Теодор Буун - Момчето адвокат

- Защо не се храниш? - попита майка му и размаха китайските клечки във въздуха.

- Храня се.

- Изглеждаш угрижен - заяви баща му, който ядеше с вилица.

- И на мен така ми се струва - съгласи се майка му. -Да не се е случило нещо в приюта?

- Не, просто си мислех за Хулио и семейството му. Сигурно им е ужасно трудно.

- Ти си добро дете, Теди.

Само ако знаехте, помисли си Тео.

В черно-белия епизод на „Пери Мейсън“, който вървеше по телевизията, се разглеждаше поредното важно дело на известния адвокат. Пери беше на път да загуби. На съдията му бе омръзнало да го слуша, а заседателите го наблюдаваха скептично. Прокурорът ставаше все по-самоуверен. Изведнъж защитникът погледна към зрителите в залата и призова един неочакван свидетел. Той зае мястото си и разказа история, която в голяма степен се различаваше от твърденията на прокурора. Новата версия звучеше много по-логично от старата. Свидетелят издържа кръстосания разпит и заседателите оправдаха клиента на Пери Мейсън.

Поредният хепиенд. Адвокатът отново бе победил противниците си.

- Нещата стоят по друг начин в истинския живот -заяви госпожа Буун. Обикновено го казваше поне по три пъти на епизод. - Там няма неочаквани свидетели.

Тео реши да се възползва от ситуацията.

- Но какво ще стане, ако изведнъж се появи очевидец и реши изхода на делото? Човек, за чието съществуване никой не е подозирал?

- Как ще се озове в съдебната зала, щом е бил в анонимност? - попита баща му.

- Не може ли просто да се появи? - продължи Тео. - Нека приемем, че е прочел за процеса във вестника или е гледал репортаж по телевизията. Хората не са знаели, че съществува и че е станал свидетел на престъплението. Как би постъпил съдията в такъв случай?

Рядко се случваше Тео да затрудни другите двама адвокати в семейството. Родителите му се замислиха. Две неща бяха ясни. Първо, господин и госпожа Буун имаха свое мнение по въпроса. И, второ, едва ли щяха да бъдат единодушни.

Майка му отговори първа.

- Прокурорът не може да призове свидетел, ако не го е обявил пред съда и защитата. Правилата го забраняват.

- Но - намеси се бащата, готов за поредния спор - ако не знае за съществуването на даден свидетел, прокурорът няма как да го обяви предварително. Смисълът на всеки процес е да се стигне до истината. Ако откажеш на един очевидец правото да даде показания, ти скриваш истината.

- Такива са правилата.

- Съдията може да ги промени при необходимост.

- Присъдата ще бъде отхвърлена при обжалване.

- Не съм убеден.

Двамата продължиха дискусията, а Тео запази мълчание. Искаше му се да им припомни, че те не са специалисти по наказателно право, но коментарът само би разгорещил словесната битка. Подобни спорове често възникваха в дома на семейство Буун. Тео бе научил много за съдебната система по време на вечеря, докато седеше на верандата или се возеше на задната седалка в колата.

Знаеше например, че в качеството си на адвокати родителите му са служители на съда, т.е. двамата се задължаваха да подкрепят правораздаването. Ако узнаеха, че други адвокати не спазват етичния кодекс, че полицията нарушава законите или някой съдия е надхвърлил правомощията си, те трябваше да предприемат необходимите действия. Според господин и госпожа Буун повечето юристи пренебрегваха тази отговорност, но те се отнасяха сериозно към нея.

Тео се страхуваше да им разкаже за братовчеда на Хулио. Чувството им за дълг вероятно би ги отвело директно при съдия Гантри. Полицията можеше да задържи момчето, да го изпрати в съда и да го принуди да свидетелства. След това щяха да го арестуват като нелегален имигрант и да го хвърлят в затвора или в някое изправително заведение. Там, както твърдеше господин Маунт, братовчедът на Хулио би чакал с месеци да бъде депортиран в Ел Салвадор.

Тео рискуваше да наруши обещанието си и да навреди сериозно на семейството на момчето.

От друга страна, виновникът можеше да получи заслужена присъда. Ако Тео запазеше мълчание, Пийт Дъфи щеше да напусне съда като свободен човек и да не бъде наказан за извършеното убийство.

Тео едва преглътна късче студено пилешко.

Не очакваше да спи добре тази нощ.

11.

Малко преди изгрев слънце Тео се събуди след поредния кошмар и осъзна, че няма да мигне повече. Втренчи се в тавана и зачака родителите му да се събудят. През нощта бе решил, че не му остава друг избор, освен да поговори с тях на сутринта и да им разкаже всичко за братовчеда на Хулио.

Беше променил мнението си няколко пъти. Когато най-накрая стана от леглото, реши, че не може да наруши обещанието, което бе дал на Хулио и братовчед му. Не биваше да казва на никого. Ако съдът оправдаеше извършителя на престъплението, Тео нямаше да носи вина.

Или пък грешеше?

Той вдигна обичайния шум, докато се приготвяше за училище. Взе душ, изми си зъбите и почисти шините, след което се зае с мъчителния избор на дрехи. Помисли си за Елза и досадния й навик да оглежда ризата, панталоните и обувките му, за да се увери, че си подхождат и не са били използвани през последните три дни.