Теодор Буун - Момчето адвокат

Докато клиентът му се опитваше да се овладее, Клифърд Нанс реши, че вече е постигнал желания ефект. Адвокатът обяви:

-Нямаме повече въпроси, ваша чест. Предаваме свидетеля на прокурора.

Джак Хоугън се изправи и попита:

- Може ли да прекъснем за малко, господин съдия?

Кратката почивка щеше да отвлече вниманието на заседателите от емоционалните показания, които току-що бяха чули. Минаваше три и половина. Всички имаха нужда да си отдъхнат.

- Петнайсет минути - каза съдия Гантри. - После ще продължим с кръстосания разпит.

Почивката се проточи по-дълго от очакваното.

- Времето напредна - заяви Айк. - Петък следобед е. Хората са уморени. Ще изпрати заседателите у дома до понеделник.

- Не съм сигурен - отвърна Уудс Буун. - Може да реши да изслуша заключителните речи още днес.

Двамата стояха до автомата за безалкохолни напитки в коридора. До тях се бяха събрали други хора, които поглеждаха нетърпеливо към часовника на стената.

- Хоугън не е в състояние да направи нищо. Дъфи е прекалено хитър - каза Айк.

- Заседателите ще го оправдаят след по-малко от час-добави Уудс.

- Ще се отърве - съгласи се Тео.

- Трябва да се върна в кантората - заяви Уудс.

- Аз също - допълни Айк.

Типични представители на семейство Буун.

Братята обаче не си тръгнаха. Искаха да видят края на делото. Тео се радваше, че двамата са заедно и водят истински разговор. Случваше се рядко.

Тълпата в края на коридора се раздвижи и хората започнаха да влизат в съдебната зала. Една част вече се бяха разотишли по време на почивката. Все пак беше петък следобед.

След като всички се върнаха по местата и в залата настъпи тишина, съдия Гантри кимна на Джак Хоугън. Бе дошло време за кръстосания разпит. Когато подсъдимият даваше показания, прокурорът имаше право да му задава агресивни въпроси. Обикновено се стигаше до много грозни сцени.

Джак Хоугън се приближи до свидетелското място и подаде на Пийт Дъфи някакъв документ.

- Знаете ли какво е това, господин Дъфи? - попита Хоугън. Всяка негова дума излъчваше подозрение.

Дъфи разлисти бавно документа и разгледа съдържанието.

- Да - отвърна той накрая.

- Ще обясните ли на заседателите?

- Известие за принудително изземване.

- На кой имот?

- На търговския център на Рикс Роуд.

- Тук, в Стратънбърг?

- Да.

- Вие ли сте собственик на центъра?

- Да, заедно със съдружника ми.

- Доколкото знам, банката ви е изпратила известието миналия септември, защото сте закъснявали с тримесечните плащания по ипотеката. Прав ли съм?

- Така твърди банката.

- А вие не сте ли съгласен, господин Дъфи? Нима твърдите, че всъщност не сте забавили плащанията по ипотеката през септември миналата година?

Докато говореше, Джак Хоугън размаха други документи, сякаш искаше да покаже, че разполага с още доказателства.

Дъфи се усмихна изкуствено.

- Да, закъсняхме с плащанията.

- Колко пари ви отпусна банката, за да купите имота?

- Двеста хиляди долара.

- Двеста хиляди долара-- повтори Хоугън и погледна към заседателите.

Той отиде до масата на обвинението, остави документите и взе други, след което заяви:

- Господин Дъфи, притежавали ли сте складово помещение на Улф Стрийт, в индустриалната зона на Стратънбърг?

- Да, сър. Имах двама съдружници по тази сделка.

- Впоследствие сте продали склада. Така ли е?

-Да.

- И това се е случило миналия септември. Прав ли съм?

- Щом казвате. Сигурен съм, че разполагате е необходимата документация.

- Разбира се. Според нея складът е бил обявен за продажба в продължение на година. Първоначалната цена е възлизала на шестстотин хиляди долара, а ипотечният кредит, взет от банката, е бил петстотин и петдесет хиляди. В крайна сметка сте получили за имота само четиристотин. - Хоугън размаха листата във въздуха. - Така ли е, господин Дъфи?

-Да.

- Следователно сте загубили доста пари?

- Сделката не беше от най-добрите.

- Налагаше ли се спешно да продадете склада?

-Не.

- Имахте ли нужда от пари, господин Дъфи?

Свидетелят се намести на стола. Изглеждаше леко притеснен.

- С моите съдружници трябваше да го продадем.

В следващите двайсет минути Хоугън се спря върху финансовите затруднения на Пийт Дъфи. Подсъдимият отказа да признае, че се е намирал в безизходица. По време на кръстосания разпит обаче стана ясно, че се е борил да спаси множество сделки за сметка на други. Хоугън разполагаше с достатъчно документи. Представи копия от две дела, заведени срещу Пийт Дъфи от бившите му съдружници. Прокурорът поиска от подсъдимия да обясни характера на обвиненията. Дъфи категорично заяви, че не е допускал никакви грешки. Според него въпросните дела нямаха отношение към настоящия случай. Той призна, че е имал парични проблеми, но отрече да е бил изправен пред фалит.

Джак Хоугън се справи блестящо и представи Дъфи като алчен мошеник, който едва успява да се отърве от кредиторите си. Но едва ли щеше да успее да докаже, че затрудненията на подсъдимия представляват мотив за убийство.

Хоугън смени темата и се подготви за поредната атака. Навлезе в деликатната тема за брачните проблеми на семейство Дъфи и след малко заяви:

- Господин Дъфи, вече споменахте, че веднъж сте се изнесли от къщи. Така ли е?

-Да.