Теодор Буун - Момчето адвокат

- Само пет минути - уточни тя и взе чантата си.

Гантри изгледа сърдито Тео. После се усмихна вяло на Айк и каза:

- Здравей, Айк. Отдавна не съм те виждал.

- Така е, Хенри - отговори Айк.

Усмивката изчезна от лицето на съдията и той заяви:

- Добре, но не повече от пет минути.

Четиримата го последваха в кабинета. Преди вратата да се затвори, Тео хвърли един поглед на Ирма Харди. Тя продължаваше да пише на компютъра, сякаш изобщо не се интересуваше от случващото се. Тео предполагаше, че асистентката ще узнае всичко до половин час.

Уудс, Марсела и Айк седнаха по протежение на дългата маса в ъгъла на просторния кабинет. Съдия Гантри се разположи срещу тях. Тео зае място между родителите си. Въпреки уплахата се чувстваше защитен.

Майка му започна първа:

- Хенри, имаме основание да вярваме, че съществува очевидец на убийството на Майра Дъфи. Той се крие, а полицията, прокурорът и адвокатът дори не подозират за него.

- Може ли да попитам защо сте довели и Тео? - поинтересува се съдията и вдигна вежди. - Струва ми се, че в момента трябва да е на училище. Случаят едва ли е подходящ за едно дете.

Тео определено предпочиташе да бъде на училище. А и думата „дете“ наистина го дразнеше. Но не каза нищо. Двамата му родители го изгледаха така, сякаш бяха забравили, че присъства.

- Господин съдия - заяви баща му. - Тео познава свидетеля. За разлика от нас.

Очите на съдия Гантри бяха зачервени и той имаше много уморен вид. Въздъхна тежко, все едно най-накрая освобождаваше натрупаното напрежение. Бръчките на челото му се отпуснаха.

- Значи само Тео познава свидетеля? - попита съдията.

- Да - каза госпожа Буун.

- Точно така-добави господин Буун.

- А твоята роля каква е, Айк?

- О, аз съм просто правен съветник на Тео.

Айк се забавляваше, но останалите не схванаха шегата.

Последва мълчание. Съдията продължи:

- Добре, нека започнем отначало. Искам да науча какво е видял въпросният свидетел. Кой ще ме запознае с фактите?

- Аз - отвърна Тео. - Но обещах да не разкривам истинското му име.

- На кого обеща?

- На свидетеля.

- Значи си се срещнал е него?

-Да, сър.

- И вярваш, че говори истината?

- Да, сър.

Съдията отново въздъхна и разтърка очи.

- Хубаво, Тео. Слушам те. Моля те, продължи.

Тео разказа историята.

Когато свърши, в кабинета настъпи тишина. Съдия Гантри бавно се пресегна към телефона на масата, натисна някакъв бутон и заяви:

- Госпожо Харди, моля, информирайте пристава, че ще закъснея с половин час. Нека съдебните заседатели останат в стаята си.

- Да, сър - отвърна Ирма с дрезгав глас.

Съдията се отпусна на стола. Останалите го наблюдаваха, но той избягваше погледите им.

- И ръкавиците са у вас? - попита накрая той. Гласът му звучеше много по-спокойно.

- Намират се в кантората - обясни господин Буун. -С удоволствие ще ги предадем на съда.

Хенри Гантри вдигна ръце.

- Не, не. Още е рано. Може би по-късно или пък никога. Оставете ме да помисля.

С тези думи той бавно се изправи и отиде до прозореца зад масивното бюро в другия край на кабинета. Постоя там за миг и надникна навън, въпреки че гледката не беше особено красива. Очевидно съдията бе забравил, че хората в залата нетърпеливо чакат неговата поява.

- Добре ли се справих? - прошепна Тео на майка си.

Тя се засмя, потупа го по рамото и отвърна:

- Беше страхотен, Теди.

Съдията се върна на стола си. Погледна Тео и попита:

- Защо свидетелят не иска да даде показания?

Тео се поколеба. Ако кажеше твърде много, рискуваше да издаде братовчеда на Хулио. Айк се притече на помощ.

- Господин съдия, свидетелят е нелегален имигрант. В града има много хора като него. В момента е страшно уплашен, и то с основание. Щом надуши, че нещо не е наред, ще потъне вдън земя.

- Страхува се, че ще го арестуват, ако свидетелства-добави Тео.

- Затова Тео му е обещал да пази тайна - обясни Айк.

- Но същевременно смята, че е изключително важно да информира съда за липсващия очевидец - допълни господин Буун.

- Без да разкрива самоличността му - довърши госпожа Буун.

-Добре, добре - прекъсна ги съдия Гантри и погледна часовника си. - Не мога да спра делото на този етап. Заседателите скоро ще се оттеглят, за да вземат решение. Ако сега се появи неочакван свидетел, ще е трудно да прекъсна процеса и да му позволя да даде показания. Освен това не е сигурно дали изобщо ще се съгласи да се яви в съда. Няма какво да направя.

Думите му отекнаха в кабинета и увиснаха тежко във въздуха. Тео си представи как Пийт Дъфи седи самодоволно с адвокатите си, убеден, че ще бъде оправдан за извършеното убийство.

- Господин съдия, ще позволите ли да предложа нещо? - попита Айк.

- Разбира се, Айк. И бездруго не съм сигурен как да постъпя.

- Говори се, че ще насрочите заседанието за утре, събота, за да изчакате решението.

- Точно така.

- Защо не изпратите заседателите у дома за уикенда? Обикновено се процедира така. Извикайте ги отново в понеделник. Нека тогава започнат с обсъждането на присъдата. Все пак става дума за наказателен процес, а не за спешна хирургична операция. Случаят не е толкова неотложен.

- Какъв е планът?