часа миналата нощ.

— Първо, доктор Бенсън, искам да ми се даде правото аз да решавам кога баща ми ще напусне тази болница.

Правя пауза — давам възможност да възприеме думите ми. Той почти кима с глава.

— Освен това искам да посещавам баща си по всяко време на деня и нощта.

Отново правя пауза, но той не реагира. Продължавам.

— Искам баща ми да остане тук, в интензивното, докато стане абсолютно ясно, че това повече не е необходимо.

Хвърля ми бегъл поглед, но аз продължавам атаката.

— Искам всички изследвания и лечения, които аз или лекар преценим за необходими.

Това също наранява, но той навежда леко глава. Няма си и представа какво следва.

— Доктор Бенсън, загубил съм доверие във вашите медицински сестри. Прочетохте за позорния инцидент, когато моят баща беше завързан за стол тук, в тази болница, с наранени китки, с подути ръце и изтеглен катетър. Не желая и няма да допусна това да се повтори. Ако реша, че е необходимо, искам да спя в болничната стая на баща си и да се грижа за него или да наблюдавам какви грижи се полагат за него.

— Хайде, доктор Тремънт, в болницата има правила. Изключено е да останете в интензивното отделение.

— Оставете ме да довърша, доктор Бенсън. Тук, в интензивното, аз не се безпокоя — сестрите тук са достатъчни, но в другите отделения не е така.

Бенсън се изправя. Пъха ръце в джобовете си, сгъва леко колене и се люлее на пръсти. Изиграва своя етюд на приключване на разговора. Оставам седнал и дори кръстосвам крака. Навеждам се напред.

— И когато аз реша, че баща ми може да си дойде вкъщи и напусне болницата, искам да ми бъдат осигурени всички поддържащи апаратури, които счета за необходими, включително и осигурена от Перпечуъл медицинска сестра.

Той отново започва да клати глава. Лепва на лицето си усмивка с ясен текст: „Това не е ли смешно?“ Може би той наистина е Уил Роджърс!

— Не съм сигурен дали всичко това може да бъде уредено. То противоречи на болничната политика — особено вашето настояване да стоите с пациента в болницата.

— Доктор Бенсън, аз ще изчакам тук; ако след консултация и размишление решите да изпълните моите изисквания така, както ги описах, бихте ли наредили да бъдат напечатани на машина, подписани от вас и да ми ги връчат?

Правя пауза.

— В противен случай имате картичката на „Найт & Найт“; можете да се свържете с тях или те ще се свържат с вашите адвокати.

Ставам и изпълнявам моя акт на приключване на разговора: слаб поклон в стил Питър Лор6. Стоим известно време един срещу друг, гледаме се втренчено. Той все още може да ме изхвърли и да затръшне вратите на болницата, но знам, че няма да го направи. Не може да си го позволи. Излиза от стаята.

Един час по-късно при мене се втурва сестра с подписано съгласие за всички мои искания.

През следващата седмица прекарвам с татко по-голяма част от времето. Били остава при майка.

Татко все още е в кома. Срещам се всяка сутрин с доктор Чад; той е любезен и загрижен. Не споменава нито дума за конфронтацията с доктор Бенсън. Чад прави пункция: в течността, изтеглена от гръбначния мозък, има някакви червени клетки, но нищо друго, което да посочи преживяване на сериозен удар. Всички тези неща трябваше да бъдат проведени още в самото начало. Скенерът не показва наличие на тумор. Но татко остава в безсъзнание. Очите му са разширени, пулсът — неравномерен. Изглежда като че ли няма да има проблеми по отношение на евентуално напускане на интензивното отделение.

В четвъртък следобед доктор Чад сяда на стола до мен в стаята на татко. Измъква всички медицински данни на татко и преглежда медицинските доказателства. Поглежда ме.

— Господин Тремънт, мисля, че баща ви умира. Все още не съм сигурен какво се е случило. Ако желаете да направите друга консултация по този въпрос, моля, направете я.

Поглеждам го. Трудно ми е да приема това, което току-що чух. Поглеждам татко. Ако махнат цялата поддържаща апаратура — система, кислород, монитори, катетри — той ще умре за броени часове. Не казвам нищо.