Теодор Буун - Момчето адвокат

Двамата започнаха в уречения час. Господин Буун застана на синята площадка в началото на феъруея, а Тео - на бялата, малко по-надолу. Той замахна със стика, но топката прелетя едва на сто метра оттам.

- Наведи глава - каза баща му, когато се качиха на количката.

С напредване на деня щяха да последват още ценни съвети. Господин Буун се занимаваше е голф от трийсет години и беше, меко казано, средно добър. Подобно на повечето играчи, той не можеше да потисне импулса да дава препоръки, особено на сина си. Тео обаче не му се сърдеше. Определено се нуждаеше от помощ.

Пред тях се виждаха четирима души. Зад гърба им нямаше никой. Трасето „Крийк“ беше късо и тясно и затова повечето играчи го избягваха. Беше построено така, че да следва извивките на красивата, но коварна рекичка, която поглъщаше повечето топки. Северното и южното трасе бяха препълнени, но не и „Крийк“.

Докато седяха в количката и чакаха четиримата играчи да освободят третата площадка, господин Буун каза:

- Добре, Тео. Ето какъв е планът. Айк търси апартамент за семейство Пеня. Нещо малко и изгодно. С майка ти бихме могли да им помагаме с наема. Идеята не е от скоро. Обсъждаме я вече няколко месеца. Айк има голямо сърце, но малко средства. Въпреки това ще се включи. Ако намерим жилище бързо, вероятно Карола ще успее да убеди племенника си, братовчеда на Хулио, да се премести при тях. Така ще осигурим много по-стабилна среда за цялото семейство. В момента Айк търси усилено, а майка ти разговаря с адвокати, които се занимават е имигрантски проблеми. Знам, че в закона съществува член, според който нелегалните имигранти могат да узаконят престоя си, ако имат американски настойник и сериозна работа. Хайде, нека поиграем.

Те изпълниха ударите си, качиха се отново на количката и потеглиха. Постиженията им не бяха впечатляващи.

Баща му продължи:

- С майка ти сме съгласни да станем настойници на братовчеда на Хулио, ако, разбира се, всичко останало върви по план. Сигурно ще успея да му намеря по-добра, легална работа. А в случай че заживее с леля си и нейното семейство, навярно до две години ще получи законно право да пребивава в Щатите. Гражданството е друго нещо.

- Къде е уловката? - попита Тео.

- Знаеш къде. Трябва да се съгласи да даде показания. Необходимо е да седне на свидетелското място и да сподели със заседателите какво е видял.

- И как ще го убедим да го направи?

- Тази част от плана остава неясна.

Топката на Тео бе попаднала близо до пътеката, доста далеч от феъруея. Той извади железен стик номер пет и я изпрати на четирийсет метра от грийна.

- Добър удар, Тео.

- Понякога късметът е на моя страна.

Шестият феъруей беше по-широк и се намираше в лявата част на трасето. От дясната му страна се издигаха красиви къщи. След като застанаха на площадката, Тео и баща му видяха дома на семейство Дъфи, на около сто и петдесет метра от тях. Някакъв градинар косеше тревата в съседния двор. Тео си помисли: „Ако удрям както досега, горкият човек е в опасност.“

Но градинарят остана невредим. Двамата приключиха с ударите си и продължиха по пътеката.

- Спомена, че имаш карта на района.

- Точно така. В кантората.

- Ще успееш ли да намериш мястото, на което се е криел свидетелят?

- Може би. Мисля, че е някъде там.

Тео посочи една гъста горичка до феъруея. Те се приближиха до нея, слязоха от количката и закрачиха напред-назад, сякаш търсеха изгубени топки. Сред дърветата минаваше пресъхнал поток, а встрани се издигаше малка стена от дървени трупи. Мястото беше идеално за усамотяване.

- Сигурно е тук - заяви Тео. - Братовчедът на Хулио каза, че е седял на един дънер. От там се разкривала идеална гледка към къщата.

Тео и господин Буун приклекнаха. Задният двор на семейство Дъфи се виждаше съвсем ясно.

- На колко метра е отдалечена къщата? - попита Тео.

- На около сто - отвърна непоколебимо господин Буун. Като повечето голф играчи той преценяваше с лекота разстоянията. - Мястото е чудесно за скривалище. Не се забелязва отвън, а и никой не би се сетил да погледне между дърветата.

- Ако надникнеш през тях, ще зърнеш къщичката за персонала. - Тео кимна в другата посока, срещу феъруея. - Според свидетеля работниците се събират там за обяд към единайсет и половина. Той обичал да се усамотява. Предполагам, че въпросния ден е дошъл точно тук.

- Донесох фотоапарат. Да направим няколко снимки.

Господин Буун извади малък цифров апарат от сака за голф. Фотографира дърветата, пресъхналия поток и малката стена от трупи, след което се обърна, за да документира феъруея и къщите от другата страна.

- За какво са ти снимките? - попита Тео, след като се качиха в количката.

- Може да ни потрябват.

Те изиграха девет дупки за два часа и решиха да по-обиколят игрището, за да разгледат северното и южното трасе. Разположението на „Уейвърли Крийк“ беше впечатляващо. Наоколо се издигаха красиви къщи, а до малкото езеро бяха накацали скъпи жилищни блокчета. Тео и баща му забелязаха детска площадка и алеи за джогинг, които пресичаха пътеките на голф игрището. Тревните площи изглеждаха безупречно.