Теодор Буун - Момчето адвокат

Тео чу как баща му излиза от къщи малко преди седем часа. Майка му седеше в дневната и гледаше телевизия. Точно в седем и половина Тео затвори вратата на банята, взе мобилния си телефон и звънна на чичо си.

Айк не обичаше да става рано. Жалката му кариера на дребен данъчен консултант не изискваше твърде много усилия и той не започваше деня с ентусиазъм. Често бе споделял с Тео, че работата му е досадна. Имаше и друг проблем. Айк пиеше доста - навик, който водеше до допълнителни усложнения рано сутрин. Тео често чуваше възрастните да обсъждат алкохолните проблеми на чичо му. Веднъж Елза бе попитала Винс дали Айк може да свърши нещо, а той бе отвърнал: „Само ако е трезвен.“ Разговорът им не трябваше да стигне до ушите на Тео, но момчето знаеше много повече, отколкото другите в кантората предполагаха.

Най-после Айк отговори на обаждането с троснат дрезгав глас:

- Ти ли си, Тео?

- Да, Айк. Добро утро. Съжалявам, че те безпокоя толкова рано.

Тео се стараеше да шепне в слушалката.

- Няма проблем, Тео. Предполагам, че нещо те тревожи.

- Да. Може ли да поговорим в твоя офис? Въпросът е много важен, но няма как да го обсъдя с мама и татко.

- Разбира се, Тео. По кое време?

- Малко след осем. Часовете започват в осем и половина. Ако изляза прекалено рано, мама ще се усъмни.

- Добре. Ще се радвам да те видя.

- Благодаря ти, Айк.

Тео изяде набързо закуската, целуна майка си за довиждане и се качи на колелото. Точно в осем часа се спусна с висока скорост по Мейн Стрийт.

Айк седеше зад бюрото си с чаша горещо кафе и голяма канелена поничка, обилно поръсена със захар. Изглеждаше вкусна, но Тео тъкмо бе изял цяла купичка овесени ядки. Освен това нямаше апетит.

- Всичко наред ли е? - попита Айк.

Тео седна на ръба на стола.

- Да. Трябва да споделя нещо тайно с човек, на когото мога да се доверя. Необходимо е да познава закона.

- Да не си убил някого? Или си ограбил банка?

- Не.

- Изглеждаш много притеснен - заяви Айк, отчупи голямо парче от поничката и го сложи в устата си.

- Става дума за процеса срещу Пийт Дъфи, Айк. Разполагам с информация относно вината на подсъдимия.

Айк продължи да дъвче и се облегна на лакти. Бръчиците около очите му изпъкнаха, докато той гледаше втренчено Тео.

- Продължавай.

- Изведнъж се появи неочакван свидетел. Никой не е чувал за него. Видял е нещо в деня на убийството.

- И ти го познаваш?

- Да, но обещах да пазя тайна.

- Как, за бога, попадна на този човек?

- Едно момче от училище ме свърза с него. Не бива да ти казвам повече, Айк. Обещах да не го правя.

Айк преглътна тежко, взе чашата и отпи голяма глътка кафе. Не сваляше очи от Тео. Не изглеждаше особено изненадан. Племенникът му познаваше повече адвокати, съдебни секретари, съдии и полицаи от всеки друг човек в града.

- И онова, което е видял въпросният свидетел, може да повлияе върху изхода на процеса? - попита Айк.

- Да.

- Говорил ли е с полицията или с юристите, работещи по делото?

- Не.

- И за момента не иска да разкрива самоличността си?

- Точно така.

- Страхува ли се от нещо?

- Да.

- Да приемем, че даде показания. Как ще се отрази това върху изхода на процеса?

- Пийт Дъфи ще бъде осъден. Несъмнено.

- Разговаря ли с очевидеца?

- Да.

- И му вярваш?

- Да. Казва истината.

Айк отпи още една глътка и облиза устни. Не сваляше очи от Тео. Накрая заговори:

- Днес е четвъртък, третият ден от началото на процеса. Доколкото разбрах, Хенри Гантри иска да свърши още тази седмица, дори ако трябва да насрочи заседание и в събота. Делото е почти приключило.

Тео кимна. Чичо му отхапа ново парче от поничката и започна да дъвче бавно. Измина цяла минута. Айк преглътна и каза:

- Твоят въпрос е какво може или трябва да бъде направено на този етап от делото. Така ли е?

- Да - отвърна Тео.

- Ако съдим по досегашния ход на процеса, Джак Хоугън определено се нуждае от неочакван обрат. Обвинението започна зле и ситуацията се влошава все повече.

- Мислех, че не следиш делото.

- Имам приятели, Тео. Мои си източници.

Айк скочи от мястото си и отиде в другия край на стаята, където имаше стара библиотека с юридически книги. Прокара пръст по няколко от тях, извади една и започна да я разлиства. После се върна при бюрото, седна на стола и сложи томчето пред себе си. След като откри онова, което търсеше, заяви:

- Ето. Правилата позволяват на съдията да обяви за невалиден даден процес, в случай че е допусната груба процесуална грешка. Приложени са примери: ако лице, заинтересовано от изхода на делото, се свърже с някой от заседателите; ако важен свидетел не може да даде показания поради болест или други причини; ако изчезнат ключови доказателства. Такива неща.

- Не се ли споменава за неочаквани свидетели? -попита Тео.

- Не, но правилата са доста отворени и съдията може да действа според собствената си преценка. Отсъствието на важен свидетел е достагъчна причина за обявяване на процеса за невалиден.

- Какво се случва след това?

- Обвиненията не отпадат. Насрочва се нов процес.

- Кога?

- Зависи от съдията, но в случая едва ли ще чака твърде дълго. Най-много няколко месеца. Тайният свидетел ще има достатъчно време да се подготви.