Теодор Буун - Момчето адвокат

- На какво разстояние се е намирал братовчед ти?

- Не знам. Никога не съм ходил там. Но се бил скрил добре. Когато излязъл от къщата, мъжът се огледал подозрително, за да се увери, че никой не го наблюдава. Не предполагал, че братовчед ми го е видял.

- Колко време е останал в къщата?

- Изобщо не се бавил. Тогава братовчед ми не му обърнал много внимание. Бил приключил с обяда и тъкмо си казвал молитвата, когато мъжът излязъл от същата врата. Обиколил двора и огледал феъруея, след което свалил двете ръкавици и ги прибрал в сака за голф. Сложил обувките си, качил се на количката и се отдалечил.

- И какво е станало после?

- В дванайсет часа братовчед ми се върнал на работа. Няколко часа по-късно, докато подрязвал тревата в северната част на игрището, един от колегите му казал, че на най-малкото трасе е настъпила суматоха. Навсякъде гъмжало от полицаи. Една от къщите била ограбена, а жената вътре била открита мъртва. Постепенно мълвата плъзнала из голф клуба и братовчед ми разбрал за коя къща става въпрос. Отишъл до там със служебната количка и видял събралите се наоколо полицаи. После бързо се отдалечил.

- Казал ли е нещо на някого?

Хулио ритна един камък и отново се огледа. Навън беше тъмно. Никой не ги наблюдаваше.

- Обещаваш ли да пазиш тайна, Тео?

- Разбира се.

- Братовчед ми е тук нелегално. Няма необходимите документи. Майка ми уреди нашия престой, но той още не го е направил. В деня след убийството в клуба дошла полиция и започнала да задава въпроси. На игрището работят още две момчета от Ел Салвадор, които също са тук нелегално. Ето защо шефът ги посъветвал да се покрият за няколко дни. Те го послушали. Ако се свърже с полицията, братовчед ми ще бъде арестуван и пратен в затвора. А после ще го върнат в Ел Салвадор.

- Значи не е казал на никого какво е видял?

- Не. Само на мен. Една вечер гледал репортаж за убийството по телевизията. Видял дома на семейство Дъфи и го познал. После на екрана се появил самият Дъфи, заснет как ходи по тротоара. Братовчед ми е сигурен, че той е мъжът, който е влязъл в къщата.

- Защо е решил да го сподели с теб?

- Защото съм негов братовчед и ходя на училище. Английският ми е добър и живея легално в Щатите. Той не разбира тукашните закони и ме помоли за помощ. Обещах му да се поинтересувам как стоят нещата. Затова дойдох при теб, Тео.

- Какво искаш?

- Посъветвай ме как да действаме. Братовчед ми е важен свидетел, нали?

- О, да.

- Какво трябва да направи?

Да избяга моментално в Ел Салвадор, помисли си Тео. Вместо това отвърна:

- Дай ми малко време.

Той се почеса угрижено по брадичката и шините се впиха във венците му. Ритна един камък и се опита да си представи бурната реакция, която братовчедът на Хулио ще предизвика, ако заеме свидетелското място.

- Ще получи ли някаква награда? - попита Хулио.

- Пари ли иска?

- Всеки иска пари.

- Не знам, може да е твърде късно. Вече мина половината от процеса.

Тео изрита друг камък и за миг момчетата се втренчиха в земята.

- Направо е невероятно - заяви Тео.

Чувстваше се объркан и замаян, но разсъждаваше достатъчно трезво, за да разбере, че проблемът надхвърля неговите способности. Възрастните трябваше да се справят с цялата каша.

Нямаше начин да опази тайната.

- Е? - попита Хулио. Гледаше настоятелно Тео и чакаше мъдрото му решение.

- Къде живее братовчед ти?

- Близо до каменоломната. Никога не съм ходил там.

Тео не се учуди. Каменоломната се намираше в онази част на града, където живееха най-бедните хора. В Стратънбърг нямаше много престъпност, но от време на време в новините се съобщаваше за някоя престрелка или арест на наркодилъри. Повечето инциденти се случваха в този район.

- Може ли да говоря с него? - попита Тео.

- Не знам. Много е притеснен. Страхува се, че ще загази. Работата е изключително важна за него. Той издържа цялото си семейство в Ел Салвадор.

- Разбирам. Но преди да реша какво да правя, трябва да чуя всички факти. Колко често се виждаш с братовчед си?

- Веднъж-два пъти седмично. Отбива се в приюта, за да поговори с майка ми. Много му е мъчно за дома, а ние сме единствените му близки тук.

- Има ли телефон?

- Не, но може да ползва джиесема на един от съквартирантите си.

Тео закрачи замислено по покрития с чакъл паркинг. После щракна с пръсти и заяви:

- Добре, ето какъв е планът. Предполагам, че довечера искаш да ти помогна с домашното по алгебра.

- Ъъъ... може би.

- Просто кажи „да“.

- Да.

- Чудесно. Свържи се е братовчед си и му предай да се отбие в приюта след около час. Ще намина, за да решаваме задачи, и съвсем случайно ще се срещна с него. Увери го, че може да ми има доверие. Няма да издам тайната му без негово разрешение. Ясно ли е?

- Ще се опитам. Какво ще стане после?

- Не знам. Не съм мислил затова.

Хулио изчезна в мрака. Тео се върна в кабинета си, където пазеше папка с материали по делото срещу Питър Дъфи. В нея имаше вестникарски статии и копие на обвинителния акт, както и информация за подсъдимия, Клифърд Нанс и прокурора Джак Хоугън.

Всички адвокати имаха такива папки с досиета по делата си.