Теодор Буун - Момчето адвокат

Адвокатът насочи разпита към бизнеса на подсъдимия. Тук той отново се представи добре. Призна, че част от сделките му е недвижими имоти са претърпели неуспех и че банките са започнали да го притискат. Беше прекратил отношенията си с няколко съдружници и бе допуснал редица грешки. Неговата скромност имаше затрогващ ефект върху заседателите и засили още повече искреността на думите му. Дъфи категорично отрече, че е изправен пред фалит, и изброи серия от мерки, чрез които възнамерявала върне заемите и да спаси активите си.

Тео не разбра всичко от казаното и забеляза, че някои съдебни заседатели също са леко объркани. Но това нямаше значение. Клифърд Нанс бе подготвил чудесно клиента си.

Според обвинението мотивът за убийството беше алчност. Тезата обаче ставаше все по-невероятна с всяка изминала минута.

Клифърд Нанс продължи с деликатната тема за брачните проблеми на семейство Дъфи. Подсъдимият за пореден път свърши блестяща работа. Призна, че отношенията им не са били идеални. Те действително посещавали брачни консултанти и се допитвали до адвокати. Често се карали, но без да се стига до грубости. Веднъж той се изнесъл от къщи и прекарал един ужасен месец в самота. Случилото се още повече засилило желанието му да оправи нещата. Преди съпругата му да бъде убита, двамата се разбирали чудесно и правели планове за бъдещето.

Нов удар срещу теорията на прокурора.

С напредване на следобеда Клифърд Нанс насочи показанията на свидетеля към голфа. Адвокатът и подсъдимият изгубиха твърде много време в обсъждане на този въпрос, поне според скромното мнение на Тео. Пийт Дъфи заяви, че винаги е предпочитал да играе голф сам - навик, който бе усвоил отдавна. Господин Нанс извади някаква папка и обясни на съдията, че тя съдържа карти с резултатите на клиента от последните две десетилетия. Той подаде една от тях на свидетеля, който я идентифицира. Информацията беше от голф клуб в Калифорния преди четиринайсет години. Пийт Дъфи бе отбелязал 81 удара, девет над пара. Беше играл сам.

Последваха още карти с резултати и показанията скоро се превърнаха в обиколка на различните голф клубове в страната. Пийт Дъфи определено харесваше този спорт! Занимаваше се сериозно с него, записваше старателно постиженията си и избягваше чуждата компания. Той обясни, че понякога играе с приятели и бизнес партньори. При възможност дори вземал сина си. В повечето случаи обаче предпочиташе да бъде сам на празно игрище.

Когато изчерпаха темата, не остана почти никакво съмнение, че поредната теза на обвинението е оборена. Твърдението, че Пийт Дъфи е подготвял убийството цели две години и е започнал да играе голф сам, за да го извърши без наличието на свидетели, звучеше абсурдно.

Тео си мислеше: „В пълната зала присъстват четирима души, които знаят истината. Аз, Айк, татко и Пийт Дъфи. За нас не съществува съмнение, че той е убил жена си.“

Айк разсъждаваше: „Пийт Дъфи ще бъде оправдан, а ние не сме в състояние да предотвратим това. Перфектното престъпление.“

Уудс Буун се чудеше: „Няма ли начин да открием тайнствения свидетел и да го доведем в съда, преди да е станало твърде късно?“

Последната карта с резултати беше от деня на убийството. Господин Дъфи бе изиграл осемнайсет дупки, с шест удара над пара. Разбира се, той сам бе записал резултата, така че не се знаеше дали статистиката отговаря на истината.

(Тео бе научил, че повечето играчи не отбелязват действителния брой удари.)

Господин Нанс стана още по-сериозен, когато насочи разговора към деня на убийството. Подсъдимият се представи блестящо. Заговори с леко дрезгав и измъчен глас за бруталното убийство на жена си.

Интересно ми е дали ще се разплаче, зачуди се Тео, макар че сам беше развълнуван от показанията.

Пийт Дъфи преглътна сълзите си и разказа какво е направил, щом чул кошмарната новина. Тръгнал веднага към къщи с количката за голф и заварил там полицаите. Още не били вдигнали тялото на жена му. Когато я видял, припаднал и получил помощ от един инспектор. По-късно бил прегледан от лекар, който му предписал успокоителни.

Какъв лъжец, помисли си Тео. Долен измамник. Ти си я убил. Има очевидец. Ръкавиците ти са скрити в кантората.

Пийт Дъфи обрисува ужаса, който изпитал, докато съобщавал за случилото се на близки и приятели. Описа кошмарната подготовка на погребението, последвалата самота и мъчителния живот в дома, където скъпата му съпруга намерила смъртта си. Планирал да продаде къщата и да се премести на друго място. Не минавал и ден, без да посети гроба й.

После сподели своя страх от обвиненията, ареста и изправянето пред съда. Защо хората предполагаха, че той е убил жената, която обичал толкова много?

Накрая подсъдимият избухна в сълзи. Бореше се да възвърне самообладанието си, като непрекъснато повтаряше:

- Съжалявам. Съжалявам.

Сцената беше трогателна и Тео наблюдаваше лицата на заседателите. Те изпитваха съчувствие и очевидно му вярваха. Дъфи плачеше, за да спаси кожата си, и очевидно планът работеше.