Теодор Буун - Момчето адвокат

Тео мислеше трескаво и не знаеше какво да каже.

Айк продължи:

- Е, Тео, как смяташ да убедиш съдия Гангри, че трябва да обяви процеса за невалиден преди решението на заседателите? Те ще оправдаят Дъфи, а той всъщност е виновен.

- Нямам представа. Затова дойдох при теб, Айк. Нуждая се от помощта ти.

Айк остави книгата настрана и отчупи още едно парче от поничката. Докато го дъвчеше, размишляваше над ситуацията.

- Ето какво ще направим - заяви той накрая. - Ти ще отидеш на училище, а аз ще се отбия в съда, за да видя как вървят нещата. Ще поговоря с някои приятели. Няма да споменавам името ти. Тео, обещавам, че ще те пазя. Ще ми звъннеш ли по обед?

- Разбира се.

- А сега тръгвай.

Когато Тео стигна до вратата, Айк го попита:

- Защо не каза на родителите си?

- Трябва ли?

- Още не. Може би по-нататък.

- Те се придържат много стриктно към правилата, Айк. Знаеш го. Като служители на съда ще ме накарат да разкрия всичко, което знам. Положението е сложно.

- Особено за едно тринайсетгодишно момче.

- Съгласен съм.

- Обади ми се по-късно.

- Дадено. Благодаря ти, Айк.

В края на часа по английски госпожа Ебърли каза:

- Тео, ще останеш ли за малко? Искам да обсъдим наказанието ти.

Тео гледаше през прозореца и се чудеше какво се случва в съдебната зала в центъра на града. Беше му любопитно да разбере дали Айк е научил нещо. Почти не бе чул обясненията на госпожа Ебърли за инфинитивите с вмъкнато наречие.

- Разбира се - промълви той.

Звънецът би и момчетата напуснаха класната стая.

Тео последва учителката до малкия й кабинет. След като влязоха вътре, госпожа Ебърли затвори вратата. Изглеждаше много по-щастлива от миналия път. Усмихваше се повече и беше в по-добро настроение.

- Тео, исках само да ти кажа - започна тя с усмивка, - че вчера със съпруга ми ходихме при брачния консултант, когото ми препоръча. Беше чудесен. Премина направо по същество и ни накара да обсъдим открито проблемите си. Преди да си тръгнем, се съгласихме да поработим над тях. Ще се срещнем отново следващата седмица. - Лицето й сияеше от радост. Тя потупа Тео по рамото и добави още по-забързано: - Предстои ни дълъг път, но смятам, че ще се справим. Страшно ти благодаря за помощта.

- Няма защо, госпожо Ебърли.

- Напротив, Тео. Ти направи много за нас.

- Удоволствието е изцяло мое.

- Страхотен си.

Тео бе чул достатъчно комплименти.

- Благодаря. Какво ще правим с наказанието?

- Ще го отлагаме, докато нещата отшумят. Съгласен ли си?

- Звучи добре.

- Но спри да ползваш интернет по време на час.

- Обещавам.

Госпожа Ебърли го прегърна неловко и Тео напусна кабинета.

В междучасието той се отправи към библиотеката, за да погледне протокола на стенографката от днешното заседание, когато някой извика името му от другия край на коридора. Беше Санди Коу. Той се затича към Тео, за да го настигне.

- Тео - каза Санди. - Свободен ли си за малко?

-Да.

- Родителите ми отидоха при господин Мозинго, специалиста по фалити. Той им обеща, че няма да загубим къщата.

- Браво, Санди.

- Както ти ми обясни, първо трябва да обявим фалит. Така ще успеем да запазим къщата. - Санди бръкна в раницата си, извади малък пощенски плик и го подаде на Тео. - Майка ми го изпраща. Разказах й за теб и тя реши да ти напише благодарствено писмо.

Тео неохотно взе плика.

- Не е необходимо, Санди. Не съм направил нищо.

- Нищо? Тео, без твоята помощ щяха да ни отнемат къщата.

Очите на Санди се насълзиха. Беше готов да се разплаче. Тео го бутна закачливо и отвърна:

- Радвам се, че успях да ви съдействам. Ако се нуждаеш от друг съвет, не се колебай да ме потърсиш.

- Благодаря ти, Тео.

В часа по „Държава и право“ господин Маунт помоли Тео да информира класа относно развитието на процеса срещу Пийт Дъфи. Тео обясни стремежа на прокурора да докаже, че господин и госпожа Дъфи са имали проблеми и почти са стигнали до развод преди две години. Той бе призовал няколко техни приятели да свидетелстват, но те не бяха издържали на грубия кръстосан разпит на Клифърд Нанс.

Тео понечи да отвори лаптопа си, за да прочете разговорите в съдебната зала в реално време, но бързо размисли. Не бе извършил престъпление, прониквайки в софтуера на стенографката, но действията му определено не бяха редни.

Когато часът свърши и момчетата се отправиха към закусвалнята, Тео влезе в тоалетната и се обади на Айк. Беше почти дванайсет и половина.

- Ще го оправдаят - заяви Айк. - Хоугън няма да успее да го осъди.

- Колко време присъства на заседанието? - попита Тео, който се бе скрил в една от кабините.

- Цяла сутрин. Клифърд Нанс е твърде добър, а Хоугън е поел по грешен път. Наблюдавах заседателите. Не харесват Пийт Дъфи, но нямат доказателства. Ще го оправдаят.

- Той е виновен, Айк.

- Щом казваш. Но аз не знам с каква информация разполагаш. Никой не знае.

- Какво ще правим?

- Все още обмислям нещата. Отбий се при мен след училище.

- Добре.

12.