Теодор Буун - Момчето адвокат

- И раздялата е продължила един месец?

- Не бих я нарекъл раздяла. Със съпругата ми никога не сме използвали тази дума.

- А коя дума използвахте?

- Не сме се спирали на някоя конкретна.

- Ясно. Кога се изнесохте?

- Не съм си водил дневник, но мисля, че беше през юли миналата година.

- Около три месеца преди убийството?

- Нещо такова.

- Къде живяхте, след като се изнесохте?

- Всъщност не съм се изнасял напълно. Просто взех малко дрехи и си тръгнах.

- Добре. Къде отидохте?

- Останах няколко дни в близкия хотел „Мариот“. После нощувах в дома на един от съдружниците ми. Той е разведен и живее сам. Периодът беше много тежък за мен.

- Значи пребивавахте на различни места в продължение на месец?

- Да.

- После се върнахте вкъщи, сдобрихте се с госпожа Дъфи и бяхте щастливи до деня на убийството?

- Това въпрос ли е?

- Забравете го. Нека ви задам друг, господин Дъфи.

Джак Хоугън отново взе няколко листа и ги подаде на свидетеля. Пийт Дъфи ги погледна и пребледня.

- Познавате ли този документ, господин Дъфи?

- Ъъъ... не съм сигурен - отвърна Дъфи и разлисти страниците с надеждата да спечели малко време.

- Нека ви помогна. В момента държите договор за наем на апартамент в Уиксбърг, на петдесет километра оттук. Жилището се състои от три чудесно обзаведени стаи и се намира в луксозна сграда. Наемът е две хиляди долара на месец. Сега спомняте ли си, господин Дъфи?

- Не съвсем. Аз...

- Договорът е сключен миналия юни за срок от една година.

Дъфи сви рамене, сякаш нямаше представа за какво става въпрос.

- Не съм го подписвал.

- Да, но подписът е на вашата секретарка Джудит Мейс. Тя живее със съпруга си в Стратънбърг от двайсет години. Така ли е, господин Дъфи?

- Щом казвате. Госпожа Мейс наистина е моя секретарка.

- Защо би подписала договор за наем на такъв апартамент?

- Не знам. По-добре питайте нея.

- Господин Дъфи, действително ли искате да я призова като свидетел?

- Разбира се. Направете го.

- Някога посещавали ли сте жилището?

Подсъдимият изглеждаше объркан. Движеше се върху тънък лед. Той се обърна към заседателите, усмихна се принудено и обясни:

- Да, пренощувал съм там няколко пъти.

- Сам ли? - попита подозрително Хоугън.

- Естествено. Пътувах до града по работа и закъснявах. Затова се налагаше да отида в апартамента.

- Колко удобно. Кой плаща наема?

- Не знам. Трябва да попитате госпожа Мейс.

- Господин Дъфи, да разбирам ли, че не сте подписвали договор за наем и не плащате за жилището?

-Да.

- Наистина ли сте оставали там само няколко пъти?

- Точно така.

- И наемането на апартамента няма нищо общо с брачните ви проблеми?

- Не. Както споменах, не съм го наемал.

За Тео, който знаеше истината, тези факти поставяха под сериозно съмнение честността на Пийт Дъфи. Той очевидно не казваше истината за жилището. А една лъжа обикновено повличаше със себе си друга.

Джак Хоугън не можеше да докаже колко често подсъдимият е използвал апартамента. Той премина към голфа и кръстосаният разпит загуби първоначалната си сила. Дъфи разбираше много повече от играта и двамата продължиха дискусията около час.

Наближаваше шест часът, когато Джак Хоугън най-после седна на мястото си. Без да губи повече време, съдия Гантри обяви:

- Реших да не насрочвам заседание утре. Заседателите се нуждаят от почивка. Дами и господа, надявам се, че ще си отдъхнете през уикенда. Ще се видим отново в понеделник в девет сутринта. Тогава ще чуем заключителните речи на двете страни, след което ще изчакаме вашето решение. Моля, не забравяйте инструкциите на съда. Не обсъждайте случая с външни лица. Ако някой ви заговори във връзка с делото, уведомете ме незабавно. Благодаря ви за търпението. Ще се видим в понеделник.

Съдебните пристави изведоха заседателите през страничната врата. След като излязоха от залата, съдия Гантри погледна към юристите и попита:

- Господа, имате ли въпроси?

Джак Хоугън се изправи и отвърна:

- Не, ваша чест.

Клифърд Нанс стана и поклати глава.

- Чудесно. Тогава разпускам съда до девет часа в понеделник.

18.

За пръв път от няколко нощи Тео спа непробудно. Събуди се късно в събота сутринта и докато слизаше сънен по стълбите, осъзна, че в кухнята се провежда някакъв вид семейно съвещание. Баща му бе застанал пред печката и приготвяше бъркани яйца. Майка му, все още по нощница, седеше в единия край на масата и тракаше по клавиатурата на лаптопа, вперила очи в монитора. Айк, който не бе стъпвал в къщата от раждането на Тео, се бе разположил в другия край и четеше сутрешния вестник. Преглеждаше обявите и си водеше бележки. Беше облечен със захабен оранжев анцуг и стара бейзболна шапка на „Янкис“. Въздухът бе пропит от мириса на топла храна и усещане за прекъснат, недовършен разговор.

Тео поздрави родителите си и Айк, след което отиде до печката и огледа яйцата.

- Приготвих ги, както ги обичаш - заяви баща му.

Уудс Буун готвеше още по-рядко от съпругата си.

Според Тео яйцата изглеждаха полусурови. Той си сипа сок от грейпфрут и се присъедини към останалите на масата.

Най-накрая Айк наруши мълчанието.

- Намерих двустаен апартамент на Милмънт Стрийт.