Читаем Татко полностью

— Господин Тремънт, ще трябва вероятно да започнете да уреждате нещата около смъртта на баща си. Знам, че майка ви е много болна, и ще трябва да я подготвите. Мисля, че дните му са преброени.

Слизам във фоайето и телефонирам на Джоан. Предавам й думите на лекаря. Шокирана е, но не е изненадана; и това най-добре обяснява как се чувствам самият аз. Джоан казва, че ще ме види при майка.

Прибирам се вкъщи. Били се занимава с мотоциклета. Преобърнал се е докато е карал лудешки, и сега се опитва да изправи вилките и да изчука смачкания резервоар, фарът и мигачът също са счупени. Майка гледа телевизия. Сядам до нея. Дават още една болнична мелодрама. Започвам да си мисля, че всеки е облечен в бели, сини или зелени престилки, филмът завършва със смразяващ писък на жена. Колко смешно!

Отивам до телевизора и го изключвам. Майка е в халат, след като е станала от следобеден сън. Косата й е навита на ролки и лицето й е намазано с крем. Тя поддържа изцяло теорията за оцеляване „Не се отпускай“.

— Мамо, току-що говорих с доктор Чад.

Тя веднага разбира.

— Какво ти каза, Джак? Ще умре ли?

Мисля, че все още е под въздействие на мелодрамата, ние играем друг епизод. Поемам ролята на внимателен, обичлив, загрижен син.

— Доктор Чад мисли, че на татко не му остава много. Предлага ни да започнем с уреждането на погребението.

Това звучи в тон с жанра. Чувствам се нереален. После майка притиска с юмруци устата си и започва да плаче, истински да плаче. Мелодрамата е свършила.

Вкопчва ръце около врата ми. Мама е толкова дребна и крехка жена. Ако един мъж имаше нейният ръст, целият му живот ще бъде белязан от този факт — той ще бъде в ужасно неизгодно положение. Питам се дали, ако съм метър и петдесет и два висок, ще мога да се справям с живота. Държа я в ръцете си, докато чуваме колата на Джоан да скърца по пътеката. Когато сестра ми влиза в стаята, двете с майка се хвърлят една към друга. Празен съм, оголен, студен отвътре. С учудване откривам, че плача. Аз съм единственият, който все още не е осъзнал смисъла на казаното от доктор Чад. Бях твърде ангажиран — да уреждам, да споря, да се боря. Моят баща умира.

На всички ни е трудно да говорим за това, но трябва да направим нещо. Както по-голяма част от хората, те не желаеха да мислят за смъртта. Майка каза, че двамата с татко били стигнали до съгласие да имат най-простичкия вид погребение, но искат да бъдат заровени заедно, в един гроб. Това е всичко. Спираме се на гробището „Свети Кръст“ на около три километра и нещо от дома на родителите ми; никакво излагане за поклонение и други такива щуротии. Майка настоява да поръчаме за картички за литургия, да се платят предварително богослужения за безсмъртната му душа на различни места.

Твърдо съм решен да се боря против балсамирането. Изглежда, имам нужда да се боря срещу нещо, което да отклонява мислите ми.

Когато бях петнайсетгодишен, почина дядо ми Тремънт. Бях добър ученик, в семейството вече знаеха, че искам да стана лекар. Дядо ми трябваше да бъде балсамиран за излагане на тялото в собствената му спалня. Приятели на семейството, Даунис, които притежаваха погребално бюро, поеха този ангажимент. Бях избран да помагам.

Докато наблюдавах изтеглянето на тъмната, гъста кръв, изрязването на вътрешностите, натъпкването на памук отстрани в устата му и в очните кухини, приключих с лекарската си кариера. Освен това се заклех да не допусна това да се случи на някого, когото обичам.

За пръв път трябваше да подложа на проверка това решение. Оттогава бяха изминал трийсет и седем късметлийски години за мен, през които не бях принуждаван да вземам подобни решения, но сега вече нямаше измъкване.

* * *

На следващия ден двамата с Джоан отиваме до Бейтс — „Маккинли & Бейтс“, дом на покойниците и погребално бюро на булевард „Кълвър“. Тъжно е да се върши това през слънчев калифорнийски ден, но присъствието на Джоан го прави поносимо.

Домът на покойника представлява бетонна сграда с тъмни прозорци, през които не може да надникнеш вътре. Спирам пред монетния апарат на паркинга и пускам четвърт долар. Когато се обръщам, виждам сестра си, застанала до колата, оглежда сградата; преценява я.

