Теодор Буун - Момчето адвокат

Заключенията на обвинението предизвикаха остра реакция от страна на адвокат Клифърд Нанс, който бе мълчал в началото на процеса. По време на разгорещения и на моменти груб кръстосан разпит адвокатът принуди шефа на охраната да признае, че в „Уейвърли Крийк“ има: 1) 154 еднофамилни къщи и 80 жилищни сгради; 2) поне 477 автомобила, 3) асфалтово шосе, което не се охранява от пазачи или камери и 4) поне два покрити с чакъл пътя, по които можеше да се стигне до квартала, но те не бяха отбелязани на картата.

Клифърд Нанс изтъкна факта, че „Уейвърли Крийк“ се простира на площ от 4800 декара. Там имаше множество потоци, рекички, езера, гори, улици, пътеки, къщи, жилищни сгради и три голф трасета. Според него беше „невъзможно“ всичко да се държи под око.

Шефът на охраната неохотно се съгласи.

После той призна, че е трудно да се уточни броят на хората, пребивавали в квартала по време на убийството.

Според Тео кръстосаният разпит беше изкусен и много ефективен. Веднага съжали, че не е присъствал на заседанието.

Последният звънец би в три и половина. Двайсет минути по-късно Тео влезе в съдебната зала. Вътре нямаше толкова хора, колкото предишния ден. За щастие той успя да седне точно до Джени, неговата любима секретарка от Семейния съд. Тя го потупа приятелски по коляното, сякаш се радваше на сладко кученце. Тео винаги се дразнеше в такива моменти.

Заседателите не бяха в залата. Липсваше и съдия Гантри. Изглежда, че бяха в почивка.

- Какво става? - прошепна той.

- Адвокатът и прокурорът се карат в кабинета на съдията - отвърна тихо Джени и се намръщи.

- Още ли мислиш, че е виновен? - понита Тео. Гласът му едва се чуваше.

- Да. А ти?

- Не знам.

Те продължиха да си шепнат още няколко минути, след което в залата се усети раздвижване. Съдия Гантри се върна на мястото си, последван от адвоката на защитата и прокурора. Съдебният пристав отиде да повика заседателите.

Следващият свидетел на обвинението беше някакъв банкер. Джак Хоугън започна със серия въпроси относно заемите на Пийт Дъфи. Двамата се впуснаха в дълъг разговор за гаранции, просрочени плащания и други финансови въпроси, непонятни за Тео. Докато наблюдаваше заседателите, той осъзна, че повечето от тях също не разбират за какво става дума.

Ако целта беше да се докаже, че Пийт Дъфи е бил изправен пред фалит и се е нуждаел от пари, то банкерът не свърши особена работа.

Тео си помисли, че денят не е добър за обвинението.

Джени се върна в кабинета си. Постепенно и други хора напуснаха залата. Тео вдигна очи към балкона, който беше почти празен.

В следващия миг видя Хулио. Седеше на последния ред, възможно най-далеч от случващото се. Беше подпрял глава на дланите си и гледаше смутено напред, сякаш не бе сигурен дали е редно да присъства.

Тео се обърна към свидетеля и заседателите. Зачуди се защо Хулио е дошъл в залата.

Навярно знаеше нещо.

9.

Хенри Гантри закри заседанието малко след пет следобед. После повика адвоката на защитата и прокурора в своя кабинет, където ги очакваше напрегната среща. Тео изтича навън, за да потърси Хулио, но от него нямаше и следа. Няколко минути по-късно Буун-младши остави колелото си пред семейната кантора и влезе вътре. Елза подреждаше своето бюро и се приготвяше за тръгване.

- Добре ли мина училището, Тео? - попита тя с обичайната си усмивка и го прегърна.

- Не.

- Защо?

- Там ми е скучно.

- Разбира се. Особено когато в съда се разглежда важно дело,нали?

- Да.

- Майка ти е в среща с клиент. Доколкото чух, баща ти играе голф в кабинета.

- Има нужда от тренировка-каза Тео. -Чао.

- Чао, скъпи. До утре.

Елза излезе през входната врата и Тео я заключи.

Уудс Буун държеше стик и топки за голф до бюрото си. Упражняваше се на старо персийско килимче, доста по-различна настилка от грийна на истинското игрище. Няколко пъти на ден, когато искаше „да се разкърши“, той правеше по два-три удара. Ако не улучеше целта, което ставаше често, топките напускаха очертанията на килимчето и се изтърколваха на дървения под. Шумът не беше чак толкова силен, колкото от топка за боулинг, но все пак заглушаваше всичко наоколо. Тогава служителите на долния етаж разбираха, че упражняващият се играч е пропуснал за пореден път.

- Здравей, Тео - каза господин Буун.

Той седеше зад бюрото и вече бе оставил настрана стика за голф. Беше навил ръкавите на ризата си, а от устата му стърчеше лула. Пред него имаше купища документи.

- Здравей, татко.

- Как беше в училище?

- Страхотно.

Ако се оплачеше, което се случваше от време на време, Тео щеше да изслуша обичайната лекция за значението на образованието.

- Отбих се в съда след часовете.

- Така и предположих. Нещо интересно?

Двамата обсъдиха набързо процеса. За изненада на Тео баща му бе изгубил всякакъв интерес към делото. Защо един адвокат не се вълнуваше от това изключително важно събитие в обществения живот на града?