— Как ти се струва, Джак? Страхуват се да не би труповете да избягат?

Сградата наистина прилича на замаскиран нацистки бункер.

Отваря чантата си, рови в нея.

— Хиляди дяволи! Забравила съм си дамския револвер.

Оттук нататък започва страхотно представление.

Летящите врати също са от тъмно стъкло с метален обков. Обзавеждането е безлично: всичко е в черно, различни нюанси на сиво-бяло. Облеклото на всеки служител е в тон с общата окраска (или липсата на такава). Сигурно е страшно да прекарваш дните си в място като това, да се срещаш с тъжни хора, да документираш смъртта. Изпитвам желание да изляза навън сред някак чистата мръсотия и евтиния блясък на булевард „Кълвър“.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Текст
Текст

«Текст» – первый реалистический роман Дмитрия Глуховского, автора «Метро», «Будущего» и «Сумерек». Эта книга на стыке триллера, романа-нуар и драмы, история о столкновении поколений, о невозможной любви и бесполезном возмездии. Действие разворачивается в сегодняшней Москве и ее пригородах.Телефон стал для души резервным хранилищем. В нем самые яркие наши воспоминания: мы храним свой смех в фотографиях и минуты счастья – в видео. В почте – наставления от матери и деловая подноготная. В истории браузеров – всё, что нам интересно на самом деле. В чатах – признания в любви и прощания, снимки соблазнов и свидетельства грехов, слезы и обиды. Такое время.Картинки, видео, текст. Телефон – это и есть я. Тот, кто получит мой телефон, для остальных станет мной. Когда заметят, будет уже слишком поздно. Для всех.

Дмитрий Алексеевич Глуховский , Дмитрий Глуховский , Святослав Владимирович Логинов

Детективы / Современная русская и зарубежная проза / Социально-психологическая фантастика / Триллеры
Адриан Моул и оружие массового поражения
Адриан Моул и оружие массового поражения

Адриан Моул возвращается! Фаны знаменитого недотепы по всему миру ликуют – Сью Таунсенд решилась-таки написать еще одну книгу "Дневников Адриана Моула".Адриану уже 34, он вполне взрослый и солидный человек, отец двух детей и владелец пентхауса в модном районе на берегу канала. Но жизнь его по-прежнему полна невыносимых мук. Новенький пентхаус не радует, поскольку в карманах Адриана зияет огромная брешь, пробитая кредитом. За дверью квартиры подкарауливает семейство лебедей с явным намерением откусить Адриану руку. А по городу рыскает кошмарное создание по имени Маргаритка с одной-единственной целью – надеть на палец Адриана обручальное кольцо. Не радует Адриана и общественная жизнь. Его кумир Тони Блэр на пару с приятелем Бушем развязал войну в Ираке, а Адриан так хотел понежиться на ласковом ближневосточном солнышке. Адриан и в новой книге – все тот же романтик, тоскующий по лучшему, совершенному миру, а Сью Таунсенд остается самым душевным и ироничным писателем в современной английской литературе. Можно с абсолютной уверенностью говорить, что Адриан Моул – самый успешный комический герой последней четверти века, и что самое поразительное – свой пьедестал он не собирается никому уступать.

Сьюзан Таунсенд , Сью Таунсенд

Проза / Современная русская и зарубежная проза / Проза прочее / Современная проза
Зараза
Зараза

Меня зовут Андрей Гагарин — позывной «Космос».Моя младшая сестра — журналистка, она верит в правду, сует нос в чужие дела и не знает, когда вовремя остановиться. Она пропала без вести во время командировки в Сьерра-Леоне, где в очередной раз вспыхнула какая-то эпидемия.Под видом помощника популярного блогера я пробрался на последний гуманитарный рейс МЧС, чтобы пройти путем сестры, найти ее и вернуть домой.Мне не привыкать участвовать в боевых спасательных операциях, а ковид или какая другая зараза меня не остановит, но я даже предположить не мог, что попаду в эпицентр самого настоящего зомбиапокалипсиса. А против меня будут не только зомби, но и обезумевшие мародеры, туземные колдуны и мощь огромной корпорации, скрывающей свои тайны.

Алексей Филиппов , Евгений Александрович Гарцевич , Наталья Александровна Пашова , Сергей Тютюнник , Софья Владимировна Рыбкина

Фантастика / Современная русская и зарубежная проза / Постапокалипсис / Социально-психологическая фантастика / Современная проза